Публикувана: 13 дек. 2008, 19:54 ч.
Последно мнение: 12 фев. 2009, 11:13 ч.

Днес ми е мъчно, защото...9

17 337
254
1

13 дек. 2008, 19:54 ч.

Мнения: 3 166

Видях, че предната тема пак е минала 15 страници. Отдавна всъщност. Все расте, расте... А идват празници. Но за нас те винаги ще бъдат различни. Не казвам непременно мрачни или тъжни. Но посрещнати със скритата мисъл Какво би било ако... Поне при мен е така. Безкрайно благодаря на Бог за Божидар. Praynig

Той е такова слънчице и наистина за мен е дар Божи. Но пак ми липсват двете бебета. Скоро си мислех как можеше сега да посрещаме празниците с трима братя и една сестра. Като в приказките, нали? А няма приказка...

Мъчно ми е, защото съвсем неволно Митко ме засегна по най-болната тема. Гледайки комедия за баща на тийнейджърка, той ме пита дали съм благодарна, че нямам дъщеря. И се сетих, че можеше да имам. Sad

И че не съм благодарна, че са ми спестени тревогите, които незименно съпътстват израстването на едно момиче.

Мъчно ми е, защото все още има нужда от тази тема. Защото все се появяват нови майчета в нашите тъжни редици. Sad

# 1 14 дек. 2008, 08:18 ч.

Мнения: 611

Идват празници а на мен никак не ми е празнично....... самотно ми е ...... празно...........
Цвети тези дни искаше да украсим в къщи , сложихме лампички , гирлянди , тя намери и една голяма звезда и ми каза " Мамо виж колко е голяма , хайде ще я сложим нея тук в моята стая и тя ще е за бебетата......." стреснах се , мислех си че вече ги е забравила , а тя милата все още ги помни.
Чакам моя много близка приятелка всеки момент да роди , бяхме с много близки термини , правехме си планове как този път няма да можем да празнуваме Нова година защото бебоците ни ще са малки...........
Трябва да купувам подаръци а нямам желание за това........
Трябва да събираме пари за изследванията а става толкова трудно с тази скапана полицейска заплата , и може би няма да успеем да ги съберем до януари.
Пак са ме налегнали едни мрачни и черни мисли.
Оплаках ви се , но поне ми олекна малко Confused

# 2 14 дек. 2008, 11:14 ч.

Мнения: 3 016

Хриси ,труден живот ,но трябва да се борим !

# 3 14 дек. 2008, 13:57 ч.

Мнения: 604

Хриска

# 4 14 дек. 2008, 16:05 ч.

Добрич
Мнения: 1 144

Хриска нали този форум е за това- да се оплачем , да споделим. Ако го нямаше -щях да се пръсна. Не с всеки можеш да споделиш мислите за изгубените ни деца. Само тук тия които четат знаят какво искаме да кажем
Жалки празници и суета , но трябва да се живее. заради другите ни деца. Прегръщам те и ти желая бързо да ти минат тъжните мисли . Нека Цвети изживее живота си пълноценно/мъката ще бъде завинаги в нас, но само за нас/ Децата трябва да бъдат щастливи дори и заради изгубените си братчета и сестрички.
Прегръщам те от сърце. С теб съм.Потъжи, помълчи и отново напред.......
Hug

# 5 14 дек. 2008, 16:32 ч.

Мнения: 611

Цитат на: mpetkova в нд, 14 дек 2008, 16:05

Благодаря ти Hug

Казала си го прекрасно Rolling Eyes

Ичони , Ренка Hug

# 6 14 дек. 2008, 17:41 ч.

Мнения: 1 163

Hriska

-те силно и искам да ти кажа,че имаш прекрасно слънчево момиченце.Заради нея трябва да продължиш напред,колкото и да боли,колкото и да е трудно.Поне аз се старая да права така.
Heart Eyes

# 7 15 дек. 2008, 09:22 ч.

Мнения: 2 270

Много тъжна седмица ще е тази за мен... Cry

Днес, на този ден точно преди една година си отиде моята баба, а в четвъртък стават три месеца от раждането на моето ангелче . . .
Сърцето ми ще се пръсне от мъка, вече не виждам смисъл в нищо и се губя в собствената си тъга и чувство за вина . . .
Налагам си да вярвам, че баба и моето момченце са заедно, на едно по-добро място . . . но не се получава . . .
Cry

# 8 15 дек. 2008, 17:44 ч.

Добрич
Мнения: 1 144

Pretty, мила Hug

от сърце. Има такива тъжни дни. Нека помълчим и се заслушаме в сърцата си когато ни боли за загубените близки.....Заслушвам се , слушаш ли и ти -чувам смеха на моя изгубен син, виждам очите му, усещам докосването му, ти чуваш ли гласа на твоето ангелче, усещаш ли мирисът му, виждаш ли протегнатата ръка на твоята баба, която гали главичката ти- ето те са с нас ТЕ ВИНАГИ ЩЕ БЪДАТ С НАС.Където и да сме , с когото и да сме те са част от нас и никой не може да ни отнеме тези усещания и спомени за тях. Щастливи бяхме приживе с тях, щастливи сме и сега когато се пренасяме в спомените си. на живо обаче ни боли, много боли, но то е само сега. Спомените са нашето спасение. Потъжи си....

# 9 15 дек. 2008, 22:02 ч.

Мнения: 1 008

˙·٠ pretty٠·˙ имаш и моята силна прегръдка Hug

Потъжи... Вина нямаш за нищо Hug

mpetkova много хубаво си го написала Hug

За моето ангелче само мога да си ги представям тези неща. Но за братовчедка ми е много реално. И понякога дори и без да се заслушвам чувам гласа й, изведнъж си представям очите й, усмивката, маниерите... Има ситуации и места, които провокират спомените ми. В началото беше болезнено, сега искам да си спомням за нея и да вярвам, че така тя продължава по някакъв начин да живее... Защото мисълта, че завинаги сме я загубили е много, много тежка....

# 10 15 дек. 2008, 22:43 ч.

Мнения: 150

Защото след дни ще се е изнизал поредният месец без бебенцето ми и защото виждайки майка ми за първи път от повече от година откривам бледа сянка на това което беше. Защото чувствам огромна вина, и за това че не можах да родя живо и здраво бебе и за това, че болката ми сломи майка ми. Не знам какво да правя, чувствам се в безизходица. Виждам семейството си, а вместо радостта, която очаквах попаднах в още по-голям ад. Не знам какво да правя, не знам как да се държа, вече нищо не знам. Чувствам се по-сама от всякога, не знам с какво съм заслужила всичко това, каквито и грешки да съм правила това е прекалено много. Не знам колко още мога да понеса... Наясно съм, че всички ви боли, но нямам представа как се справяте и как да се справя аз самата.

# 11 16 дек. 2008, 08:26 ч.

Мнения: 2 270

Благодаря ви момичета! Hug

Благодаря, че ви има! bouquet

# 12 18 дек. 2008, 00:05 ч.

София
Мнения: 3 123

защото днес пак е 18.12 и вече 2г. минаха без моите момченца.Ужасно ми е мъчно,всеки ден са в мислите ми,завинаги са в сърцето ми... Cry

˙·٠ pretty٠·˙ , Hug

.За твоето ангелче Flowers Rose

# 13 18 дек. 2008, 08:26 ч.

Мнения: 3 621

Зори

аз вече се опитвам да не броя дните и месеците , истината е, че точно тази болка времето не я лекува, знам че ще боли толкова много и след 20 години ...
Знам че и трите ти ангелчета бдят над мама, татко и малкото си братче и няма да позволят нищо лошо да ви се случи
Flowers Rose

за тях
Прити , знам че днес е особено тежък ден и за тебе , знай че имаш моето рамо , за да си поплачеш
Flowers Rose

за твоето ангелче