Моята дъщеря е в някаква нова фаза и непрекъснато иска нещо да й се купува, май повече за идеята. Въпросът ми е например когато става дума за играчки, как действате - просто отказвате да ги купите или давате винаги някакво обяснение за това, защо не може. Ако да, какви обяснения точно давате?И смятате ли, че е нужно въобще да се обясняват такива неща?
- Публикувана: 29 ноем. 2008, 23:37 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2008, 23:06 ч.
Купи ми, купи ми!
Разбира се, че трябва да се обяснява, иначе как ще разберат 
Моята вече схвана, че големи играчки не се купуват между другото. Не че не се опитва да си прокара мисълта де, но й казвам щом чак толкова много й харесва, да го запомни и да си го пожелае за някой празник (обикновено го забравя до 3 мин. с малки изключения). С по-дребните неща имаме по-големи проблеми, защото усети, че там по-лесно се предавам, но знае, че и дреболии не се купуват всеки ден, така че не настоява много. Обяснявам от една страна, че нещото е скъпо примерно, а парите не са безкрайни и ако ги харчим безразборно ще свършат бързо и няма да имаме за друг път, също и че има неща, които не са хубави и са ненужни и няма смисъл да ги купуваме, по-добре да изчакаме и следващият път да си купим нещо наистина хубаво, което повече ще й хареса. Ей такива ги дрънкам, според ситуацията. Опитвам се да поддържам някакъв баланс- хем да не купувам всяка глупост, която пожелае, хем пък и да не казвам непрекъснато "няма" и "не може", засега успявам долу-горе.
Да те "успокоя", че тази фаза държи малко по-дълго от другите фази
Някои деца ги държи даже докато дойде времето да си печелят сами парите 
Моята вече схвана, че големи играчки не се купуват между другото. Не че не се опитва да си прокара мисълта де, но й казвам щом чак толкова много й харесва, да го запомни и да си го пожелае за някой празник (обикновено го забравя до 3 мин. с малки изключения). С по-дребните неща имаме по-големи проблеми, защото усети, че там по-лесно се предавам, но знае, че и дреболии не се купуват всеки ден, така че не настоява много. Обяснявам от една страна, че нещото е скъпо примерно, а парите не са безкрайни и ако ги харчим безразборно ще свършат бързо и няма да имаме за друг път, също и че има неща, които не са хубави и са ненужни и няма смисъл да ги купуваме, по-добре да изчакаме и следващият път да си купим нещо наистина хубаво, което повече ще й хареса. Ей такива ги дрънкам, според ситуацията. Опитвам се да поддържам някакъв баланс- хем да не купувам всяка глупост, която пожелае, хем пък и да не казвам непрекъснато "няма" и "не може", засега успявам долу-горе.
Да те "успокоя", че тази фаза държи малко по-дълго от другите фази
Някои деца ги държи даже докато дойде времето да си печелят сами парите
И аз се опитвам да обясня,че без повод не се купуват големи подаръци.
За дребните дъвки,бонбони и пр. съм я научила да си избира.Тя винаги иска сто неща и вече знае ,че купувам само едно .И си избира.И така избирайки,минава едно пазаруване в супера.Накрая, и аз съм доволна,че не мрънка постоянно,и тя доволна,че има нещо ,което тя е избрала.
За дребните дъвки,бонбони и пр. съм я научила да си избира.Тя винаги иска сто неща и вече знае ,че купувам само едно .И си избира.И така избирайки,минава едно пазаруване в супера.Накрая, и аз съм доволна,че не мрънка постоянно,и тя доволна,че има нещо ,което тя е избрала.
Потърси сп.Мама и аз (или виж онлайн, сайт знам, че имат), във Фокс на Главната, безплатно е (то има и защо да е безплатно, де ). Съдържанието му не е кой знае какво, но в бр.2 има интересно късо статийче от един татко как преодолява синдрома Купи ми, което може да ти е от полза.
Иначе по темата, не, не е нито възпитателно, нито финансово здравословно да купуваш всеки път.
На малко по-късен етап почват да те работят по различни фронтове. Вчера отказах да купя плюшена жаба за 9 лв и я пратих при баща й. Тя го помоли две минути и сега се търаля на килима с жабата. Аз също пробвах така - помолих с жален глас две минути да ми купи камина с водна риза, щом методът работи...
Бори се, докато е време
). Съдържанието му не е кой знае какво, но в бр.2 има интересно късо статийче от един татко как преодолява синдрома Купи ми, което може да ти е от полза.Иначе по темата, не, не е нито възпитателно, нито финансово здравословно да купуваш всеки път.
