Отговори
  • Мнения: 103
не ме разбирайте погрешно, както някой ще си помислят веднага детето не ми е виновно за нищо.
с мъжа ми сме от 14 год. заедно, но преди да забременея преди 2 год и нещо не сме живяли никога заедно, събрахме се след това, живеем и със свекърва.
отношенията са ни толкова лоши вече 1,6 год, на колкото е детето , че направо не мога да повярвам. няма любов, няма нищо все едно че всички се изпари, мислех че ще отмине, че ще се оправят нещата, но стават по-лоши и по-лоши все едно, че сме чужди хора. и затова си позволявам да пиша тук вече щото не мога да разбера къде е грешката. искам и съвет, и се питам дали има и др. като мен в същото положение.
има и др. след преместването си при него (в др. квартал) загубих и приятели понеже не съм толкова близко вече до тях и не се виждаме като преди и това ми тежи се, чувствам самотна.
има и още мн. но ще стане дълго. чувствам се зле и затова ви пиша и аз имам вина сигурно защото както казва той непрекъснато искам и искам нещо и го притискам, но той пък си е свикнал от мами да не го закачат за нищо. грешка беше и че не живяхме заедно преди да се роди детето като гаджета още.

# 1
  • Мнения: 10
Просто не сте свикнали да съжителствате заедно. Излизали сте като гаджета, всичко е било ОК, после всеки се прибира у дома си. Коренно различно е обаче когато се съберете заедно. Отгоре на това, и появата на бебе. Виждаш неща които те дразнят в него, и обратно. Ако знаеш колко са дреболиите, но се иска време за да си свикнете и изгладите различията. След още годинка-две, няма да са толкова отчайващи нещата, напротив. Wink

# 2
  • Мнения: 6 604
Преди време имах шеф ,който ми казваше-"Ще разбереш дали с този човек сте един за друг едва ,когато заживеете заедно".Напоследък все повече примери имам  ,че е бил много прав.
И най-добрата ми приятелка се раздели с момчето,с което бяха заедно повече от 10 години ,когато заживяха заедно. При тях,слава Богу ,нямаше дете. Така,че й беше малко по-лесно да се разделят. Макар ,че 10 години не се зачертават с лека ръка.
При вас има и дете.Не те съветвам да търпиш заради него,а само да потърсиш варианти да излезете от кризата. А вариантът според мен е да се отделите самостоятелно. Както и желание нещата да се оправят и от двете страни.
Успех  bouquet

# 3
  • Мнения: 3 394
в първите месеци след като се роди детето определено отношенията ни бяха обтегнати.
Но то на мен не можеше да ми се угоди - хормоните ми бяха повече, нямах време за нищо, бях сама, абе кошмар ooooh!

После всичко си дойде на мястото.

А приятелите са си приятели независимо от това къде си Heart Eyes
Ето аз съм от Надежда, но всичките ми приятели са или в центъра или от люлин!
После се преместих в чужбина-ами пак са ми истинските приятели!

# 4
  • София
  • Мнения: 18 679
Ами обясни му на твоя човек, че семейството е низ от компромиси и всеки трябва да направи своите, иначе не става Confused Ти го юркай по-малко, той да се понапъне малко повече и така...Иначе рискува да си живее с мама и да си вижда детето в събота от 2 до 8 Confused

Помисли си дали няма да подпомогне "порастването" му, ако се изнесете да живеете самостоятелно. Според мен - да, но не знам дали имате възможност Confused Дано!

Иначе при нас - да, след първото дете имаше много тежък период, но той беше много, много трудно бебе, и на сфинкса щеше да опъне нервичките Twisted Evil Сега след второто - никакви проблеми, слава Богу Praynig

# 5
  • Мнения: 2 448
Не, не се промениха. И ние живяхме 10 години заедно преди появата на детето но не като гаджета, а наистина заедно и самостоятелно без родители. Появата на детето направи живота ни по труден, поради липса на всякаква помощ от страна на баби и поради това, че детето е с малко по специални нужди от повечето деца, но като цяло ни сплоти. Бяхме стигнали етап от връзката си, в която или трябваше да ставаме семейство в пълния смисъл на думата, т.е. родители или да се разделим. Е, роди се детето и ни сплоти.

# 6
  • София
  • Мнения: 725
При нас се промениха за добро. Мъжът ми се оказа страхотен баща и се занимава с децата повече от мен.

# 7
  • Мнения: 7 723
Виж, нормално е да да се изнервяш през деня покрай грижите за детето.
Ти не се усещаш, обаче тоя еднообразен начин на живот си дава отражение.
Полека- лека започва да ти писва.
И така- твоето еднообразие те изнервя.
Изнервя те това, че си загубила предишните си контакти,
както и постоянните мисли за памперси и пюрета....и т.н...
Нормално е да си го изкараш на някой, че да ти олекне.
Обикновенно това са най- близките ти хора.
И понеже не можеш да си го изкараш на детето,
то естествено в случая жертвата да е Милото ти.
Отношенията, всъщност са ви нормални,
просто имаш нужда от повече разнообразие.

# 8
 Нашите отношения не са се променяли отрицателно след появата на сина ни,но ние  живяхме  2 години преди това заедно.

# 9
  • Мнения: 1 447
Едно е да сте гаджета и всеки да живее в собствения си дом,а друго е да живеете заедно.Трябвало е да опитате заедно и след това да имате дете.
Дано си оправите отношенията скоро.Правете повече компромиси един към друг.Успех.
Лично при нас след като се появи малката отношенията си останаха същите.

# 10
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 379
Съвсем същите не останаха - просто нямаме време да се поглезим един друг както преди. Има винаги два чифта очи които ни следят.
Аз вече съм по-уморена и след като децата заспят не ми се правят много неща. Искам само да си почивам.
Но сега знам, че се обичаме повече, обичаме семейството си и ценим малкото време прекарано само двамата.

Преди няколко години на улицата видях много стари баба и дядо, вървяха хванати за ръка. Тогава се разплаках от умиление и си пожелах и ние да остареем така - ръка за ръка.

# 11
  • Мнения: 1 447


Преди няколко години на улицата видях много стари баба и дядо, вървяха хванати за ръка. Тогава се разплаках от умиление и си пожелах и ние да остареем така - ръка за ръка.
Винаги когато срещна такава двойка точно това си пожелявам.

# 12
  • София
  • Мнения: 38 214
Една и половина година съжителство е много малък период, за да свикнете да живеете заедно.
Детето внася допълнително нерви - няма как.
Може би ви трябва още време да се напаснете заедно.
Ако имате възможност, идете някъде на почивка само двамата - дали сега, или за Великден, или лятото например.
Говоря от собствен опит - и на нас ни беше много трудно първите години заедно, когато се роди и детето.
Въпреки че не сме били гаджета много преди това.

Последна редакция: чт, 15 яну 2009, 10:07 от Дилянка

# 13
  • Мнения: 320
Съвсем същите не останаха - просто нямаме време да се поглезим един друг както преди. Има винаги два чифта очи които ни следят.
Аз вече съм по-уморена и след като децата заспят не ми се правят много неща. Искам само да си почивам.
Това, през което минавате в момента, е напълно в реда на нещата. Промяната и за двама ви е много голяма. От опит знам, че ако успеете да оцелеете сега, нещата ще  потръгнат по-нататък. На мнение съм, че жената е тази, която трябва да положи повече усилия и да е по- търпелива.
Успех!

# 14
  • Мнения: 2 477
Не,отношенията ни с мъжа ми дори се подобриха след появата на бебето.Станахме още по-сплотени и единомислещи Laughing
Но ние живяхме заедно поне 2 години преди да забременея.Така че всеки от нас беше наясно с битовизма и привичките на другия.
Детето ни се роди в изградено семейство,дори без брак Wink

Общи условия

Активация на акаунт