Публикувана: 17 дек. 2008, 14:49 ч.
Последно мнение: 21 дек. 2008, 20:51 ч.

Еманципацията - защо ни трябваше!?

5 159
50
1

17 дек. 2008, 14:49 ч.

На село (близо до Лондон)
Мнения: 1 402

Пиша да обменим опит и да видя дали не съм сама Confused

в лудостта си.

Трудно ми е напоследък, тоест откакто се върнах на работа след майчинство (второ дете) в Септември. Трудно защото ... и аз не знам работя два дни в офиса, другите в къщи. Бебето ходи 3 дни на гледачка, баткото започна училище аз го водя аз го взимам. Таткото ги гледа един ден. Изобщо хем да съм с децата хем да мога да работя това за което съм учила и практикувала години. Обаче е трудно...Трудно да намеря баланса между двете-деца и работа и се чудя "тези" жени преди нас, които ни казваха че може да имаме всичко- деца, кариера, чист дом, сготвена манджа и усмихната, спокойна мама дали не са ни излъгали и дали изобщо това е възможно или е някаква химера?

Да, мога да не работя и да съм с децата и ми харесваше (през повечето време - мишолинка, мацо- наздраве Wine Glass

) обаче за кои дявол учих, работих толкова преди децата? И да мога и да работя само, ако нямах деца. Ще съм ОК и няма да се разкъсвам, да трябва да "балансирам" ... #Crazy

Пресен пример от вчера: трябва да съм в офиса за важна среща точно в 9 часа. Съответно оправям децата, храня, обличам приготвям нещата и отговарям на екстензионални въпроси като "защо в Африка няма вода и на всеки 5 мин умира човек?" - (бележка към себе си: по-малко телевизия и само канали с детски без реклами). Готови, облечени и сресани оставам едното, другото сме в училището и тъкмо пресмятам че ще сам навреме и хоп днес децата са без униформи (естествено са ми пратили бележка преди поне 2 седмици, но кои да помни), а моят господин е с и аха да се разплаче....Обратно в колата, вкъщи обличане в цивилни дрехи, училище, работа и естествено аз съм закъсняла, изморена и готова за почивка, а денят тепърва ми започва Crazy

...Да кажа училището много празници, много неща за децата сигурно е хубаво и може би майките им са по-оправни. Аз съм единствената "работеща" майка, т.е. дето го прави извън дома за пари Mr. Green

. Доста от другите майки в класа на сина ми са жени с професии, като мен (има две бивши адвокатки и др. ), родили деца 2-3-4 след 40год и оставили кариери за по-добър "баланс". Трябва да говоря с тях също... ooooh!

Та така защо ни трябваше еманципацията и по-щастливи ли сме сега отколкото преди когато просто се моткаш преди да се ожениш, раждаш деца и тн. Или друг вариант - работиш и си доволен и нямаш деца за да не си разваляш своя "lifestyle"-начин на живот (много от колежките ми са така - в отдела сме 12 жени в детеродна възраст 30-45г, само аз съм с дете и то два броя, а и една сега има бебе)... Ще ми е интересно да "чуя" мненията ви...и само да кажа че съм много организирана жена, проблема не е в организацията

Благодаря bouquet

# 1 17 дек. 2008, 15:11 ч.

Мнения: 3 804

да ти дам окон4ателен отговор не мога
но при мен е по лесно,работата ми минава през нета,така 4е мога да си гледам децата-най ве4е малката,те големите са големи и се гледат сами Laughing

,но мисля догодина когато пусна малката на градина да запиша някакъве курс,4е тук с моето право,няма да прокопсам
ама като се замисля знаеш може и да може да се оправи една жена с вси4ко-навремето каките бяха детска градина и първи клас,аз у4их за държавните изпити в БГ и в същото време у4их тук в ИчС спяла съм по 3 4аса в денонощието,от 3 до 6 след това събуждам децата и ги водя кой на у4илище кой на градина,а аз в института,прибирам се и ги прибирам-следва обяд,готвене-после да видя коя какво има да у4и и така ,по нощите 4истих и у4их за другия ден и за държавните-общо взето живеех на кафе и цигари

Другия вариант е който може си отваря кабинет,салон или офис в къщата или в блока в който живее за да може и децата си да наглежда

# 2 17 дек. 2008, 15:48 ч.

Мнения: 1 783

Вечно злободневения въпрос Laughing

. Тези теми няма да спрат да се появяват май, поне 3-4 такива съм чела, че и аз пуснах една преди време Mr. Green

