Публикувана: 15 дек. 2008, 16:01 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2008, 10:42 ч.

22 стотинки и една човешка грешка

5 017
79
1

15 дек. 2008, 16:01 ч.

Мнения: 984

Почти всеки ден пазарувам в магазинчето остреща. Има почти всичко необходимо и затова. Няма наплив, няма и кой знае какви стоки. Неща за ежедневна употреба.

Днес, освен мен, в магазинчето имаше и един дядо, който беше дядо още когато аз бях малко дете. Simple Smile

Мнооого възрастен, но спретнат и с лъснати обувки. Да! Обаче ръцете му бяха черни от нещоправене и с дълги нокти като на подивяла котка /домашните си ги махат отвреме навреме/. Имаше саморъчно направена, с едри бодове торбичка, от която извади половин шепа стотинки. Взе си пакет макарони и два кренвирша. Обаче...не му достигнаха 22ст. И той реши да върне единия кренвирш. Бяхме само аз, той и продавачката в магазина. Аз, с намерение да помогна, без да чакам нещо насреща, му предложих да му услужа - имах достатъчно пари в себе си. Защо да не услужа?
Дядото ме погледна с омраза, с някаква погнуса и яд. Каза, че не е дошъл моментът, в който някаква непозната ще му услужва, за да си купи кренвиршите. Ядосано тръшна стотинките пред продавачката и си взе опакования кренвирш и макароните.
Сърцето ми се сви. Защо трябваше да предлагам да помогна?! Стана ми кофти, защото човекът го бе приел като унижение.

Изобщо гледаме ли хората, на които искаме да помогнем като на хора с достойнство и предразсъдъци, настроение и схващания за живота? Или помагаме, за да помогнем и на себе си? Алтруизъм или егоизъм? Вземаме решение за живота на другите...
Задавам си тези въпроси, задавам ги и на вас...

Последна редакция: пн, 15 дек 2008, 16:07 от Мишона

# 1 15 дек. 2008, 16:12 ч.

Мнения: 2 401

Мдааа, винаги, когато съм искала да направя подобен жест точно това ми е минавало през ума "дали няма да се обиди човека". Дори съм питала дали имат нещо против да помогна (сериозно). Между другото лъснатите обувки, които си забелязала са можели да ти подскажат, че може да се получи нещо подобно.

# 2 15 дек. 2008, 16:23 ч.

Мнения: 4 717

охх, много тъжно ми стана като прочетох... миличкия дядо Cry

Мишона, не мисля, че трябва да изпитваш вина, честно казано се гордея с хора като теб и подобни постъпки. Там, където живея, хората са доста по-студени и затворени в себе си, че няколко пъти ми се е случвало да виждам как инвалиди немогат да се качат в инвалидния трамвай, защото никой не им помага или пък не им дава път да минат... Confused

Ако не беше предложила 22те стотинки, сега щеше да пишеш тема как се обвиняваш, че не си помогнала...

# 3 15 дек. 2008, 16:24 ч.

Мнения: X

Често, когато става въпрос за стари хора много внимавам с добрите намерения. Мога да разбера реакцията на стареца, попадала съм на такива хора, на ръба на мизерията или пос-коро с двата крака вътре- но горди. Ти може да го мислиш просто за един клет старец, но той сигурно е преживял война, оцелял е , надживял е връстниците си ...той се помни млад и корав мъж и не му се ще да се примири със старостта и да се предаде...естествено, че няма да позволи една жена да му плати макароните в магазина.
Няма да забравя дядо ми, болен от склероза как в последните дни от живота си плачеше на рамото на баща ми като дете от безсилие и от срам, че се налага някой друг да го обслужва. Докато можеше да става се поддържаше спретнат и чист.
Мишон, не му се сърди на дядото, не мисля, че е искал да те обиди Hug

# 4 15 дек. 2008, 16:28 ч.

Мнения: 473

Милосърдието е едно от най-ценните човешки качества. Мнозина обаче тълкуват жестовете на милосърдие като вид съжаление, а всички хора мразят да ги съжаляват. Много е трудно да се намери начин да помогнеш на хора в неравностойно положение или на някой случаен непознат, който е изпаднал в подобна ситуация като тази за която пишеш. Със сигурност на твое място също като теб бих предложила помоща си, въпреки че е изтълкувана грешно.

# 5 15 дек. 2008, 16:32 ч.

Варна
Мнения: 1 383

В подобни моменти човек действа импулсивно и няма кой знае какво време за размисли. Дядото не е бил на кеф. И как да е? И аз нямаше да съм на негово място.
В подобна ситуация можеш да направиш партия с продавачката, която пък да замаже ситуацията пред дядото. Има начини.

# 6 15 дек. 2008, 16:33 ч.

Мнения: 7 109

Мишон,

.
Сложно нещо е човешката гордост и ти го знаеш.
Даже и да познаваш човека насреща почти толкова добре колкото и себе си, няма гаранция че гордостта му няма да застане между вас.

