Да обясним или замълчим?!

  • 2 661
  • 21
  •   1
Отговори
Здравейте момичета и майчета!

От скоро съм и аз майка и живота ми се промени доста, и аз с него също.
Хората около мен поне така казват , но не било за добро newsm78

Преди, когато ме питаха защо не ми се ходи някъде, излиза или гостува или защо се сърдя, защо не се обаждам и т.н, се чувствах длъжна да дам най-разумните аргументи /естествено че контра винаги има/, но сега направо не ми се занимава да обяснявам каквото и да е. Предпочитам да се покрия, да замълча, нямам енергия и време за излишни разправии, но това доведе до много влошени приятелства, познанства, роднинства - хората не ме познавали такава и се сърдят, че съм лаконична или не вдигам телефона, или не обещавам нищо...
Вече не цепя басма никому, ако ме ядоса , казвам директно, а преди премълчавах и таях в душата си само за да няма развалени отношения, но сега вече не мога да търпя нищо, дори се притеснявам дали не съм прекалено докачлива /така ме обвиняват някои приятели и роднини/, хващала съм се за сламка, правя от мухата слон....
Но, ако трябва да бъда честна същите неща на които сега реагирам с ответна реакция и преди съм реагирала, но вътрешно, без те да разберат, просто си ги изживявах сама и страдах, а сега вече реших да не се самоизмъчвам вече, и да отреагирам на провокиралите у мен лоши чувства и емоции.

Нормално ли е да се променя така човек, когато стане родител или аз нещо не съм в ред?

# 1
  • Мнения: 280
Аз лично още не съм майка и не знам дали човек се променя след като стане родител,но така съм чувала Simple Smile
Иначе винаги е по-добре да си изкараш гнева на нещо ( НЕ на някой!!! ),защото да таиш всичко в себе си...изобщо не е добре.Натоварваш сам себе си,заради другите.Не мисля,че е правилно.
Аз също много премълчавам и винаги гледам да се измъкна по най-тактичния начин,обаче и на мен ми писва...
С доста хора премълчавам (особено колегите ми),но там вече е по-сложно.Все пак сме заедно на работното място всеки ден и ако не премълча нещото,което ме е издразнило рискувам да си развалим отношенията,а после и на мен няма да ми е приятно да работя така.Пък и все пак трябват компромиси.
Моя съвет е да я караш по-спокойно.Не се замисляй толкова.Който те обича ще те обича такава,каквато си   bouquet

# 2
  • Мнения: 473
Аз също се промених, защото ми омръзна от претенциите и наглостта на околните. Някои хора чудно защо си мислят, че имат правото да коментират и критикуват всяка моя стъпка, да изискват от мен определено поведение и отношение, буквално да тъпря капризи, сърдене, фасони пр. други неща. Всеки има праг на търпимост, явно и двете сме го достигнали!

# 3
  • Варна
  • Мнения: 638
Ок, дано това ти носи щастие и утре не се питаш:–"кога станах такава злоба"?

# 4
  • София
  • Мнения: 903
Аз също малко се промених като станах майка. Аз и преди това не "цепех басма" никому, но откакто съм майка и особено когато се касае за детето, изобщо не ме интересува кой ще обидя или не. Много мразя някой непрекъснато да ми дава акъл как да правя нещо, да ме критикува защо го правя така и т.н., особено що се касае до детето. Директно режа, който се осмели да ми прави забележки за детето. Смятам, че съм достатъчно умна, доста книги за отглеждане на дете съм изчела, имам пълно доверие на педиатърката и на педагозите в детската градина, така че всички останали мнения относно отглеждането на собственото ми дете не ме интересуват.
Но при мен няма особен интерес за вмешателство в живота ми, фасони и опити за превъзпитаване, защото хората около мен си знаят,че засегне ли ме някой, няма да си замълча. Затова нямам много проблеми от тоя сорт.

# 5
  • Мнения: 959
Нормално ли е да се променя така човек, когато стане родител или аз нещо не съм в ред?

Нормално е, да.
Сега си в период в който, искаш да се отдадеш на себе си, детето си, семейството си.
Всичко странично те изморява и напряга.
Но, ще дойде един момент в който детето ще е поотрасло, ще ти се ще, да се видиш  с някой, да си поговориш за неща който не са свързани с деца, и тогава може да се окаже, че си отблъснала всички от себе си, и да си сама.
Затова, не е лошо все пак, да се замисляш преди да затваряш, всички врати след себе си.

# 6
  • Мнения: 293
Нормално ли е да се променя така човек, когато стане родител или аз нещо не съм в ред?

Нормално е, да.
Сега си в период в който, искаш да се отдадеш на себе си, детето си, семейството си.
Всичко странично те изморява и напряга.
Но, ще дойде един момент в който детето ще е поотрасло, ще ти се ще, да се видиш  с някой, да си поговориш за неща който не са свързани с деца, и тогава може да се окаже, че си отблъснала всички от себе си, и да си сама.
Затова, не е лошо все пак, да се замисляш преди да затваряш, всички врати след себе си.


Много правилно!!!   Peace

# 7
  • Мнения: 194
Да , промених се и то много. А след раждането на второто..., съвсем Twisted Evil

Както казва авторката, нещата, които ме дразнят сега, са ме дразнили и преди, но просто не съм реагирала Wink

# 8
  • София, Борово
  • Мнения: 1 773
obiasnitelna, все едно си описала мен.
Аз дълго време чаках да стана майка, после през цялата бременност имах много притеснения и грижи, които на практика бяха породени от хора, които мислех за близки приятели.
Може би това ме накара да се променя, но то се случи и сега се харесвам повече от преди.

# 9
  • Мнения: 3 394
аз за това басма не цепя на никой-сама съм и никой не ми помага. Къща, дете, работа, че доскоро и колеж и все някак се оправям. Тъй че отдавна спрях да плащам данък мнение, особено роднини, пък и те не смеят да се месят Whistling

# 10
  • Мнения: 2 448
И аз се промених, само че в обратна посока. Преди не им цепех басма, сега малко се кротнах.  Sunglasses

# 11
  • Монреал
  • Мнения: 1 469
Щом те имат наглостта да те обвиняват, тогава и ти им кажи, че те натоварват. Не дължиш обяснение на никого, а още повече пък на хора, които го "изискват."

# 12
  • Мнения: 12
Разбирам авторката, аз самата виждам подобна промяна в себе си. Когато децата станат приоритет, отношението към околните се променя. И на мен много хора се опитват да ми дават акъл, защото съм кротка и любезна и това привлича чуждите съвети: Grinning Вече не се замислям кого ще нараня или обидя. Всеки да гледа себе си.
По другия въпрос - за самоизолацията от социални контакти. Смятам, че за авторката това е нещо временно и е предизвикано от натрупана умора. Освен това съм сигурна, че истинските приятели ще й влязат в положението и ще й дадат малко време. Поне така би трябвало да бъде. Всеки човек има моменти, когато му се иска да се скрие от целия свят. Това е момент за презареждане на батериите, така да се каже. И на мен ми се случва, когато съм преуморена.

# 13
  • Мнения: 1 064
Аз пък мисля, че майчинството дава самочувствие и самоувереност. След него вече не сме "детето на мама", което поучават, а самите ние майки, които носим отговорност и вземаме решения. И е малко обидно като си носим отговорностите, да ни поучават като малки деца. Аз такова придобиване на самоувереност съзирам у авторката. Но любезността и премълчаването никога не са излишни, хората лесно се нараняват, може след време да съжаляваме, че сме нагрубили...

# 14
  • Мнения: 3 634
Около 3 месеца след като станах родител попаднах в деликатна ситуация - приходите ми бяха блокирани за 6м по вина на роднина. За първи път тогава извадих нокти, но трябваше да го направя. Имаше голяма драма месеци наред, но аз си бях постигнала своето. Постепенно станах според мен "нормална майка". Когато нещо ощетява/ наранява детето ми мога да бъда много крайна. Около мен вече всички знаят, че общувам и се съобразявам с всички според нуждите на детето.

Общи условия

Активация на акаунт