. Баланс няма, има приоритети. Зарязваш готвенето, и/или чистенето, или игрите с децата за сметка на друго. За себе си вярвам, че трябва да се работи и да се упражнява професия, защото не мога да си сложа яйцата в една кошница и да разчитам, че бащата на децата ми ще е винаги работоспособен, жив (да не чува дявола), с работа (особено в тази икономическа криза). Освен това за мен работата е и удоволствие (и съм късметлийка с това, знам го) и ми дава възможност за време само за мен. Останалото са подробности - но в повечето случаи ще трябва да избирам или да чета, или да готвя, или да гледам филм. В резултат на което чета много малко, гледам тв много повече, защото може да се прави едновременно с готвенето. Това което не бих пропуснала е време с детето след работа, за сметка на готвене или чистене. Срам не срам, но си признавам, че се чисти 1-2 на месеца у нас Blush

. Решила съм, ако все още сме работещи след 10 месеца да си взема чистачка, така поне няма да се тормозя, че е мръсно и да го мисля. Друго, което правя е да разпределям задълженията с детето абсолютно по равно с бащата и да имаме максимално време тримата заедно за забавления. Но сериозно се замислям дали да имам второ дете или не, не е взето решението още...

При теб мисля, че играе роля и това че децата ти са близки по възраст и са още малки, като поотраснат ставало по-лесно, чувала съм Rolling Eyes

. Друго, което съм разбрала, е че не се работи от в къщи с дете успешно, ама никак, дори е много по-стресиращо за всички. Поне моят опит е такъв.

Успех и не се отчайвай. Радвай се на децата си и на това, че имаш работа и кажи майната му на останалите задължения. Всички редовно изпадаме в такива кризи, неизбежни са.

35-40 май не е детеродна възраст. Laughing

# 3 17 дек. 2008, 16:00 ч.

Мнения: 3 371

Цитат на: GI в ср, 17 дек 2008, 14:49

.... Аз съм единствената "работеща" майка, т.е. дето го прави извън дома за пари Mr. Green

Завиждам ти. При това съвсем неблагородно Mr. Green

. Веднага ти правя оферта - заменям моя скучен живот за твоя на работеща жена Grinning

.
/и аз съм на село, близо до Утрехт, две деца, така че ще е равностойно Twisted Evil

/.

За еманципацията съм твърдо "ДА".

# 4 17 дек. 2008, 16:16 ч.

Мнения: 2 257

И аз се бях юрнала по стръмния път на еманципацията, но когато си обелих коленете до кръв няколко пъти, седнах и взех решение за себе си - моето психично, че и физично здраве са по-важни в момента, предвид дребосъчкото, който имам и който толкова съм чакала. Изсилих се да тръгна на работа, когато той беше почти на 7 месеца и бързо осъзнах, че това е глупост. Имах най-стресиращата позиция към момента, плюс малко бебе, което се разболяваше в дей кеъра и съответно броят на безсънните нощи, стресът от толкова малко болно същество, което няма кой да гледа (сами сме с мъжа ми) и перспективата да ходя на следващия ден на работа в една - без да преувеличавам - лудница, в буквален и преносен смисъл, на бърза ръка ме сломи. Не може да не спиш по 48 часа и да си топ ноч на работа, не става просто. И аз си обичам работата, даже много, но повече си обичам семейството. Не успях да се порадвам напълно на бебешките месеци на сина ми 7-12. Мъжът ми, слава Богу, е най-разбраното същество на света и освен, че върши много от т.н. "мои" задължения вкъщи, занимава се с детето е и човек, който не се меси в решенията ми, та имам възможност да дишам спокойно. Останах си вкъщи и сега ближа рани (от стреса) и се наслаждавам едновременно на времето със сина си и кроя планове за нова работа, естествено. Mr. Green

В заключение, за еманципацията съм, но на другите. Mr. Green

Аз засега не успявам с дините и не ми е проблем да го призная. А и си промених светогледа, който имах на 20 години, че съм длъжна да успявам с всичко, на всяка цена. Осъзнах, че психиката и здравето ми са по-важни, за да са щастливи всички в и извън къщи. И най-вече - многото хора в моята глава. Mr. Green

# 5 17 дек. 2008, 16:18 ч.

Мнения: 945

Виж сега, еманципацията не е жената допълнително на това да готви, чисти, пере, да се грижи zа децата и да работи. Моят бебок е все още малък, но аz сериоzно се zамислям да си вzема чистачка. И мъжът ми като се върне от работа получава малката връчена, а аz отивам в кухнята да готвя. Смятам да се върна на работа след като малката стане на 6 месеца, но го правя не zаради еманципацията, а zащото последно време това "АЗ" се е превърнало в "НИЕ" и ми се иска и аz да получавам малко удоволствие от себе си. Но пак от егоиzъм ще се върна на непълен работен ден, zа да мога да се наслаждавам на това как расте детето ми.