На малко по-късен етап почват да те работят по различни фронтове. Вчера отказах да купя плюшена жаба за 9 лв и я пратих при баща й. Тя го помоли две минути и сега се търаля на килима с жабата. Аз също пробвах така - помолих с жален глас две минути да ми купи камина с водна риза, щом методът работи...
Бори се, докато е време
От 1 година съм казала че купувам играчки само с повод. Аз съм по силната,но ТаТи 
, но по някога и аз се подДаваМ 
То от тази фаза няма излизане. Мисли за какво желание за купуване става дума при пуберите.
Разбира се, че не мога всичко да купувам и според случая обяснявам защо. Дори съм изтъквала и, че в момента да речем нямам пари с уговорката, че за повод ( в момента с Дядо Коледа си измивам ръцете ) ще получи подаръка.
Ако е някоя дребна играчка, а сме в началото на разходката, правим уговорка, че ако слуша, на връщане ще я купим да има стимул за добро поведение. Е, не бих казала, че винаги помага, за някои неща тръшкането и цирка е на лице. Но за други се успокоява.
Разбира се, че не мога всичко да купувам и според случая обяснявам защо. Дори съм изтъквала и, че в момента да речем нямам пари с уговорката, че за повод ( в момента с Дядо Коледа си измивам ръцете ) ще получи подаръка.
Ако е някоя дребна играчка, а сме в началото на разходката, правим уговорка, че ако слуша, на връщане ще я купим да има стимул за добро поведение. Е, не бих казала, че винаги помага, за някои неща тръшкането и цирка е на лице. Но за други се успокоява.
И аз се опитвам да обясня,че без повод не се купуват големи подаръци.
За дребните дъвки,бонбони и пр. съм я научила да си избира.Тя винаги иска сто неща и вече знае ,че купувам само едно .И си избира.И така избирайки,минава едно пазаруване в супера.Накрая, и аз съм доволна,че не мрънка постоянно,и тя доволна,че има нещо ,което тя е избрала.
За дребните дъвки,бонбони и пр. съм я научила да си избира.Тя винаги иска сто неща и вече знае ,че купувам само едно .И си избира.И така избирайки,минава едно пазаруване в супера.Накрая, и аз съм доволна,че не мрънка постоянно,и тя доволна,че има нещо ,което тя е избрала.
При нас проблема е, че като купя едно нещо почва да иска и второ и трето т.н. тогава обяснявам, че ако иска второто ще трябва да върнем първото. И трябва да избере едно от двете. Избира си и е щастлив, че той го е избрал. Когато нямам пари въобще да купя нещото му обяснявам, че ако го купим няма да имаме парички да купим хляб, мляко и сок.повечето пъти се успокоява. Особенно като чуе за сок. 
В къщи е същата история - все нещо иска да й се купи, все да й обещая, че това ще й купя, онова ще й купя... В един момент вече взема да ми писва... А е ужасно непослушна и откакто се роди бебето прави всичко напук... Все й казвам, че трябва да докаже, че може да слуша и тогава да си дава поръчки за подаръци... Ноооо май няма успех. 
Не че аз се поддавам на мрънканто й, ама ....
Не че аз се поддавам на мрънканто й, ама ....
Много е досадно, хем си знае, че няма да му го купя, хем врънчи и заплашва. Обяснила съм 20-30-40-100 пъти защо не мога да му купя всяко нещо, което видят алчните му очи и считам, че няма смисъл всеки път да повтарям, така че казвам "не" и приключвам въпроса, ако ще да се хвърли от гардероба като дук Мандарина. Веднъж ми обърна гръб и каза, че повече очите му няма да видя докато не получи онзи шлем, ама огладня след малко и дойде да проси храна
Борба- това му е майката на "Купи ми".И понеже не може всеки път да отказвам да купувам от време на време влизаме в магазин за 1 лев. Така хем вълкът сит, хем агнето цяло.
Иначе отдавна се опитвам да обясня стойността на парите и да обяснявам, че играчките и разните му там джунджурии струват пари, а тези пари мама и тати ги изкарват с работа. Никой нищо даром не дава.
Но все пак има и деца и деца. Моето е от тези дето се разбират лесно, но племенницата ми като си харесаше нещо и не й го купеха директно се тръшкаше на земята.
Иначе отдавна се опитвам да обясня стойността на парите и да обяснявам, че играчките и разните му там джунджурии струват пари, а тези пари мама и тати ги изкарват с работа. Никой нищо даром не дава.
Но все пак има и деца и деца. Моето е от тези дето се разбират лесно, но племенницата ми като си харесаше нещо и не й го купеха директно се тръшкаше на земята.
Първо, казала съм, че на ден се позволява едно желание (за покупка) - и то се има предвид нещо малко и не вредно. Обичайно са солети, бонбони, плодово мляко, такива неща, може и примерно блестящ химикал или подобна джвъчка.
Второ желание или нещо по-голямо "запомняме". Ако после не й е дошъл друг акъл, може да го купим на другия ден, голямото по повод. Ако ми се струва неразумно обаче, обяснявам защо няма смисъл да си хаби патроните. Ако много настоява, ще си го получи за рождения ден - наистина.
В резултат от тази политика врънкането е на минимума. Но все пак избягвам да ходя с нея по магазини за детски играчки.
От два дни й позволявам да пазарува сама (сега големият мерак е да бъде самостоятелна). Давам й десет лева и я пускам в супермаркета със заръката да вземе хляб, кисели млека, брашно и т.н. Срещаме се на касата. Прави ми впечатление, че и двата пъти си сложи едно малко желание точно от тези, които изпълнявам по принцип - единият път плодово мляко, другият път желирани бонбони.
Второ желание или нещо по-голямо "запомняме". Ако после не й е дошъл друг акъл, може да го купим на другия ден, голямото по повод. Ако ми се струва неразумно обаче, обяснявам защо няма смисъл да си хаби патроните. Ако много настоява, ще си го получи за рождения ден - наистина.
В резултат от тази политика врънкането е на минимума. Но все пак избягвам да ходя с нея по магазини за детски играчки.
От два дни й позволявам да пазарува сама (сега големият мерак е да бъде самостоятелна). Давам й десет лева и я пускам в супермаркета със заръката да вземе хляб, кисели млека, брашно и т.н. Срещаме се на касата. Прави ми впечатление, че и двата пъти си сложи едно малко желание точно от тези, които изпълнявам по принцип - единият път плодово мляко, другият път желирани бонбони.
Ох и на мен ми е болна тема това. Все нещо трябва да и се купува. Засега успях да стомирам купуването на играчки, купувам и само книжки или списание, но не всеки ден. Обаче задължително иска да си купи нещо сладко с подарък...ужас е някакъв. Ей до одеве се пазариха с баща си и сега са до магазина - незнам с какво ще се върнат.
Последното което изтърси тази сутрин, е че искала да си сложи в портмонето карта. Дадох и една стара от Шел, ама нашта заяви, че тази не давала пари и искала такава, която да дава
Ей, не са прости тия деца.
А за стойността на парите - обяснявам аз, обяснявам, ама...казах и че сега понеже съм си вкъщи да гледам бебето и не получавам заплата и тя набързо ме нареди - ами какво чакаш - тръгвай на работа, а за тоя месец ще кажа на тати да дава
Лятото докато не беше на градина и всеки ден искаше да и купувам някакво списание. Един ден и казах, че заради нейните списания аз не мога да си купя. Тя нищо не изкоментира, обаче вечерта като се прибра баща и от работа и тя му изтърси - Тате, да знаеш, че много малко работиш! Той естествено
и я пита защо така мисли. И тя му отговаря - ми гледай заради теб мама едно списание не може да си купи - не и даваш достатъчно парички - мисли за мен детето 
Та такава е нашта одисея - ще следя темата и дано има някой, който да се е преборил с проблема и да даде "работещи" идеи
Последното което изтърси тази сутрин, е че искала да си сложи в портмонето карта. Дадох и една стара от Шел, ама нашта заяви, че тази не давала пари и искала такава, която да дава
Ей, не са прости тия деца.А за стойността на парите - обяснявам аз, обяснявам, ама...казах и че сега понеже съм си вкъщи да гледам бебето и не получавам заплата и тя набързо ме нареди - ами какво чакаш - тръгвай на работа, а за тоя месец ще кажа на тати да дава
Лятото докато не беше на градина и всеки ден искаше да и купувам някакво списание. Един ден и казах, че заради нейните списания аз не мога да си купя. Тя нищо не изкоментира, обаче вечерта като се прибра баща и от работа и тя му изтърси - Тате, да знаеш, че много малко работиш! Той естествено
и я пита защо така мисли. И тя му отговаря - ми гледай заради теб мама едно списание не може да си купи - не и даваш достатъчно парички - мисли за мен детето Та такава е нашта одисея - ще следя темата и дано има някой, който да се е преборил с проблема и да даде "работещи" идеи