Мили, майчета, извинете ме, че не знаех...

  това са най милите думи който съм чувала през почти цяла година:cry:

Благодаря ти и аз!
За добрината ти и за смелостта да влезнеш тук,при нас!

и аз не съм една от вас,но съм с вас всичките.....прегръщам ви Прекланям се пред вас и съм с вас наистина!

Много мило ми стана, когато отворих темата!
Благодаря

БЛАГОДАРЯ ТИ МИЛА  С ТИЯ ХУБАВИ ДУМИ МИ СТОПЛИ СЪРЦЕТТО БЛАГОДАРЯ

 Благодаря  ти и аз за съпричастността.

Мило момиче,

Благодаря за милите думи! Дано никога не узнаваш от първа ръка какво е да загубиш рожба.

Моля те, само не си изграждай представа за нас, като за хора, които "стоят сами вечер, чудейки се как да преглътнат тази болка". Вярно е, че има месеци и години, в които скръбта е с нас, но с нас са и другите ни близки и любими хора, има и много щастливи събития, които очакваме, и които се случват.

Както е невъзможно човек да е постоянно щастлив и еуфоричен, така и не може постоянно да е скръбен и подтиснат. През повечето време сме си съвсем нормални, спокойни и усмихнати.

Надявам се, че след като разбра какви шамари умее да удря животът, да изпитваш по-дълбока радост и благодарност за всичкото щастие, което те е споходило досега.

Аз също отскоро пиша в този подфорум. Подкрепям ви!

Прегръщам ви всички!!! 

Да си призная и аз, чета ви, плача с вас, вълнувам се с вас, радвам се с вас 
Знам че не мога да си представя болката ви, знам че не ви е лесно и честно казано възхищавам се на куража и смелостта ви. Сигурна съм, не ви е лесно. Имам няколко познати, които загубиха бебенцата си, като едната от тях вече 7 години не смее да има друго.
За всички ваши ангелчета 
А за вас много прегръдки          

   Благодаря на всички вас, които не сте част от нас, но сте съпричастни с нашата болка, разбирате ни и ни съчувствате. Нека никога никоя от вас да не изпитва мъката която ние изпитваме, нека всички ние за напред да бъдем щастливи мами и нищо да не помрачава лицата и душите ни!       

b.naidenova, преди 2 или 3 години, когато някой предложи да има такъв подфорум, имаше много ЗА и ПРОТИВ........Бях ЗА,защото вътре в себе си бях сигурна,че историите, които ще прочета ще бъдат само със задна дата.

За съжаление реалността е друга. За съжаление редиците и темите се увеличават - бавно, но сигурно. С нова дата.

Често ми е едно никаква и безсмислено като чета в други подфоруми за надпревара кой ще покаже по-по-най-лъскаво жилище, придобивка, последният лъскав курорт, който е посетен и т.н. Често ми е писвало от отговори на всезнаещи жени и майки, които вместо да подкрепят, нападат и не искат да чуят мнение различно от своето собствено........Често в последно време ми писва от завистта, злобата и другите екстри, с които ни заобикаля днешния, съвременен свят. Свят, в който моралните ценности са мръсна дума, а на пиедестал е издигнат негово величество егоизмът.

И тогава.......имам 3 форума, които ме зареждат с безкрайна доброта и които ми посочват смисъла на този живот. Това са - Проблемно забременяване+Искам бебе(слагам ги като един, защото са индентични) , Осиновителския и този - Родители, преживели загуба.  Чела съм в тях често до 3-4ч. посред нощ. Плакала съм като магаре и съм се молила Господ да помогне на всички, чиито обятия са празни.........Плакала съм, защото всички тези жени са ми дали сила, която обаче е придобита не във време на радост, а във време на мъка и болка. Плакала съм, защото постовете са били написани със сълзи. Написани са със сълзи и са четени със сълзи.

Плакала съм за да излея гнева и болката си! Но след това съм вдигала главата си, защото.....

Защото имам невероятното щастие да познавам жената Лилибон лично. Тази девойка мина през радостта за малко време да бъде с едно Слънце - Слънцето Кристиян. Той и даде много обич, топлина и любов. Той и даде и радост, и мъка. Той и даде рана, и любов за цял живот. И същата тази девойка има по-усмихнато лице от мен. Има очи, които са като пламъчета, които те запалват и те спечелват за цял живот. Има един невероятно любящ съпруг до себе си. И която ти дава шанс да приказваш за малкият и син, просто защото ти не знаеш как да започнеш разговора за него. Сещам се за тази жена, когато съм в трудност и си казвам - Ще оцелея! Това не е нещастие! Защо се оплаквам тогава? Тази жена, когато нямаше кой да и показва как се превързват рани, сама потърси информация и се научи. Без да се оправдава. От този пример аз оправдания за каквото и да било не приемам и се старая и аз да не се оправдавам, а да се стремя да дам най-доброто, на което съм способна в дадената ситуация. Колкото и тежка, и невъзможно да е! Изход винаги има! Стига да има човек желание и да поиска да върви напред. А Лилибон определено иска да върви напред. Защото има 3 сърца, които я обичат и на които тя все още е нужна с любовта си. Питай я дали не са я объркали за дамата на бала на големият и син. Младоженци на сватбата си не са изглеждали така влюбени както тя и съпругът и на абитуренската на големият им син. Мога още много да разказвам......Ще спра до тук, защото аз знам,че хубавите моменти, положителните емоции и радостта е пред Лилибон.

Лилибон е част от всички жени, които пишат тук с черно мастило......Останалите, без Рони, не ги познавам лично. И сигурно аз губя от цялата работа, защото вярвам,че от тях също имам какво да науча и на какво да се възхитя. Рони, една невероятна жена, която винаги е много положително настроена и винаги в думите и има много топлина, човечност и любов. Прекоси цяла София в час пик в работен ден за да се видим за 1 час само! Имам 2 желания към нея - да ме покани на Бебе и да ме покани на футболен мач........Знам,че и двете ще станат факт.......

Понякога пиша, понякога само чета, понякога плача, но винаги се моля Бог да помогне на всяка една жена тук, на точното място, в точното време и с точния Подарък. И да няма нови мами тук. Да се сложи точка на черния списък. Да се сложи безкрайно начало от щастие в бял списък.

Извинявам се, ако понякога съм досадила. Аз също не съм изпитала болката.....Но когато майка ми се връща към това, че е загубила сестричката ми на 5-я ден след като се е родила, все още виждам тъга в очите и....Все още усеща парещата липса на детето си, когато се прибира от родилното, а в стаята са изпрани, изгладени и подредени дрехи, които уви, няма да бъдат облечени......А са минали от тези дни вече 39г. Не знам какво щеше да бъде.....Но знам,че традегията и загубата на сестра ми, е била причината аз да съм на този свят. Защото тя ако е оживяла, надали щях аз да се родя. С това искам да окуража всички мами........знам,че някъде там има щастие за вас, така както аз съм щастие за майка ми.

Благодаря ви за всички истински, живи и стойностни теми. Благодаря ви за силите, които ми давате за да продължа напред и да не губя от погледа истинските и стойностните хора и моменти в живота ми. Благодаря ви за всички уроци!

Прегръщам ви горещо! Толкова горещо,че студеното ви сърце да се стопли и да забие 2 пъти по-лудо, защото ако се отчаяте и се откажете да се борите, няма да стигнете до щастието и радостта , които Бог ви е приготвил да ви подари щедро.

Бог да ви дава сили и да отговори на най-съкровенните ви молитви на сърцата ви!

 

Мили, Мами, здравейте отново!

Аз наистина се чудих дали да пиша за това, как ме развълнуваха и докоснаха писмата ви!
Чудих се, защото не исках да ме разбирате погрешно/ че ви съжалявам, например!Знам, че има и дни на радост и еуфория и, че болката се претъпява малко, то е за да може да оцеляваме все някак. Да се научим да живеем наново с болката. Полека, все едно прохождаме, се научаваме да вървим с нея! Агонията ще спре! Нито си мисля, че стоим  непркъснато сами/ знам, че има и близки, които съпреживяват всичко с нас!
Не ми се щеше обаче да влезна, да прочета ,да ми стане тъжно и да си кажа няма повече да влизам да гледам!
Не защото съм много добра или защото се чудя какво да правя, просто защото не мога, и защото не бива...Вашите бебета са като моето, което спи в леглото си и не мога и не искам да си представям леглото му да опустее, нито искам да помисля и на друго бебе да му се случва. Нищо не мога да променя, но не искам да съм бездушна, защото бездушието ме задушава под каквато и да е форма.
Има утре, има надежда, има усмивки, има щастие за всички нас! Няма да пиша вас, защото сме едно, нали/ хора сме/ всичките сме хора и разбираме и чустваме!
Най/ прекрасните неща ще ни се случват, сигурна съм,предстоят ни!Знам го, защото всичко идва за този, който умее да чака! Една голяма прегръдка, мами! Стискам палци на всяка една, искрено! Всичко ще е наред защото не вървим сами! Вие сте с мен и аз с вас/ ние сме Майки!

Мама Цоцолакна/ Прекрасна си! Нямам други думи и не вярвам да има!

,Мама Цоцоланка !
Преди време просто спрях да вярвам в Бог, но ти днес, сега, отново ме накара да повярвам...
Благодаря ти и дано ...........