Едно гуш от мен и пробвай да си направиш приоритети и да се откажеш от някои неща, които не са ти толкова важни. А и може просто сега малко да ти е по напрегнато, като се наспиш ще ти мине и пак ще се радваш на твоя си живот.

# 6 17 дек. 2008, 16:22 ч.

респект .... две деца и работа: направо си уондъруомън
аз съм с едно, за второ не си и помислям
тук всеки прави някакви гимнастики, 4есто се "предават" и си оставят работата ....
права си трудно е, но има в моменти, в които забравяШ вси4ко, в които вси4ки тези трудности ти се струват мъни4ки, мъни4ки... и се разтапяШ от кеф от това, което имаШ и което си постигнала...
кураж

(а ина4е и аз съм пристигала на работа елегантна, с рана на коляното и разроШена коса ... дреме ми)

# 7 17 дек. 2008, 16:25 ч.

T"A
Мнения: 2 515

Всъщност феминистките движения изискват на жената да се дава възможност да роди и отгледа децата си, а не да се превръща в робот. И равноправието на половете предполага, че в отглеждането на децата и домакинството бащата участва наравно с майката, а не просто да и помага Peace

Знам, че на практика това е трудно достижимо...

Цитат на: GI в ср, 17 дек 2008, 14:49

На мен лично тя ми трябва, уж ми осигурява някакъв избор... А дали си по-щастлива - струва ми се, че да, въпреки моментите на "събиране на пара под налягане". Би ли се отказала от това да работиш?

Цитат на: Biz в ср, 17 дек 2008, 15:48

Баланс няма, има приоритети.

Това е разковничето yes

Само че аз не знам как се постига Confused

# 8 17 дек. 2008, 16:32 ч.

Мнения: 4 399

Цитат на: GI в ср, 17 дек 2008, 14:49

Трудно да намеря баланса между двете-деца и работа и се чудя "тези" жени преди нас, които ни казваха че може да имаме всичко- деца, кариера, чист дом, сготвена манджа и усмихната, спокойна мама дали не са ни излъгали и дали изобщо това е възможно или е някаква химера?

Раzбира се че е трудно, ама много е трудно. И съм сигурна че си органиzирана, zащото ако не беше, нямаше иzобщо да се справиш. А "теzи жени" според мен са ни иzлъгали. Всъщност "теzи жени" май са само авторки на статии в жълти списания, където ни обясняват колко блестящо се справят с всичките си zадължения раzни иzвестности и zабележителности и как се били нагърбили с 10 дини под една мишница. Само не ни каzват дали тия иzвестности чакат на спирката 20 мин автобус zа да отидат на работа, колко готвачки, чистачки и детегледачки имат. Така че е илюzия че една жена може да се справи с всичко, че и да е щастлива, лъчеzарна и да се чувства добре.

Цитат на: Biz в ср, 17 дек 2008, 15:48

Баланс няма, има приоритети. Зарязваш готвенето, и/или чистенето, или игрите с децата за сметка на друго.

Ето това много ми хареса, и аz го виждам по същия начин. Раzбрах че не може всичко да е идеално и zатова гледам да си поставям приоритети. И като ми писне много, си давам "свободна" вечер. В кавички zащото иzобщото не е толкова свободна, но поне след като детето си легне, zаряzвам всичко друго и се отдавам на мърzел. Раzбрах също че не мога да се справя сама с всичко. Реших че zа мен е по важно да прекарвам време с детето, отколкото да се грижа zа къща. Затова направих иzбор и вzех чистачка. Това ми освобождава много време. Дори и да не чисти като мен, важното е че е достатъчно чисто zа да се чувствам комфортно и че аz това време мога да го прекарам с детето си или просто да си почина малко. Когато съм си вкъщи и детето спи преz деня, гледам и аz да си почина, а не се надпреварвам със себе си колко неща мога да свърша.
А и аz като Биz от собствен опит да ти кажа, няма работа от вкъщи с дете. По добре работи по малко часове но всичките навън или води детето още 1 ден някъде, но с дете вкъщи и работа не става. Поне при мен не става. На практика мога да работя само когато детето спи, което zначи че zа мен няма почивка и денят ми се превръща в 24 часова борба.

Обаче колкото и да е трудно, съм на мнение че една жена трябва да работи. Трябва да работи, дори когато мъжът и я обеzпечава напълно. И то не само zа раzнообраzие или zа да си реалиzира обраzованието, а zа да е неzависима. Дали е еманципация, не zнам, но времената са такива че трябва да сме в състояние да се грижим сами zа себе си в случай на нужда.

# 9 17 дек. 2008, 16:38 ч.

На село (близо до Лондон)
Мнения: 1 402

Ех момичета прочетох ви до тук и ми напълнихте душата Grinning

. Не съм луда явно и на други се случва (освен ако не е масова психоза). Ще отговоря по-късно довечера, че тръстиката зове

# 10 17 дек. 2008, 18:20 ч.

Italia
Мнения: 4 492

GI, 4етейки постинга ти видях себе си. Embarassed

Децата ми са на асолЮтно съЩата възраст и със съЩата разлика като твоите и аз съЩо се имам за доста оправна и организирана ли4ност. Мъжът ми работи до късно и 4есто пътува и по този слу4ай и аз го играя водеЩа и прибираЩа децата на и от у4илиЩе и в обЩи линии живея с крак върху педала на газта Rolling Eyes

От собствен опит мога само да потвърдя казаното досега от моми4етата в горните постинги:

- определено имаШ нужда от преосмисляне на приоритети. Децата,семейството и ТИ минавате на 4елна позиция а 4истенето, гладенето и други подобни от този род отпадат в дъното на ранг листата. Twisted Evil

Ако имаШ възможност вземи 4овек, който да ти помага с домакинската работа. Даже направо е задължително,инак оправия няма и се късат излиШно купиЩа нерви.

- не се отказвай от работата си. Аз понякога къде на Шега,къде на сериозно казвам " Отивам на работа за да си по4ина малко " Mr. Green

Щом върШиШ неЩо, което ти харесва и ти носи удовлетворение го приеми като неЩо твое,от което не трябва да се отказваШ. Пък дори било то и заради факта,4е ти дава известна доза финансова независимост както е казала и Вяра.

- когато таткото е на линия оставяй го да поема по-голяма 4аст от задълженията към децата и ти го давай малко по-спокойно ( ако е възможно Peace

)

- през уикендите се опитвайте да го давате малко по-спокойно, правейки неЩа , които ви харесват , действат релаксираЩо и съЩевременно ви позволяват да сте вси4ки заедно

Hug

# 11 17 дек. 2008, 19:11 ч.

Монреал
Мнения: 1 469

Ами както някой по-горе е написал, всичко зависи от приоритетите. И аз намирам, че не мога да смогна с много неща. За мен, най-подходящата работа би била парт-тайм или на половин ден, за да имам време да си гледам семейството. Но финансовата ситуация не го позволява, за съжаление Tired

Не знам дали има универсална "рецепта" за справянето с този проблем, но може би всеки за себе си трябва да реши кое е по-важното и на кое би наблегнал повече. За мен, въпреки че в работата ми е доста натоварено, честно казано там си почивам Laughing

Домашните задачки ме товарят доста повече, просто не си падам домакиня и това е.
Предполагам има наистина такива майки, които си вършат всичко и не им тежи, ама аз не съм от тях. Whistling

# 12 17 дек. 2008, 20:27 ч.

Мнения: 1 169

Цитат

Обаче колкото и да е трудно, съм на мнение че една жена трябва да работи. Трябва да работи, дори когато мъжът и я обеzпечава напълно. И то не само zа раzнообраzие или zа да си реалиzира обраzованието, а zа да е неzависима. Дали е еманципация, не zнам, но времената са такива че трябва да сме в състояние да се грижим сами zа себе си в случай на нужда.

Съгласна съм.

Родих дъщеря си когато бях студентка. Беше много трудно. От редовно минах на задочно, защото не исках да прекъсвам. Сега обаче осъзнавам, че ми е било от полза и ме е държало на повърхността. След като дойдох в САЩ борбата ми започна отново. Приравняване на образование, работа и домашни задължения. Имах чувството, че ще избухна. Сега работя това, което съм завършила и харесвам много работата си. Както е казала Джи рботата ми е абсолютна лудница. Ако не си топ ноч и на100% си аут.
Пълна концентрация и отдаденост на работата. ОК, но вече няколко пъти ми се случва да ми се обадят от училище, за да ми кажат, че дъщеря ми е болна или онзи ден някой във физическо я ритнал в главата, но аз не можах да отговоря телефона. Почувствах се ужасно. Отидох на вън, наплаках се и си дадох сметка, колко много обичам семейството си.
Преди мрънках, че не работя по професията си, че не искам да работя в казино. Ами, да ви кажа като че ли ми се иска онази работа без никакви отговорности. Като излезеш и забравяш за всичко. Сега не става. Все някой, забравил да ме пита нещо, все нещо много важно се случва и се обаждат точно когато аз помагам с домашно по математика.
Трудно е. А искам да имам още едно дете...

# 13 17 дек. 2008, 20:55 ч.

Мнения: 7 914

вярно, че е много дъвкана тема..

има си хора и хора,. аз например не бих заменила стоенето в къщи с детето, за разкъсването да ходя на работа, да си гледам детето( камо ли децата) и да се чудя къде да се скрия, за да заредя батериите Crazy

сменила съм няколко работи( от "проста" продавачка до работа по професията ми в БГ и една в НЛ) всяка от тях е била свързана с известно напрежение.. е да има и удоволствие, но и напрежение, което си го пренасям малко или много в личния живот( може да е от самата мен, не знам).. и съм категорична, че нямам нужда от напрежение в момента - чувствам се добре у дома с детето и не ми трябва еманципация - дори отказах наскоро едно предложение за работа bowuu

ако някой прекрасен ден, се окажа крайно отегчена у дома.. ще си помисля накъде да се запътя.. за сега съм си добре Party

та..GI , искам да ти кажа Живота е прекалено кратък, за да изнемогваме и да си казваме.. нека потърпя - намери правилното решение за теб - това което те прави щастлива и дерзай Hug

понеже мнения и съвети по тема ще намериш безкрайни, но кое е за теб сама си знаеш Peace

# 14 17 дек. 2008, 21:08 ч.

На село (близо до Лондон)
Мнения: 1 402

Момичета като чета така всички сме много оправни и се справяме с много дини Crazy

.
Явно е че аз ще трябва да си взема чистачка.

Но пак си оствават двете големи пера- децата и работата. Може би не стана ясно аз не работя петъците а два дни работя в офиса, два в къщи. Един от двата дни когато съм в офиса, мъжа ми гледа/поема децата. Задълженията по дома готвене, чистене и тн (не гладя не ме мислете за това Hug

) са разпределени между двамата. За тези неща не се правя на шесторъката Шива Stop

.

dtti казваш множе да се справи човек с всичко и да живее на кафе и цигари, но за какъв дявол трябва да е така?! Защо да се измъчваме с толкова много задължения въпреки и приятни Thinking

един живот е за живеене кога ще се забавляваме Tired

.

Biz що бе душа 35-40 да не е детеродна възраст? Е приятелка на 42 роди онзи ден, колежката ми единствена с дете и тя на 41 роди Hug

Vijara, mcdirock благодаря bouquet

много истина има в това което казвате само трябва да си го напомням на моменти newsm78

звездичка права си и сигурно работи за теб да си гледаш детето. Аз искам да си работя работата не се разкъсвам че ходя на работа, напротив като съм там съм супер и аз си "почивам" от децата, дом задължения, но не работя така както работих преди децата (на 60%) защото трябва да свърша до определено време да ги прибера и тн.

Джи мила и аз така се чувствам. Много е трудно да се върнеш и да работиш на 100 % с малко дете. Аз нали затова чаках докато второто малко зверче стане на почти една. С първото се върнах като той беше на 6 месеца и то на пълен работен ден но като че ли беше по-лесно. Сега не е дали е щото са две или аз съм поодъртяла Thinking

??

Благодаря на всички!!!

Последна редакция: ср, 17 дек 2008, 21:15 от GI

Препоръчани теми

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Живот и учене на език в Нидерландия

Банка действаща в Бг и Германия???

Раждане в Чужбина (Германия)

Причина:

Причина: