Явно съм голяма тъпа патка... след 6 месеца без бившия и преди това почти 6 съвместни години на обиди, все още му позволявам да ме нарани (и на себе си го позволявам, не питайте защо).
Днес дойде да ни види господин бащата. Аз с претръпнало сърце бях с децата на гарата да го посрещнем. Общо взето изкарахме добре... разходихме се, ядохме на вън, след това малко шопинг за децата (той плати) и след това у нас, да види де живеем, как живеем... Май остана впчеатлен, не знам.
Децата се забавляваха добре с него, аз от страни следях и се питах, някой друг би ли се щуросвал по същия начин? Би ли се чекнал и кълчил със сина ми, би ли правил смешни звуци за да накара дъщера ми да се засмее? Стана ми едно...
Да не говорим за това, че още един път, тази мазохистична тъпанарка (моя милост де) повдигна въпроса ЗАЩО! И да не говорим за това, че мое паткино височество получи такива отговори... които ме разплакаха и още си поплаквам като се сетя.
Излезе, че господина за почти 6те съвместни години ме е обичал едва година. Бе боже, как боли и защо боли? Лъгал ме е, физически ме е наранявал, да не говорим за духовното и за психическото нараняване което ми е причинил... И АЗ СЕДА И ВЪЗДИШАМ И МИ Е ГАДНО... Г А Д Н О!
И после си го изпратихме да си ходи... И след като влезе във влака и моят като писна: Искам тати! Защо тати си заминава? Защо не може да остане при нас?
И знаете ли какво? Въпреки дадените от бившия отговори на въпросите ми, аз, последната тъпачка, се хванах да се питам абсолютно същите въпроси... И НЕ МОЖАХ ДА НАМЕРЯ ОТГОВОР... Ей така... не можах да му обясня защо тати не живее с нас, защо не може да се прибере в къщи при нас... МА СЪМ ТЪПА! Не приемам фактите... закибичила съм се на остров Neverland и се самоизтезавам, рева с часове и общо взето, голяма съм депресия.
И как да седна да обяснявам на 5 годишния си син, че тати не обича мама, тати живее с друга... НО тати обича и теб и сестричката ти?
И като за край: извинете, че пак ви занимавам със себе си. Благодаря ви, че ви има!