# 7 15 дек. 2008, 16:37 ч.

Мнения: 24

Мишона, едва ли някой го вълнува, какво мисля по въпроса...само исках да кажа, че ме кефи как пишеш!

# 8 15 дек. 2008, 16:49 ч.

Мнения: X

Мишона,трябва да се гордееш с тази си своя постъпка bouquet

По добре ли е да го гледаш бездушно и с насмешка(била съм свидетел и на такова нещо).Отвратително е!!!!

Не си го направила с лоши чувства,така ,че няма какво да го мислиш толкова.

# 9 15 дек. 2008, 16:55 ч.

Мнения: 3 634

Мишона, на този дядо освен достойнството нищо не му е останало. Той е от "онова" поколение мъже, ценосттите му са съвсем различни. Ти си постъпила правилно, но от нашата гледна точка. Peace

# 10 15 дек. 2008, 16:58 ч.

Варна
Мнения: 1 790

22 стотинки - да. Но човешка грешка защо? Никога не се знае каква ще е реакцията отсреща.
Да си кажа и аз една случка. Моя милост в магазина, с детето. Плащах си на касата, когато влезе възрастен, одърпан човек и започна да моли някой да му даде 50 стотинки, че не му стигали. Бръкнах, дадох му и той взе, че си купи цигари. Crazy

Мислех, че човекът няма за хляб, а то цигари... Какво пък, имал нужда, дала съм му.
Друга случка - веднъж в тролея - возя се седнала и по едно време гледам в тълпата пред мен - възрастен човек, ама едвам се крепи. Станах, поканих го да седне и в този момент видях, че човекът е с един крак и патерици. И този човек просто отказа да седне. Едвам се държеше в тълпата, блъскаха го отвсякъде, но отказа.
Та, исках да кажа, че понякога оставаме изненадани накрая.

# 11 15 дек. 2008, 17:01 ч.

Мнения: 804

Мишон,

Не се чувствай гузна. В такива моменти човек реагира спонтанно и с най-добро желание да помогне.

Това ми напомни за нещо което ме възхити по Великден. Много възрастна жена поиска от месаря "агнешко за 2 лева". Месарят, млад и усмихнат мъж, отряза едно хубаво парче, сложи го на кантара за миг, опакова го и го подаде на жената с думите "Ей госпожа, точно за 2 лева отрязах!". Тя усмихната благодари и го похвали за точното око. Всички освен нея видяха, че месото беше за много повече от 2 лева. На опашката стана някак топло, чуха се думи от рода на "ашколсун бе момче". Само един вампир просъска "к'во му се радвате, той от вас ще ги избие!"
Такива ми ти работи Мишон.

# 12 15 дек. 2008, 17:01 ч.

Мнения: 264

И аз на твое място бих постъпила по същия начин. Само, че не знам дядото защо е реагирал по такъв начин. Можеше най-учтиво да каже, че няма нужда.

# 13 15 дек. 2008, 17:07 ч.

Мнения: 71

Цитат на: meca в пн, 15 дек 2008, 16:49

Мишона,трябва да се гордееш с тази си своя постъпка bouquet

Изпадала съм в подобна ситуация...Кофти е. Поне си опитала. Ти знаеш, а и другите, които са постъпвали така, че не става дума за егоизъм или подобни... просто си искала да помогнеш. Но човекът е бил прекалено горд. Решението да приеме или не - негово.

Сещам се обаче и за нещо друго - колко пъти са ме срещали хора с думите "Не ми стига n-брой стотинки (никога по-малко от 50) или лева, за да си купя хляб/ лекарства/ билет, а съм от Незнам-си-къде и сума ти други извинения, които в първия момент ти звучат съвсем реални и като ситуация, в която самият ти би могъл да изпаднеш. Но когато след това видиш как вместо хляб се купува алкохол / цигари... или дрога... Изведнъж ти се изпарява цялото желание да помогнеш следващия път на когото и да било.

Не вярвам да съм единствената, на която да е отказано да отидеш с човека до магазина и да закупиш освен "половин хляб" и още нещо... "не, не ти ми дай парите.." ами - няма пък.

# 14 15 дек. 2008, 17:08 ч.

Мнения: X

Права си Саня.
И аз давам пример. Мъж някъде към 40-45 седнал на улицата и проси, със зачервени воднисти очи. Вони на алкохол.Казва: "Никой не ми вярва, но аз имам заболяване . Моля Ви дайте ми някой лев за храна!". Мъжът ми му казва: "Добре, щом си гладен, наблизо има дюнери, пици и разни други неща за хапване. Ела със нас да ти купим нещо.", а мъжът отговори :"Ааа, не , не искам от тези неща, зле ми се отразяват на черния дроб, дайте ми пари."

Препоръчани теми

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Политиката в България - Тема 5

Войната в Украйна 2

Тълпи от мигранти към Европа - какво ще последва от това? - Тема 3

Причина:

Причина: