За "отровните родители" ...

  • 11 269
  • 119
  •   1
Отговори
  • Мнения: 660
Не знам от къде да започна ...
Днес след поредният безумен скандал с майка ми и баща ми ми се прииска да си отида от този свят ...
Толкова много плача и толкова много ме боли ... но те сякаш не само не разбират как се чувствам , а и не искат да разберат . Пиша несвързано , но не знам как да подхвана обясненията , знам само , че вече имам нужда не просто да споделя с вас , а и да потърся помощ от вас - наистина съм на ръба , не само физически , но и психически . Държа се само заради децата и най-вече заради малкото ...
Толкова поругавана , незачитана , критикувана , презирана , отхвърляна и не зная още колко хиляди подобни сравнения не съм се чувствала от никой друг освен от тях - и то още от дете .
Ще ви разкажа всичко - питайте ме докато пишете , защото не е малко за разказване . ... но и ми отговорете - ВЪЗМОЖНО ЛИ Е родители да се отнасят така със собственото си дете / дърта жена  , както ме нарече майка ми днес / и при това единственото ??? Възможно ли е толкова много да обичаш себе си , че да разрушиш съществото , което трябва да ти е най- скъпо ??? Дори не зная какво да попитам , но моля ви пишете , защото сякаш само вие ми останахте ! Не смея да товаря децата с тези проблеми , но те виждат и усещат ! ... как майка им плаче по цели нощи , как слабее , как побелява , как й окапва косата . Нищо не помага срещу такава болка и обида - знам , че трябва да се измъкна сама от това блато ,за да има бъдеще семейството ми , но ми е много , много , много трудно ! Моля , помогнете ми , ако можете и с каквото можете !

# 1
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 2 205
нищо не мога да ти кажа... защото аз пък имам най-милите и свестни родителни на този свят, за съжаление без баща отскоро  Sad
и какво толкова искат от теб? какво си им направила? защо толкова се впрягаш, имаш си деца, не им обръщай внимание да токава степен! явно не заслужават.

# 2
  • Мнения: 6 417
Ако това ще те успокои...има много по-страшни неща на този свят от кофти родители.

# 3
  • Мнения: 194
Какво толкова е станало?

Споделеяй...поне да ти олекне Tired

Кофти, че те карат да се чувстваш по този начи и то още от дете, както казваш.

Кажи за какво става въпрос Thinking

# 4
  • Мнения: 1 413
Аз си говоря напоследък с една психоложка за проблемите ми с майка ми, която ми е най-големия критик и продължава да ме обижда страшно и психоложката много ми помага, а най-вече ми казва, че аз съм зрял човек и просто трябва да се науча да преценявам и ценя себе си въпреки обидите и да ги пускам покрай ушите си. Ако това би ти помогнало поговори с психолог, а ти зависиш ли от тях, с тях ли живееш, съпругът ти на чия страна е?

# 5
  • София
  • Мнения: 18 679
А като са толкова неприятни, защо общуваш с тях Thinking Ако някой ме тероризира, нищо не може да ме накара да му се навирам между шамарите, ако и да са ми родители, или собствените ми деца някой ден, не дай Боже! Ако ги отсвириш, няма да могат да ти лазят по нервите, просто е.

# 6
  • Мнения: 1 413
А ползата е, че можеш да се научиш как да не  "тровиш" собствените си деца и да искаш да имат истински и прекрасни родители!

# 7
  • Мнения: 2 448
Човек не си избира родителите (нито децата всъщност), но пък за сметка на това след като порасне може да си избере кръг от близки хора, с които да се чувства добре, да е на една вълна, и да се чувства обичан и разбран.
Аз също никога не съм се чувствала разбрана от собствената си майка, но не бих казала, че е по причина нейният егоизъм, просто сме твърде различни. Болно ми е, че заради това съм пропуснала много неща в живота си, но след като са минали и непоправими, не ги мисля постоянно.
Защо се чувстваш длъжна да поддържаш близки контакти с родителите си, след като те натоварват. Да мислиш, че ще ги промениш е абсурдно.

# 8
  • София
  • Мнения: 62 595
Много съжалявам за проблемите, които имаш с родителите си. Не че ги оправдавам, но е напълно възможно те дори да не разбират, че те обиждат и нараняват с думите и поведението си. Може да си мислят, че го правят "за твое добро". Може би е добре да направиш като Мечтица - да отидеш на консултация при психолог или психотерапевт. Ако е възможно, ограничи до минимум контактите си с тях, поне временно, поне да не се ядосваш постоянно. Замести общуването си с тях с общуване с приятни за теб хора.

# 9
  • Мнения: 1 517
Мисля, че разбирам как се чувства авторката. А понякога е трудно да ги игнорираш (отровителите по принцип, даже и да не са родите;и): все нещо те дърпа към тях, колкото и да не искаш да установяваш контакти.

# 10
  • UK
  • Мнения: 3 959
Намери си свестен психолог и ходи при него - от опит ти го казвам, разликата е огромна. Аз нямам проблеми с родителите си от това естество, но с майка ми винаги сме били на различни мнения - коренно различни сме просто ние двете. От това са произлизали скандали, викове, абе, махленски истории колкото искаш. И двете сме достатъчно интелигентни, но просто така се получаваше. Много, много се обичаме, но никак не се разбираме. После се изнесох от вкъщи, сега винаги знам, че каквото и да има, обаждам и се по телефона и ще ме изслуша, ще ми даде съвет и така нататък, но като сме заедно пак се започва. Остана ли си във Варна повече от два, три дни и започваме да се караме за дребни неща, за глупости, но нито тя ще отстъпи, нито аз - изобщо, положението е наистина съвсем различно от твоето, но пак е кофти. Отидохме на психолог, двете. Аз имам и друг проблем, който вече е време да реша, с тикове, които имам от съвсем малка, отидохме при тая жена и, честно ти казвам, разликата е огромна само от няколко ходения. Погрешно е да смяташ, че с всичко трябва да се справяш сама - това още повече те натоварва, защото не можеш и започваш да си мислиш, че за нищо не ставаш, щом като не можеш да се справиш с нещо такова. Това ми е съвета, иди при специалист, те са за това, все пак. Мисля, че ако намериш подходящия човек, ще се почувстваш много по добре. И не е нито срамно, нито страшно - не ни е в природата да можем да се справяме с всичко.

# 11
  • Мнения: 2 556
Никога не съм се чувствала чак така, но и аз не се разбирам с родителите си. Прекрасно си живея обаче, особено откакто не се виждам изобщо с тях. Никой закон не те задължава да се виждаш с роднините си, ако ти действат зле. Чуваме се по тел, ако те ми звъннат на празници набързо и толкова, любезни сме и доволни от положението.

Моите родители обаче никога не са ме тормозили, по-скоро мисля, че са си самодостатъчни и не им трябват нито деца, нито внуци наоколо, просто са си най-добре, като са сами. В този смисъл не знам мога ли да давам съвети, тормозена никога не съм била в който и да било класически смисъл на думата.

# 12
  • Мнения: 660
Добре , че ви има ...
Не смея да стана от компютъра , защото още съм зашеметена , не знам какво правя , забравих ютията върху блузата на детето . Накратко , да внеса малко яснота .

Едно дете съм . Баща ми е имал и друг брак , от който имам сестра , по-голяма с 6 години , той не контактува с нея , нищо , че има 3- ма внуци .
На 36 години съм .
Когато съм се родила майка мисъс съвсем ясно съзнание и желание и с помощта на баща ми ме е зарязала в родилния дом , преоблякла се е в тоалетната и ... избягала , защото имало карантина и трябвало да седи по-дълго там . Това тя го разправя забавлявайки се и смеейки се , като шега и закачка .
Смятам , че съм горе долу интелигентен и чувствителен човек . Никога не съм им създавала проблеми като дете - е , една изтрита двойка по химия , едно закъсняло прибиране след кънки и счупен при каране на колело зъб на 17 .
Завърших училище с отличие , влязох първа по успех в Медицинска Академия , но си избрах фармация . Завърших със златен медал , връчен ми лично от ректора на Академията . Преди да завърша се омъжих , родих дете . Гледах го да 4 годинки , после започнах работа и едновременно с това завърших и магистратура в чужбина . Владея 4 езика . После си смених работата , но забременях . Родих второто си дете , гледам си го и до момента . Така станах на 36 , без да усетя . Нормален живот , дори добър за много хора , не постигнали и толкова ! Но , недостатъчно за моите родители ... за да ме заобичат !
Живеем с тях от 15 години . В един апартамент . Свиваме се , съобразяваме се , лишаваме се ... Само мир да има , но не ... С мъжа ми не се занимават - ядат мен ! Изяждат ме , няма къде да се скрия ! Аз съм виновна за всичко - според майка ми съм виновна за всичко , не съм постигнала нищо , не съм си изработила свой дом , не се грижа добре за големия / защото за нея малкия не съществува /, ...
В същото време с буквално паднали от небето пари си купиха и обзаведоха свой дом , в който обаче не искат да се местят , защото съм щяла да зарежа големия и да не се грижа за него , щял да ходи като прошляк и гладен , защото с баща му не сме могли да го издържаме ... и хиляди подобни безумни обвинения , безумни ... Сега и домът , в който живеем бил нейн , да сме се махали , като другите - под наем или с кредит ... а самата тя доброволно напусна работа още в далечната 1994 , точно когато забременях , защото не й се работело вече , било подтискащо . Сега аз ще трябва да напусна моята работа , защото няма кой освен мен да гледа малкия , поне докато не го приемат в градина .
При един от поредните скандали баща ми заяви , че вече не съм му дъщеря , днес го потвърди - с гордост !

Чувствам се толкова самотна , изоставена ... може би както тогава в родилния дом , когато майка ми от срам се е криела на горния етаж , докато баща ми ме е взимал от акушерката . "Да дойде бащата на детето без майка . " - така казали .

Психолог е решение , което опитах ! Хомеопат - също ! Вече чувствам , че назрява момента за окончателено скъсване на отношенията . Мъжът ми ме подкрепя , но той не усеща всичко , често липсва и аз пак съм сама . Напълно сама . А трябва да съм щастлива , за да не тровя децата !
Просто съм много уморена ... и много сама !      
  


# 13
  • Мнения: 1 650
Опиши с какво те тормозят, още не разбирам за какво става въпрос.
Иначе и аз съм на различно мнение от това на родителите си, но се уважаваме и те много обичат детето ми.

# 14
  • UK
  • Мнения: 3 959
Е, ти докато не се отделиш от тях, не психолог, ами и самия Господ Бог няма да ти помогне. Махай се, може да ви е трудно, но липсата на наем в никакъв случай не е равна на психическото ти здраве, а и ще се оправите - колко семейства го правят, и вие ще успеете.

Общи условия

Активация на акаунт