Несправедливост и пренебрежение на родител?!

  • 2 508
  • 27
  •   1
Отговори
Здравейте, извинете че пиша като гост, но се притеснявам.
Зная, че това е поредната тема за родителите с 2 и повече деца и тяхното деление, но много ми домъчня на Коледа от отношението, което за пореден път видях.  Ще се опитам да съм кратка.
Баща ми каза, че е по-добре да не ходя при тях, а той няма да стъпи повече у дома, и то защото го корегирах, че нарича бебето ми с името на другата си внучка /бил свикнал, а моето е от скоро/, но аз съм убедена, че греши нарочно за да ме дразни, защото знае, че ревнувам от другите, тъй като е очевадно,че ги предпочита. Има още много примери, но не искам да ви отегчавам, за мен е ясно това отдавна. Също защото не веднъж правя забележка да пазят тишина докато приспивам бебчето, но те не разбират от първа и любезна забележка, налага се да направя и втора и на третата вече съм ядосана и по-груба, но провокациите им не спират, никаква съобразителност, уважение и тактичност /имам предвид, че се карат пред беба  и тя се плаши и плаче./
На връх Коледа пак ме провокира и аз му казах някои истини, за лошото му отношение към мен и майка ми само защото сме жени и че така е било цял живот, че повече няма да търпя , че вече не ме е страх от него, че помня как биеше мама и я гонеше на вън посред зима, само защото тя го навикваше, че си лежи и чете вестник или гледа мач, а тя изнемогваше, тъй като той не помага с нищо у дома, а се държи като господар, всички му прислугвахме от яденето до чорапите, първо него трябваше да обслужим и ако остане време за нас може и да се погрижим за себе си.

Боли ме, че на другата си племенница се обажда всеки ден да я чуе, кани я да ходи при тях, като разбира се я ползва само за компния, мама се грижи за нея той не я наглежда дори, за да свърши някоя домакинска работа тя. За моето бебе нито пита нито се интересува, да не кажа , че като се роди все едно нищо не се случи за него, никаква реакция.
За Коледа ни бе първият подарък от 50 лв. и то защото мама го накара, че и на другата внучка имаше подарък и нямаше как.
Понякога не мога да понасям баща си, целият му характер и поведение.
Не зная повредата в мен ли е, че не се разбирам с най-близките си /визирам и брат си, и с него не се разбирам, защото поведението и отношението му към мен са същите като на баща ми/ и така е било винаги.
Свекърва ми е от същото тесто като баща ми, понякога имам чувството че са роднини, толкова им е сходно поведението и съответно и тя ми е в черният списък, а те усещайки това са ме обявили за чепата, чешит и проклетия, и само търсят повод да се съберат и да ме одумват и категоризират и оценяват.
Исках да споделя, да ми олекне.

# 1
  • Мнения: 2 131
Като прочетох третия ред - първата ми мисъл беше "Какво толкова, че бърка имената. Голяма работа". В интерес на истината на моя мъж баба му понякога като се обърне към някого изрежда 3-4 имена докато нацели вярното. Ами, хора на възраст, бъркат се.
Обаче като прочетох до края... Така както описваш баща си, мисля, че "повредата" не е в теб. Но пък и не знам дали е удачно да прекратиш отношенията си с него, все пак ти е баща... Не знам, може би, да намериш някакъв баланс. Като, например, не особено чести контакти, още повече че той явно не държи много-много да вижда твоето дете, доколкото разбирам.
Гадно е, трудно може да се даде съвет отстрани в подобна ситуация.

# 2
  • Лондон
  • Мнения: 403
Я не се ядосвай!Браво ,че си му казала това което ти тежи.Сигурна съм ,че не си му казала всичко и че това го е заслужавал много отдавна.Какво като е баща ти?Само след два три дни да не отстъпиш от правилната позиция която си заела.

# 3
  • Мнения: 2 471
Не разбирам защо сега те боли от човек, който винаги те е разочаровал? Явно не е първият път, няма и да е последен. Гушкай си бебето и просто си гледай семейството. Баща ти няма да се промени. Горчилката ти от него е голяма и ако не го пренебрегнеш сега, ще става по-голяма. Жалко, че детството ти е било такова, но пък си насочи цялата енергия в обичта към детето ти.

# 4
  • Мнения: 2 556
От опит знам, че където нещата не вървят от години, няма и да потръгнат. Не разбирам хората, които продължават активно да котактуват с роднини, които ги дразнят, при положение, че никой не ги задължава да го правят. Защо трябва да се виждаш с хора, които не ти носят никаква положителна емоция, а дори ти развалят настроението?

# 5
От опит знам, че където нещата не вървят от години, няма и да потръгнат. Не разбирам хората, които продължават активно да котактуват с роднини, които ги дразнят, при положение, че никой не ги задължава да го правят. Защо трябва да се виждаш с хора, които не ти носят никаква положителна емоция, а дори ти развалят настроението?


С баща ми и брат ми се виждам от немай къде, заради мама, ходя заради нея и те са там няма как! А с мама ми е много приятно и я обичам, разбираме се, и тя идва при мен самичка, но повечето пъти е заета да гледа другото внуче у дома и за да я видя, трябва аз да ходя, иначе те не и оставят почивен ден в който да може да е с мен, дори когато дойде тя у дома и те искат да дойдат или да доведат детето.
А, със свекървата, която е като близнак духовен на баща ми се виждам по задължение заради мъжа ми.
Като наближат празници и като знам, че ще се събираме и радостта ми от празника изчезва.
Сега, например искам да правя на пролет кръщене на беба, но хич не искам да каня свеки, но мъжа ми не е съгласен, казва че се налага да я търпя, а на мен най-хубавите ми празници ми се превръщат в мъчение.
Ако зависеше само от мен, хич нямаше да ги каня,но не става.
Да не говоря как ме натоварва на празниците свеки става толова превъзбудена, като неубуздан пубертет, подскача и вибрира около мен, иска да помада, да командва уж добронамерено разбира се , но аз само като и видя физиономията и поведението и ме свива стомаха от отвръщение. Уф, май много съм насъбрала ненавист, не ми е добре от това и трябва да се оттърся някак?!

# 6
От опит знам, че където нещата не вървят от години, няма и да потръгнат. Не разбирам хората, които продължават активно да котактуват с роднини, които ги дразнят, при положение, че никой не ги задължава да го правят. Защо трябва да се виждаш с хора, които не ти носят никаква положителна емоция, а дори ти развалят настроението?

И, още нещо: Според мъжа ми , майка му и моя баща, не може да каня едните, а другите не. Или всички или никой, тоест, не мога да поканя мама, а свеки не, или пък мама, а братовото семейство не. А, в интерес на истината никога не прекарваме добре заедно. На годежа ми брат ми дойде с настроение като на погребение, мълчеше като пукъл, намусен и чак когато изпи 1 л. ракия започна да си отваря устата и да се поусмихва. Свеки пък на погачата на бебка дойде умишлено сърдита и го демонстрираше, защото мъжа я беше предупредил да не командва парада тя, а да се въздържа и беше също подтиснато.
И, ако искам да празнувам трябва или всички или самички, а моята майка толкова ни помага и се отзовава щом имаме нужда, да не говоря колко обича и дондурка бебка, трябва ли да лиша беба от това внимание, не стига че е само то, освен нашето разбира се, другите дори името и не са запомнили, не само баща ми, но и брат ми питал: "Коя ..../името на беба/, когато мама нещо разправяла за нея, не се сетил , а иначе претенции че не обръщам внимание на неговото дете и какво да и купувам и говоря, за да не и навредя има ?!

# 7
да за пореден път и в къщи и тук във форума виждам, че около празниците има напрежение между хората тоест се отприщват гноясали проблеми, затова ще заключа аман от празниците коледа великден и т.н., мразя ги

# 8
  • Мнения: 2 556
Наистина супер гадно. Аз не се разбирам с нашите, но изобщо не ми се налага да ги виждам, в смисъл, ако ме поканят да ида на гости с децата казвам ОК, разбира се, после просто не отивам под предлог, че съм заета. Но пък и те не страдат от това и така всички са доволни. Те - че са си изпълнили дълга и са ме поканили веднъж на 2 години, аз - че не съм им отказала (пък че реално не съм отишла не е важно за никого). Така изглежда, че всичко е наред, а и никакво напрежение и проблеми нямаме Wink Та при мен този режим работи, но не ми се налага да се съобразявам с никого, освен със себе си. Намери някакво решение, защото постоянните нерви с роднини вредят най-вече на теб самата (от опит го казвам). Няма по-важно нещо от спокойствието, откакто го имам, се чудя как изобщо навремето съм се ядосвала на роднински истории  Rolling Eyes

На мен всички празници са ми песен, откакто разбрах, че нищо на този свят не е задължително и човек трябва да бъде само там, където наистина му е приятно Simple Smile

Между другото, четейки за проблеми с роднини, стигнах до извода, че моите неразбирателства са направо минимални на общия фон, никога не сме имали подобни изпълнения с нашите, в смисъл те са интелигентни, не пият грам алкохол, не правят подобен род изстъпления на празници и пак ме докарваха до безсилие и отчаяние, а представям си ако има и други екстри, то съвсем не е за търпене, не знам как издържат повечето хора...

Последна редакция: нд, 28 дек 2008, 12:15 от Tess

# 9
  • Мнения: 123
Гостенке и при мен беше така или всички ще ми гостуват или никой, което е много тъпо.
Писна ми от всичко и от всички, накрая не ми пукаше за нищо, казах че няма да търпя да ми натрапват чуждо присъствие, което ме изнервя и натоварва.
сега родствениците ни гостуват по-рядко и само с предварителна уговорка, а караниците ни в семейството рязко намаляха.
Ако не си добра артистка като мен, по добре заеми твърда позиция за да не търпиш това повече.
Радвам се че си казала това което те е измъчвало с години на баща си, дано ти е олекнало.
Много ми е мъчно за теб, за това че допускаш да те тормозят по този начин. Не знам какъв съвет да ти дам, но според мен и майка ти трябва да те подкрепи и да ти идва на гости когато се разберете без да се ангажира с това да води със себе си всички роднини. Тя също би трябвало да изрази някаква позиция по въпроса - например да предупреди предварително че не може да гледа племенниците ти защото е канена на гости.

# 10
  • Мнения: 2 556
Да, щом с майка ти се разбирате, защо тя да не се отбива сама да види бебето и толкоз

# 11
  • Мнения: 200
добре е че си заела тази позиция , в никакъв случай не отстъпвай , но е време и майка ти да се вземе в ръце  , а не когато идва у вас на гости да мъкне цялата рода , не обърнеш ли внимание и току виж са на главата ти .

# 12
Ох, мен ме е страх не само от Коледа и Великден, притеснявам се и от празниците на бебка, като роженни,именни дни , прощъпулници, погачи , кръщанета и т.н. Не си представям какво ще настане , ако реша да ги правя тези дни без свеки или братово семейство.
Ще ме обявят за враг на мира и ще ме заклеймят до гроб, няма да искат да ни видят ни мен ни детето.

# 13
добре е че си заела тази позиция , в никакъв случай не отстъпвай , но е време и майка ти да се вземе в ръце  , а не когато идва у вас на гости да мъкне цялата рода , не обърнеш ли внимание и току виж са на главата ти .

Мама започна и тя да се опълчва, но като я нападнат и баща ми и брат ми в комплект по едно и също време, те са партия и тя милата става безсилна, още повече че те я обиждат, нагрубяват, и ако тя им се опълчи или откаже нещо, те стават още по-груби и тя става безсилна и само им плаче. Аз я подкрепям и се опълчвам за да я защитя, в следствие на което се развиха два лагера - женски и мъжки, но мъжете надвиват със силата си, и мама им има страх, аз не разбира се , но не съм винаги там за да я защитя, а когато се наложи да се опълча срещу брат  ми и баща ми, става страшно, обиди, пренебрежение и към мен  и т.н., но това да подчертая ако съм без мъжа ми, ако е мъжа ми с мен се правят на много мили, иначе и здрасти не ми казват, бебка не я забелязват, а като сме с мъжа ми даже и въпроси задават уж че се интересуват, абе погнусата ми вече е огромна. Благодаря ви, че ме изслушахте и подкрепяте, имах нужда от рамо.
Дано и мама да стане по-силна, и да може да се отстоява, че като дойде сега у дома и и звънне телефона, и настръхвам да не би да искат да наминат щото уж били наблизо и мама на сина си не може да отказва.
Виждам, че тук има още много с подобни и по-лоши проблеми със семейството, дано с общата си подкрепа станем по-силни и спокойни.

# 14
  • Мнения: 9 988
Ох, мен ме е страх не само от Коледа и Великден, притеснявам се и от празниците на бебка, като роженни,именни дни , прощъпулници, погачи , кръщанета и т.н. Не си представям какво ще настане , ако реша да ги правя тези дни без свеки или братово семейство.
Ще ме обявят за враг на мира и ще ме заклеймят до гроб, няма да искат да ни видят ни мен ни детето.

Знае ли мъжа ти до каква степен са те травматизирали? Да се страхуваш от празниците на детето си! Ти заслужаваш да си щастлива майка. Вече не си дете, а възрастен с отговорности към дъщеря си.
А какво лошо ще има ако те заклеймят и не искат да те видят повече? Не е ли това целта? Премахването на дразнителя от живота завинаги?

Общи условия

Активация на акаунт