Публикувана: 4 дек. 2008, 14:13 ч.
Последно мнение: 10 дек. 2008, 16:55 ч.

Бабиероси елха красят, курабии в печката пекат.

2 609
43
1

4 дек. 2008, 14:13 ч.

Мнения: 4 585

Don Wolf des Deliormanos усети духа на Коледа през няколкото фусти на донята,
когато се надигаше на раменете му, за да достигне по-високите клончета на елхата.

Хо, хо, хо, хо, ха, ха, ха, ха, мери Крисмънс, Бабиерос!

# 1 4 дек. 2008, 14:27 ч.

Мнения: 3 091

Еленът Рудолфио, бУеден роднина на дон Философио Mr. Green

зиморничаво се подрапваше по-цензура-цензура, докато хрупкаше от късче мъх по покрива на Бабиероската хасиенда. Разсеяно си помисли: - Чудно как, но и на Кубинския бряг застудя тази година... щеше по-късно не толкова разсеяно да се попита: А, аз пък какво правя тук! къде ми е Лапландията?

# 2 4 дек. 2008, 15:20 ч.

Мнения: 3 405

Доня Анхелина тъкмо бе замесила кифлички, когато усети удар по рамото. Обърна се и разпръсна около себе си брашнян облак.
Огледа се и съзря дупката в тавана, от където бе паднала една цигла. Тя именно я бе тупнала по рамото и събудила от тестения унес.
Една еленова муцуна плавно преживяше нещо и едно око я гледаше втренчено ...

# 3 4 дек. 2008, 15:23 ч.

Мнения: 4 585

Don Wolf беше събрал доста малини. И за пунш биват, и за грог стават.
Поръсени с кубинска захар. Обаче когато излезе да ги прибере, купата беше празна.
Само Рудолф предъвкваше нещо.
Бесен донът го хвана за бърните, а еленчето поклати укоризнено рога. Опитваше се да каже нещо, показвайки с очи към храстите:
-Боза. Бреза. Реза. Reza.

# 4 4 дек. 2008, 15:26 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Реза днес е доста услужлива и като едното нищо ще ви прати при малините, Вълчо.
Помислте дали това е коледното Ви желание.

Последна редакция: сб, 06 дек 2008, 22:06 от Reza

# 5 4 дек. 2008, 16:32 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Доня Адарита Несъмнита се поогледа, примига умно 2-3 пъти и грижливо изтръска пясъка от изтърканата си рокля на големи лилави цветя. Ако не друго поне роклята идеално пасваше с обстановката - помисли си тя. След още едноминутно оглеждане с късогледите си очи донята установи, че странното нещо подаващо се от прозореца на хасиендата отсреща всъщност е еленски задник. Адарита Несъмнита почеса редките си сиви коси, чрез което раздели няколко семейства въшковитови и се замисли за нещата от живота.

# 6 4 дек. 2008, 16:45 ч.

Мнения: 4 585

Донът като най грамотен, пишеше писмо до дядо Коледа, плюнчейки химически молив. Те и доните бяха грамотни, но си пазеха червилото, пък и ръцете им бяха оклепани, затуй диктуваха. Като стигна до себе си, донът писа:
-Очила за близко виждане и компутър, с диоптъри - 2 -помисли, помисли и добави - ,5
Рудолф си беше наврял главата през прозореца, да не изтърве нещо. Донът му даде да близне молива.

# 7 4 дек. 2008, 17:36 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 705

Доня Елфинда де Логопландия - туй беше сегашното име на дъртата доня след като се премести на северния плаж под стърчащите сухи треволяци и палми, причудливо украсени с шарени лъскавини и блестящи малки лампички. Плю си на ръцете и започна здраво да копае малка дупка. Всяка бабиероса станала неволен свидетел на гледката би си помислила, че тук Елфинда ще сложи Коледните запаси ром и коняк, но не...от старите гърди на донята се чу свистящо хилене. Тя приготвяше изненада - в дупката щеше да затъкне коледното дърво, под което щеше да нареди подаръци за дъртите и комшийки.
След доста часове задачата беше криво-ляво изпълнена (криво, защото дървото се оказа с доста неправилна форма, а ляво - защото заради несиметричността си се беше наклонило на една страна). Време беше да се самонагради. Седна под сянката му и отпи глътка минерална вода представяйки си, че питието в чашата и е с карамелен цвят и остър сладникав мирис на коняк. Все пак запазвайки стил си беше наляла в широка обла чаша с ниско столче. Докато мислите и се рееха и тя се чудеше как точно да забърка тортата за Рождения си Ден, подскочи от стряскащо пръхтене във врата й и усещането за нещо лигаво, лепкаво и космато. Каррабмас , какво е това? Елфинда се закикоти лигаво като видя Рудолф, който навираше муцуната си зад врата и сякаш се опитваше да пощи въшките и. Щом Руди е тук, значи и дядката е наблизо, пребели очи тя.

# 8 4 дек. 2008, 18:17 ч.

Мнения: 589

По това време нейде,по икиндия,доня Олимпия Недавакис получи проблясък-почти се сети къде е скрила писмото на дон Мигуел Клатимадейра дел Курасон!!!Ами да! Щом помни,че го е скрила някъде,непременно ще си спомни и къде точно го е скатала!Беше жизненоважно да открие проклетото писмо! В него донът съобщаваше къде е скрил бутилка ром.Донята трескаво започна да тършува из многобройните си надиплени фусти.Дори бръкна в деколтето си-о,чудо! Пресвета Дево,писмото се намери!Радостта на доня Олимпия Недавакис обаче бързо бе помрачена- точно на мястото,където се описваше скривалището на така жадуваната бутилка,писмото бе залято с нещо си и написаното бе размазано и нечетливо...Донята от гръцки произход жално призова на помощ пресветата Дева от Гваделупе и тръгна към светлинките в далечината...

