Писма - любовен триъгълник

  • 2 377
  • 11
  •   1
Отговори
Писмо до любимата
Здравей,
Всеки ден си мисля за теб! Всеки ден си мисля как да ти кажа,... че те обичам!
Всъщност, излъгах! Не мисля за теб всеки ден, а всяка минута, всяка секунда дори! И знам, че, ако ти го кажа, това едва ли ще промени нещо! Но повече не мога! Не мога да се крия! Искам да знаеш само, че те обичам!
Обичам те! Казах го! По-скоро написах го! Съобщих ти го най-сетне! Защото, досега, само те гледах отдалеч,представях си хиляди варианти как да ти го кажа, но така и нищо не се получаваше!
Мислех, премислях, избирах и после пак избирах и точно, когато имах отговор и по трите точки, когато бях оттренирал и последния детайл пред огледалото, заставах пред теб и произнасях нещо като „бладърека влакесима дръмбара дръм дръм дръм....” и се усещах как давам заден, потънал от срам, знаейки, че ме мислиш за идиот!
Защо ти обяснявам всичко това!? Ами, за да завърша с първото изречение: Обичам те и искам да си с мен, всеки ден!
точка 1. Как да застана пред теб?
а) на колене
б) прав с цвете
в) прав без цвете
г) да ти кажа "Здрасти!" и да те подмина
д) да се сблъскам с теб
Точка 2. Как да те заговоря?
а) Здрасти! Аз съм ...
б) Какво правиш?!
в) Искаш ли да излезем заедно?
г) Искаш ли да пием кафе?
д) Да ти разкажа виц
е) Изобщо, забелязала ли си ме в тълпата?
Точка 3. Как да се облека?
а) с костюм...
б) дънки и риза
в) дънки и тениска
г) с очила
д) без очила
е)а парфюмът!?

след множество негови писма
Нейното писмо
(преди сватбата)
Здравей,
На прага сме на най-важната стъпка в живота ни – нашата сватба – обвързване за цял живот! Щастлива съм, но и много уплашена!
Щастлива, защото ще се будя до теб всеки ден, ще закусваме заедно, ще изградим наш дом заедно, ще те любя, когато поискам, ще си до мен...
Но съм и уплашена, защото няма вече да ме изпращаш до вратата и да крадеш целувки пред погледите на родителите ми, няма да правим планове по телефона къде да прекараме деня, няма да имам мигове без теб, в които да мисля за теб! Страхувам се, че вече няма да правим спонтанни неща, че започнем ли да споделяме едно легло, ще спрем да преследваме една и съща мечта! Страхувам се, че ще заспиваш обърнат на другата страна, че ще започнем да гледаме телевизия, че ще си казваме просто „здравей” и „чао” и с това ще приключват разговорите ни!
Не ми се сърди за тези страхове! Това не е отказ да се оженя за теб, а опит да предотвратим рутината, ако тя е неизбежна част от брака! Зная, че нищо не можеш да ми обещаеш за утре или след 100 години, но можеш да ми обещаеш, че ще опитваме да запазим искрата, че ще я разпалваме непрекъснато, доколкото можем!
С обич.


На съпруга
(след сватбата)
Здравей,
Не знам дали това кратко любовно писмо ще те зарадва – ти не си човек на излишните чувства – но аз все пак искам да ти опиша какво означаваш за мен!
Искам да знаеш, че ми е хубаво с теб! Наясно съм, че няма да ми изпращаш цветя, нито ще ме заведеш на романтична вечеря, защото това е просто излишно и според теб няма нищо общо с любовта. Ти умееш да си романтичен по свой начин – когато най-малко очаквам, ме даряваш с жест, с който ми показваш, че ме обичаш! Зная, че любовта ти към мен е истинска – избрал си ме сред толкова други!
Всъщност обичам прагматичността ти, способността ти да мислиш логично и трезво!
Обичам прямотата ти!
Обичам да се съветвам с теб! Ти винаги ми показваш и обясняваш нещата спокойно и разсъдливо!
Обичам да се любим, обичам уханието на свежест около теб! Обичам любовната ни игра да започва под душа!
Обичам те и винаги ще бъда до теб! Искам да бъдеш щастлив!
С обич.

На съпругата
(след сватбата)
Здравей,
С това кратко писмо искам да ти засвидетелствам своите дълбоки и искрени чувства. Винаги ще съм до теб, да ти помагам и да те закрилям. Ти си най-нежната, любяща и предана жена, която познавам. Ти ми разкри смисъла на любовта, смисъла на живота! Ти ми показа силата на мечтите и красотата на света!
Скъпа моя, никога няма да те нараня! Няма да мога да понеса сълзи в тези прекрасни свенливи очи. Обичам те толкова много!
Обичам мекотата на думите ти, нежността в движенията ти. Ти си съвършена!
С обич.

До съпруга
Здравей,
Започвам това писмо, водена от спомените за нашето запознанство и от надежда,че ще бъдем още дълги години заедно! Срещнахме се за първи път преди толкова много години, но времето минава неусетно. Запознахме се, сгодихме се, оженихме се, родиха ни се деца. Преживяхме заедно време, изпълнено с любов, нежност, надежда, подкрепа.
Ти си моята опора! Не се страхувам от бъдещето, защото те има теб!
Ти си моето вдъхновение! Ти си в основата на всяко мое начинание, всяка моя стъпка напред!
Ти си моята любов!
До мен си, когато плача! Споделяш радостта ми! Даваш ми сили, когато ми е трудно, помагаш ми отново да стъпя на земята, когато съм паднала!
Да съм женена за теб е най-хубавото, най-красивото приключение в живота ми!
Обичам те и знай, че за теб съм готова на всичко и единственото, което искам е да те направя щастлив!

От съпруга
Здравей,
Стоя пред белия лист, защото искам да ти напиша най-красивите думи!
Но ти си над думите!
Ти си вълшебство, което придаде смисъл на живота ми!
Ако не те бях срещнал, нямаше да зная кой съм и на какво съм способен!
Ако не те бях срещнал нямаше да изживея стотиците приключения, обрати и неизвестности, които имахме заедно с теб!
Ако не те бях срещнал, нямаше да разбера какво е любов!
Обичам те!
Това ще напиша на белия лист – Обичам те! И това ще е изразът на моето сърце!
С обич.

До съпруга
(след поредния скандал)
Здравей,
Нека да забравим споровете, кавгите, обидите и да се опитаме да започнем на чисто! Не си струва да отравяме най-ценното, което притежаваме – нашата любов! А тя е още жива и стойностна!
Обещахме си да си дадем малко време, но вече ми липсваш – усмивката ти, гласът ти, докосването ти нощем... Всичко в теб ми липсва до болка!
Нека да опитаме отново! Да бъдем по-търпеливи, по-толерантни и аз мисля, че можем да възкресим щастието, дори повече – можем да изградим по-зряла и истинска връзка от преди! Сега вече знаем какви грешки обръщат колата и няма да ги допуснем отново!
Вярвай ми! Струва си да опитаме отново!

Поетично за нея
(другата жена)

Здравей,
Гледам те в очите и не зная какво да правя! Очи големи, пълни със страст!
Докосвам тялото ти. Мога да чуя всеки трепет на сърцето ти.
Чувам дишането ти.
Ръката ми се плъзга нежно по кожата ти, мека като бял облак.
Влажните ти устни се сливат с моите устни.
Рисувам силуета на тялото ти с устни. Прекрасно, изваяно тяло.
Целувам пръстите ти един по един.
Вкус на вино. Старо, отлежало вино с аромат на горски плодове.
Съвършенството си ти!
Тялото ми трепери.
Сърцето ми препуска.
Обдъхвам те!
Кой съм аз?!
Двамата сме едно тяло. Една душа. Едно сърце.
Ние сме само любов.
Нежност.
Страст.
Отварям очи. Ти си под мен.
Стенеща.
Изморена.
Нямам думи. Полагам глава на гърдите ти. Оставям се да ме галиш нежно по лицето.
Това е сън, от който не искам да се събудя.

На другата жена
Здравей,
Не вярвах, че любовта от пръв поглед съществува, докато не срещнах теб! Порази ме мълниеносно! Не разбрах дори как стана, но вече непрестанно мисля за теб. Виждам те ясно пред очите си – красива, обаятелна, с изящни движения, приказна, нереална. Искам да те видя утре, защото иначе денят ми ще е празен и безсмислен! Искам да те видя и вдругиден, защото иначе ще потъна в тъга. Искам да те виждам всеки ден от седмицата, за да се усещам жив!
Обичам те!
И те моля бързо отгвори на моя зов, защото сърцето ми е спряло!

От другата жена
Здравей,
Ти се появи пред мен като красив изгрев, като вълшебен мираж, като любовна мечта. Очите ни се срещнаха за малко, но аз се влюбих безнадеждно! Нося те в сърцето си, в душата си!
Да те познавам, без да те обичам е все едно да гледам към слънцето и да живея в мрак!
Щастлива съм, че те познавам и че мога да те обичам!
Искам да слеем душите си, да сме едно съвършено цяло!
(следващото и писмо)
Здравей,моя любов,
казват, че кафето е като живота - горчиво, горещо, тръпчиво и мимолетно. Както твоите целувки! Както твоята любов!
Искам да те поканя на кафе, за да изречем всички неизказани думи. Да разбулим всички прикрити чувства. Ще отпивам бавно от тази отвара, сътворена от магьосници, и ще доближавам твоите устни. И оттам ще бликне извор с истини, лъжи, любов, омраза, безразличие... Няма да можеш да скриеш нищо. И когато всичко вече е на масата, ще знаеш дали ме обичаш, дали ме мразиш. Тогава или ще свържем ръцете си завинаги, или ще погубим сърцата си навеки. Решението е твое!
(не след дълго)
Здравей,
Аз съм твоя любовница! Обиждаш се, когато ти го казвам, а всъщност трябва да ми е обидно на мен!
Казваш ми, че при мен намираш всичко, но тогава защо се връщаш при жена си!?
Казваш, че аз съм единствената, но замислял ли си се за колко часа на седмица!?
Казваш, че ме обичаш, но тогава защо крадеш време, за да си с мен!?
Казваш, че с нея вече не ти е добре, че нещата са приключили отдавна, но тогава защо си още с нея!?
Да си любовница, означава да си женена, без брак, за мъж – илюзия! Всичко в тази връзка е илюзия – думите ти, действията ти, чувствата ти! Идваш при мен, но ризата ти я е прала тя! Стоиш с мен, но постоянно си гледаш часовника, защото те чакат да се прибереш у дома! „У дома” не е при мен!
Създаваш ми усещането, че не на нея, а на мен ми показваш по-добрата си същност, че въобще на мен ми даваш повече, отколкото на нея! Илюзии, илюзии, илюзии...
И двете нямаме нищо! Противопоставяш ни, но ние двете те изграждаме – не можеш нито без мен, нито без нея!
Какъв е твоят отговор, любовнико!?

Писмото на любовницата до съпругата
Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява
да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена,
доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера,
червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват
само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки.

Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна
муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват,
женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като
магически амулет против влюбване. Не, че помага…

Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш,
че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална
красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична,
загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени
си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за
водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на
кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма,
целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а
допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса.

Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам.

Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е
почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни
как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на
преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на
чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти
вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си
публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове.
Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му -
опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът,
ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният
крадешком есемес и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на
живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична
свобода и право на сексуално разнообразие.

Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка
жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него.
Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм
циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога
объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му
пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в
потенциална съпруга. И е време за нова любовница.

Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се
поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да
оглеждам предварително ръцете му за следи от халка.

Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това
значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а
бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и
управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не
съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво
иска. Знаех кога ще си тръгне.

Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над
него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб,
отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с
теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място.
И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме
натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои
или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги
ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз.

Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените
също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу
подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно.
Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като
потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го
губя, първото, което си помислих, беше „ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?”
Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат.
Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?

Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата
му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била
убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - „той не е такъв човек”. Ще ти го
кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И
колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става
душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за
забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е
вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи
лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е \"верен\" от страх, че ще го хванеш и
ще го причакаш зад вратата с точилката?

Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен.
Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня
хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го
викат „по спешност”, „да ремонтира апартамента”... Женените мъже имат безпогрешен
инстинкт към заплахата от „усложнения” и знаят кога точно да спрат. Накрая престана
да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм
му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми
звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се
чувства лош и безсърдечен.

Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен
начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да
я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с
теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме,
нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и
никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име,
неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните
врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали?
Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му
его, женските ни страхове и негово убежище.

Затова недей да ме мразиш, моля те.

Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата…
От съпругата до съпруга
(след прочета на писмото от любовницата)
Всичко се е случвало пред очите ми, а аз не съм забелязвала. Вярвах, че си щастлив с мен, че ме обичаш! Не мога да повярвам, че има друга! Че я е имало през цялото време! Колко часа беше с нея! Колко часа беше с мен! Едни и същи думи ли редеше и на двете?! Какво ти даваше тя? Какво не ти давах аз?!
Плаках дни наред! Сърцето ми се пръсна на хиляди частици! Всичко между нас е било фалшиво, илюзия. И сега се мразя, защото продължава да ме боли, въпреки че знам, че не ме заслужаваш! Мразя се, защото продължавам да те обичам!
Защото искам да седнеш срещу мен и да ми обясниш необяснимото!

Писмото на съпругата до любовницата

Усещах, че има друга. Радарът на прословутата женска интуиция почти винаги успява да засече сигналите, дори и когато титулярката в случая - аз е прекалено влюбена, доверчива или отегчена.
Аз също дълго не знаех за теб със сигурност, но имаше вечери, в които просто го усещах различен. В началото, докато само проявявах съмнения, непрестанно отричаше, дори ми препоръча психиатър.
А това за ловуването е съвсем вярно. Съгласна съм, явно ловуват само сериозно „обвързаните мъже”. Не казвам „женени”, защото отдавна ерата на браковете отмина и сега те са отживелица.
В днешно време хората живеят заедно, а подписът им е последна грижа. Държащите на връзката си мъже или женените мъже, които държат на брака си, не крият халките си. Никога! Обикновено версията на търсещия мъж е, че „не са в добри отношения с партньорката си” или „сексът не е ниво”, за което никога другата страна не може да бъде сигурна. И все пак като риба захапва стръвта и така, докато не пусне кукичката.
Изобщо не ме интересува как изглеждаш. Дори и не мисля по този въпрос. Дали си съвсем обикновена жена или по-млада, по-слаба, по-умна, по-магнетична, загадъчна, капризна, непокорна или адски секси, повярвай ми, няма никакво значение. Това изобщо не е на фокус.
Важното е предателството! От него боли. Делиш с някого живота си, залъка хляб, пространството, отдаваш му годините си, енергията си и цялата си любов и в един момент точно, когато всичко изглежда нормално, истината излиза наяве и разбираш, че си живял с представа, призрак, нереалност или каквото искаш го наречи, но не и с истински мъж.
Знам, че истинските мъже са доблестни, открити и държат на честта си. Може би много книги съм чела, но някак си тази ми вяра не ме напуска. А такива мъже просто отдавна няма… Те са като динозаврите. Изчезнал вид са. Убедих се сама.
Дали си брюнетка или руса, просто няма никакво значение. Просто си още една поредна „патка”, оплетена в мрежите на лъжлив и недостоен за уважение мъж.
Защо ми е изневерил ли? При това точно с теб? Не знам. Може би „наистина е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия.”
Между другото в последствие ми сподели, че сексът с теб изобщо не бил, както трябва и нямал висотата, на която се надявал и че ако му простя… веднага щял да се прибере вкъщи. Представяш ли наглостта му? Цялата арогантност, която проявява? После поиска да бъдем и приятели, е това вече е върхът на нахалството. Моите приятели не са лъжци. Той не става и за това.
Голяма е заблудата ти, че ти си адреналинът и дрън-дрън… Ти си просто различната- ни повече, ни по малко. И нищо друго. Повярвай ми! Не тъни в заблуди и не преигравай, когато се смееш на тъпите му вицове. В живота няма нищо сигурно, така че наслади се на мига, но умната и не забравяй, че той е един подлец и никога няма да бъде истински мъж от онзи изчезнал вид, за който си струва дори да прекосиш морето.
Той е просто един донор на сперма и никога няма да бъде истински баща на децата си. Лъжците и дребните души и това не го умеят. Не умеят да обичат и да дават от себе си, но има време сама ще се убедиш.
Нека първо минат пет или десет години от живота ти и когато някоя сутрин осъмнеш в очакване да се прибере „от работа” или те обвини, че не обичаш точно такива филми, сочейки ТВ екран, а ти знаеш, че именно такива винаги си харесвала, ще ти се стори доста нетипично.
Разбира се, той е хитър. Ще те люби невероятно, ще те люби така, сякаш си единствената жена в живота му и най-тъжното е, че ще му повярваш. Поне в този миг.
Нека не се заблуждаваме, че можеш да бъдеш символ на нещо, а още повече на свобода. Моля те, това е като начин да подтиснеш съвестта си, сещаш ли за вица как дебелите жени се успокояват? “И кучетата обичат кокали, но предпочитат да е с мръвка. ”
Това, че осъзнаваш положението си като вакантно, е похвално. Предполагам е проблясък на малкото ум, незаслепен от импулса ти. Може би нещо като проявление на разсъдък. Не ме интересува дали е бил влюбен в теб, или доколко е чувствал нещо към теб.
Аз го обичах. Аз свалях темперетурата му, когато е болен. Готвех вечерите му, приготвях кафето му сутрин, правехме любов под юргана още топли и сънени, пържех любимите филийки, когато в 1 часа през нощта ми казваше, че му се хапват точно в този миг.
За мен той не беше просто импулс, а беше моя живот, бащата на децата ми, човекът, с когото смятах и вярвах, че ще остареем заедно.
Надявах се, че ще заприличаме на онези двама старци в Созопол от нудисткия плаж, които държаха ръцете си влюбено и гледаха морето, а лицата им светеха, огряни от любов и накараха един обикновен летен ден да бъде необикновен.
За мен той не бе импулс. Обичах го. Някога… Сега това някога е като мехлем за ушите ми, сърцето ми и душата ми. Дори се питам как е възможно да съм била толкова заслепена и да вярвам и да обичам толкова всеотдайно? В този живот човек трябва да обича безрезервно и безусловно единствено децата си, а всичко друго е илюзия на болните ни въображения или вид храна за него.
Обичаш да управляваш мъжа? Предполагам, че това се дължи на твоя вътрешна неудовлетвореност, нещо, което в психологията, май че определяха като „завист поради липсата на фалос”.
В това да ти доставя удоволствие слабостта на някого има нещо болно, нещо недотам читаво. Така мисля. Знаеш ли кое ти прави чест? Това, че се замисляш, анализираш, признаваш…
Но това явно се дължи на факта, че дълбоко в теб малкото момиченце се е разчувствало и иска извинение за постъпката си, която е недотам добра, но и недотам лоша. Не е нужно да казваш нищо. Отговори сама на себе си – сега щастлива ли си?
Доколкото схващам не си, и това ме натъжава. Дано срещнеш онзи, който да те направи щастлива. Пълноценно и истински.
Тук си много права – наистина бях потресена! Не от изневярата, а от лъжата. Знам, че няма моногамни хора, всеки греши, бяхме си обещали да бъдем искрени един с друг независимо от всичко. Но просто не се получи. А сега е доста късно за откровения.
Повярвай, не ме интересуваш. Нищо че ти написах това писмо, което няма да ти изпратя.
А него задръж, не искам до себе си подлец. Вие си приличате и така ще има синхрон в ежедневието и нощите, в които едва ли ще ставаш, за да му приготвяш любимите пържени филийки.
Между другото не ги обича с мед. Само с пудра захар.

От съпруга за съпругата
Здравей,
Зная, че много те нараних с моята изневяра. Не мога да кажа нищо, с което да се оправдая. Подадох се на импулс, а сега съжалявам. Сигурно няма да ми повярваш, но аз те обичам! Обичам те повече от всичко на този свят! В момента твоята болка ме изгаря! Не мога да си простя, това което ти причиних!
Другата е просто моментно желание, исках да я имам, без да зная защо! Но никога не съм искал да те наранявам! Нито да се разделям с теб! С теб съм преживял най-хубавите моменти в живота си!
 Моля те, прости ми!
Ще падна на колене в краката ти, за да моля за твоята любов и доверие!
Обичам те
От съпруга за съпругата - чернова
Аз не мога да бъда верен в смисъла, в който влагаш ти в тази дума. За мен ти си единствената жена, пред която мога да разтворя сърцето и душата си. Единствената, с която съм се сливал в пълна хармония. Но аз не ти принадлежа. Нито ти на мен! Ние сме заедно, защото имаме свобода. От тази изневяра може да стане хубав роман или трагедия за сцена, а може и обективно да приемеш, че това са нещата от живота. Бил съм с друга жена сексуално, но душата ми е при теб! Вероятно и в бъдеще ще има други жени. Най-невъзможното нещо е да изневериш на себе си и да се лишиш от нещата, които ти доставят удоволствие! Ти би ли се отказала? Не съм искал да те наранявам с действията си, нито с думите си. Това е истината за мен!
Ако можеш да я приемеш, ще можеш и да ми простиш! И ще имаш нещо, което никоя друга жена няма – истината!
Писмото на една съпруга
(преди молбата за развод)
Знаеш ли какво е да обичаш до болка? Да обичаш така, сякаш никога повече няма да обичаш! Като за последно. Все едно, че утре ще свърши светът. Ще настъпи краят, заедно с твоята обич.
Не знаеш, няма и да разбереш!
Ти не можеш да обичаш!
Показа го.
Ти не знаеш какво е обич, болка, страдание. Ти си над тези неща. За теб те нямат абсолютно никакъв смисъл.Голямо и безполезно нищо. Понякога се чудя дали въобще си способен на чувства. Не става въпрос за любов. Въобще. Мисля си, че дори статуя е по-топла от теб.
Казват че между любов и омраза има една крачка. Аз не искам да я правя, но със сигурност искам да направя една друга крачка. Да си тръгна!
Да, тръгвам си. Тръгвам си и съжалявам, че не го направих по-рано.
Това е всичко!

Писмото на един вече бивш съпруг
Здравей,
Откакто сме разделени, всичко което виждат очите ми е твоят образ – красив и нежен. Опитах се да те забравя, но неуспешно. Всичко ми напомня на теб – леглото, в което се любехме, улицата, по която се разхождахме, заведенията, в които обичахме да ходим... Всички те са запазили частица от теб! Като усетя парфюма ти от някоя случайна жена, забравям всичко и единственото, което искам е да те държа в прегръдките си, да докосвам топлата ти кожа, да те целувам.
Държа телефона, за да набера номера ти, но не смея, защото може би вече си ме забравила!
Любов моя, копнея за теб! Ако все още знача нещо за теб, обади ми се!
С обич.

Поредното писмо на бившия съпруг
Здравей,
Опитах всичко. Да, знам, че те нараних, знам, че се държах като пълен глупак, знам, че съм виновен и че много те нараних.
Съжалявам! Още колко пъти искаш да ти го кажа? Какво да направя, за да повярваш, че съм искрен. Опитах всичко. Само това ми остана. Надеждата, че ще ми позволиш отново да те обичам.
Искам да те обичам, искам да ти показвам всеки ден, че се разкайвам за постъпката си, но, за да го направя, трябва да ми дадеш шанс! Нищо друго не е от значение за мен - само това- само един шанс. Моля те!

Едно смачкано и неизпратено писмо
(последното и написано през сълзи)
Здравей,
Очите на непознати ме спират и ме питат - защо му повярва, толкова ли си наивна? Дори не спирам, подминавам. Те са просто наблюдатели, те не знаят, че аз обичах, те не знаят какво ми коства да те забравя и все още живееш в мен. Все още боли, когато те виждам.
Но така е по-добре. Окуражавам се като си казвам, че времето лекува, ще дойде друг по-добър от теб.







# 1
  • Мнения: 2 388
Ти коя си от посочените в писмата?

# 2
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Пак ли ooooh!

# 3
  • Мнения: 285
не разбирам смисъла на темата, скоро имаше пак една такава, но в нея беше само писмото на любовницата и имаше какво да се обсъди.
Сега вече става банално, поспри се.

# 4
  • Мнения: 1 447
А каква е идеята на темата ти,че нещо не схващам.

# 5
  • Мнения: 2 448
Айде бе, и ние сме получавали писма все пак. не падаме от Марс.  Wink
Това дори и за четене като разказ не става, по зле от вкисната боза.  Whistling

# 6
  • Мнения: X
Какви са тези венецуелски сериали пак. Това риалити ли е или е някакъв зле инсцениран фикшън ?

# 7
  • Мнения: 81
Хаха, явно някой мноооого се кефи на тази кретенийка...

# 8
  • Мнения: 194
 #Crazy, не че го изчетох де- Mr. Green

# 9
  • Мнения: X
Веднъж имах глупостта да напиша писмо на една персона, част от нашия любовен....тъпоъгълник. В отговор получих старателно написана пародия на евтин разказ в розово списание. Всеки беше прав за себе си, филмите във главите ни бяха съвсем различни. Малко по малко тъпоъгълника се превърна в ъгъл, а най-накрая всяка отсечка се превърна във вектор с различна посока. Оттогава избягвам да изразявам чувствата си към някого, добри или лоши- в епистоларна форма, след като има начин да го направя тет-а-тет.

# 10
  • Мнения: 2 451
А аз за пръв попадам на подобен род писма и ми стана мъчно, и за тримата.
Добро е!

# 11
  • Мнения: 2 309
Кой има време да чете тези "парцали" ooooh!
Че и да ги твори...

Общи условия

Активация на акаунт