# 9 4 дек. 2008, 19:04 ч.

Мнения: 2 891

Чат, чат, чаткаха клавишите на пишештата машина на Джедей Кокоче. Пишеше писмото си до белобрадия. Пишеше и завиждаше. Завиждаше и пишеше.
- Мамка му, как можеше този дъртак да има секси Снежанка до себе си - мислеше си на глас Кокоче- а аз, такава камара от чувства емоции и не на последно място мускули, да съм съвсем сам! Сигурно я уважава само по празници. Аз ако имах подобна красавица наблизо, ехееееей!
След последното, надникна в панталоните си. Всичко си беше на място и сочеше жално на юг.

Последна редакция: чт, 04 дек 2008, 21:37 от jj okocha

# 10 4 дек. 2008, 19:58 ч.

Мнения: 3 091

Од: баба ви Ламелиндиня Спасита де Кюфтениндзе
На брега при дебелия Пор
Кубински остоф деБрикасар

До: Дедо Мраз/Коледа/Киро, ти ли си бе брато?
Лапландия
Северен ледовит Укиан

ПиЗмо

Здрасти, дедо Коледо,

Едно иЗкам само - от онези грозните ботуши като на Йети крачоците, за да съм най-, и даже Василиндиня да ми завиди на имиджза.

имам подозрение, че си ми сАученик, но това ще разберем, като слезеш от КУмиНА!

Твойа Спасундра.

# 11 4 дек. 2008, 20:56 ч.

Мнения: 25 568

Как'Силия също бърникаше в един прашясал и покрит с преблагородна плесен шкаф. Ровеше и псуваше, псуваше и ровеше, а в паузите попържаше.
- Мамка му и прасе, кой ми изплюска малиновото сладко, бе ейййй! Ей-туканка на, в онова ъгълче зад голямата паяжина си го бях скрила още отколе, когато се освинихме с неприкосновения запас на оня, корабокруширалия кораб (гаче аз съм ги карала да се блъскат в плешвото теме на дон Волфио по време на сутрешния му кроул...) Вагабонти! Кой ми изплюска сладкото, бееее????
Ревът на лишена от ежедневната си доза малиново сладко мечка-бриджитка бе бебешко гугукане пред мощта на Как'Силиния вой. Ранена в сърцето пантера ряпа да яде и да ходи да учи оперно пеене, белким си отпуши дробовете. На другия край на земното кълбо бе отчетен земетръс от 9-та степен по Рихтер, а бреговете на няколко материка бяха опустошени от невиждано цунами. За щастие на бедната обречена планета, ревът секна внезапно, по-внезапно, отколкото бе проехтял. Как'Силия застина в такава гротескна поза, която накара бедният Мирон да направи десетина оборота в секунда в тихия си гроб от яд, че не може да увековечи този величествен потрес и ужас, бликнал в доскоро мятащите мълнии поглед (а Роден да натъпче в разпенената си от бяс уста дипломата си от Школата за изящни изкуства, където така и никога не бива приет). Поглед, втренчен в нишка мирно и кротко пълзящи мравки, делово поели по отрудения си път. Път, маркиран с издайнически капчици малиново сладко...

# 12 4 дек. 2008, 21:06 ч.

Мнения: 4 585

О, музо,
възпей оня гибелен гняв
на Ахила Пелеев,
който ...
До тук свършиха познанията на донът по гръцка поезия, който седнал под една палма наблюдаваше артикулацията на доня в прозореца на хасиенда. Звук нямаше, заради петстепенното пвс. И кубинците се изучиха да санират.

# 13 5 дек. 2008, 10:28 ч.

Мнения: 3 091

къде са всички бабиероси? Къде е Джони Депио? Кладимадейра? Къдеееееееееееее е донЪт? - чудеше се еленът Рудолфио! Той се чувстваше възгладен, вълци виеха в стомаха му, чуваше се и вой на чакали.
Никой от обитателите на Хасиендата не беше ял от няколко дни. Всички говореха за малиново сладко, боровинки, лешници, даже Дюли !!! Но явно алкохолът, който се лееше като из ведро, е достатъчно калоричен. Сладко така и не се появи на хоризонта.
newsm78

еленът Рудолфио реши, че е въпрос на оцеляване на предприеме нещо - да потърси мъхче, тревица, нещо за хрупане, че иначе гладен елен подаръци не докарва!

# 14 5 дек. 2008, 11:07 ч.

Мнения: 641

-Жингъл бел,жингъл бел, жингъл он дъ уей, та-та-та, та-ра-та-таааа- пееше си дон Рамбосилио и се въртеше около елхата с две топки в ръка...- Трябва да си украся елхата, че да ми остави подарък дъртофелника.
Закачи топките и нещо го напъна изведнъж Sick

:
- Дали не е от малиновото сладко, дето отмъкнах от Как`Силия? Каквато е офтика ще си помисли, че сама го е изплюскала. Кой я знай склерозата какво е турила вместо захар. Crazy

И хукна през глава...

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Политиката в България - Тема 5

Ваучери за храна?

Причина:

Причина: