Едни завеяни-отвеяни работи

  • 3 562
  • 39
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7 107
Първо да кажа, че не е някаква мъка, а по-скоро са отдавна живеещи в мен мисли.

Така.
Знам си сега, че вървя по пътечката, утъпкана от други преди мен. Относно бременността - карам ден за ден. Наблюдавам седмиците, че минават. Аз участвам, но се чувствам и някак като страничен наблюдател. Повечето тук имате идея за какво пиша в случая. Не ме тресе шубе, но не се чувствам радостна. Поне не, колкото аз искам да го почувствам.

Основното в мислите ми обаче са разни мисли отпреди да забременея.
Живот и здраве един ден да гушна малкото човече. Следват страховете ми, че ще настане голямото обсебване на това дребно същество. То ще стане някакъв вид изкупителна жертва на дефицита, предизвикан от загубата на братчето му. Тук някъде започват нещата, които ме страхуват. Вярно е, че гледам прекалено далече напред, но за едно малко човече съществува сериозна заплаха да стане заложник на страховете и прекалените фикции на майка си. За таткото съм почти сигурна, че ще бъде същото. Някак ще го научим да лети, но дали ще го пуснем да излети и да налети собствения си живот?  Rolling Eyes
Това е в общи линии главоблъскането ми с известни екстри. Те са доста по-груби в представите ми, но за тях ще пиша после. 

Сигурна съм, че тези мисли не са само мои.
 
Моля да не ми вкарвате много здрав разум за моите терзания. Реших да го напиша, за да разходя малко мисълта ми извън мястото, където ще и трябва време да се канализира и т.н.
 Heart Eyes
Иначе ще чакам да погледна на тези проблясъци между ушите ми като вече гушналите своите бебоци ми споделят дали имат сходни чувства и как се справят с тях.
 

# 1
  • Варна
  • Мнения: 2 305
рони, само да добавя - пропускаш важен фактор - самото дете! то ще има не по-малко силна собствена воля и свое мнение, та щеш-не щеш ще го пуснеш, и още как.  да не мислиш, че ще те пита! Mr. Green

иначе, размислите ти са съвсем резонни... и аз като съм на гости на малки дечица им треперя да не паднат, да не се ударят, да не им се случи нещо. и си казвам - не ставам за майка в момента.

# 2
  • Мнения: 651
Хахаха  Mr. Green. Сори, ама много ми се  прищя да се позабавлявам за твоя сметка - естествено с мноооого любов Heart Eyes. Все ми се струва, че съм от типичните прояви на страховете ти. Сигурно съм единствената форумска майка, която не си е подавала носа без детето си откакто го има. Хич нямам за цел да го обсаждам, просто аз не бих се чувствала добре навън без него. Не мисля, че като порасте ще го държа за полата си, но сега си е моето бебе и искам да прекарам всеки миг с него. Това обаче започва да става пагубно за мен и съпружеството ми  Confused. Но толкова съм го чакала това дете, че не съм си и представяла, че ще бъде различно. Старая се да го социализирам максимално, просто не се разделяме. Контактуваме с много хора и много дечица, просто го правим заедно. Детето ми е много контактно и съвсем не търси нон стоп мама, макар и всички близки и познати да ме хокат, че така не може. За мен може и мисля, че когато дойде времето да заживее своя си живот ще ми е болно, но няма да го спра.
 Heart Eyes Hug

# 3
  • Мнения: 1 409
Рони,за съжаление аз лично не мога да се справя с това.
Усещам,че съм като залепена за Марти,че постоянно се страхувам да не му се случи нещо.да не говорим,че за толкова време от както го имам съм го оставяла на майка ми един или два пъти за не повече от час,като през цялото време мисля как е,дали няма да м се случи нещо и звъня по телефона като луда.
Наближава края на майчинството и ще трябва да го запиша на ясла,а това е най-големия ми ужас,не мога да си го представя дори,но съм наясно,че не може цял живот да съм залепена за него.
Май не съм ти много полезна.Дано ти успееш да превъзмогнеш тази зависимост,която чувствам аз
 Hug
Весе,не си сама.На мен единственото ми излизане без Марти беше когато се видях с теб и Рита,и си спомняш колко бързо си тръгнах.

# 4
  • Мнения: 3 166
Ох, като гледам май всички сме с една обща лудост.
Вики всеки ден ме моли да подпиша бележка, че съм съгласна да се прибира сам от училище. Много от другите деца го правят. Точно над нас живее едно момченце, което е в съседн клас.  Могат да се прибират заедно. Съвсем ясно съзнавам, че в един момент ще трябва да му дам повече свобода, но.. не сега. Рано е. Ама май винаги ще е рано за мен. Не го пускам да играе далеч от нашата  улица, а другите деца вече имат тази свобода. В резултат на това той често остава сам. И все  се жалва, но НЕ мога. Отказвам да гоп усна на лагер. А наистина ясно съзнавам, че вече не е бебе. Че трябва да бъде по-самостятелен. Но разум, логика и чувства са съвсем различни неща. Много дълго не се съгласявах да спи в отделна стая, дори когато той пожела. Все се оправдавам, че често боледува, а пък нощем много се отвива и прочие. Той още спи при нас, знам, че е нередно, но... Освен бесните страхове от болести, от сега съм замислила как ще ходи нощем по дискотеки и колко е опасно там, как ще шофира, как ще иде да учи в друг град, а мама няма да иде с него. Такива ми ти работи. И до ден днешен проверявам дали диша като спи. Вече осем години. Кой ще го прави като се отдели от нас.
Сега я подкарвам така и с малчо. Вече проверявам двама нощем. Вече треперя за болести и подобни ужасии и за двамата. А въображението ми  ми играе кошмарни номера. Такива сцени рисува понякога... ooooh! Да пази Господ децата ми от собствените ми мисли. Praynig
Но и Лилибон е права. Виждам как вече Вики ми се измъква. Лятото  един или два пъти беше нарушавал забраната да се отдалечава от нас. Въпреки наказанията после. Няма да зависи винаги от мен. И въпреки мен ще стане самостоятелен човек. Понякога сам ми казва, че не ми е бебе. Аз му казвам, че и на 60 да стане за мен пак ще си е моето бебе. Той се смее. А не е смешно. Жалка ставам.
Дали го задушавам? Вероятно. И въпреки това той вече започна да усеща нужда да се пооткъсне от мен. И слава Богу, щото май ако остане на мен ще го превърна в мамино синче. А така ги мразя.

Ами май не съм пример за подражание. И не че не си знам кусурите, ама като е по-силно от мен тъй си карам.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 941
Рони, факти:

1. Не ми се връща на работа.
2. Изживях болезнено раздялата ми с Лъчи като уж тръгна на ясла. /ту ходи, ту си го остявам при мен/
3. Като трябваше да го пробвам да спи там направо щях да се разболея, той не е спал без мама досега. оттук следва четвъртото
4. Откакто се е е родил спим заедно, в един креват. Embarassed
5. В градинките съм неотлъчно по петите му Rolling Eyes
6. Единствена от познатите ми майки чувствам угризения, че се опитвам да го пусна на ясла, макар всички да ме убеждават колко е по-добро за детето... да се социализирал..., да съм го оставела сред връстниците си..., стига е спал с теб..., докога ще го глезкаш и кърмиш...бла-бла... Той си се социализира успешно и с мама, както е казала Весето. Доста контактен е.
7. Като беше малко бебе, майка дойде да го гледа, а аз да отида до Поли. Слезнах до колата и след 5 минути се върнах. Реших, че ще се задави докато ме няма и тази мисъл направо ме обсеби. Confused
8. Напослек не ме иска много, предпочита баща си, защото по рядко го вижда. Sad
9....
10...
N-то. Ще го пусна да излети /макар и вързан с невидимо канапче/ Mr. Green Wink А дали ще го пусна?! Thinking /това не го ли казах просто така, защото трябва/ newsm78

Ще страдам, ще ми е мъка... отсега си мисля какво ще е като порасне и няма да има такава прекалена нужда от мама и ми става тежко. Даже си броя годините и си пресмятам кога и дали евентуално да мога пак да забременея и да имам още едно бебче, нуждаещо се от мен, да мога да го гушкам и да го "обсебвам". Да е зависимо от мен... А докога така? Това не е разрешение...но не съм го намерила още. А като дойде момент вече да не мога да раждам??? Питам се, как ще живея?! Сигурно начина да се справя е, че живота пак сам ще ме научи. Ще ме постави пред свършен факт. Tired

# 6
  • Мнения: 3 016
Много е трудно .В момента се намирам точно в това положение .Имам чувството че го задушавам с  моята прекалена загриженост .Но какво да правя като ме е толкова страх? Веднъж загубила най-свидното ,просто няма как. Аз го пускам сам да се прибира от училище ,но минутка да закъснее и се почва звънене по GSM-а от моя страна.
Рони, не мисли сега затова, времето ще покаже как ще се развият нещата .

# 7
  • Варна
  • Мнения: 2 305
захват като крокодилска захапка, а? Mr. Green

рони, хубаво, че пусна тая тема да се видим какви сме откачалки. Simple Smile хайде да ви споделя нещо: баткото ни се прибра за уикенда, и после бързаше да си иде "в къщи" (в квартирата в София). отначало ми стана криво, после си казах, че явно съм отгледала самостоятелно момче и трябва да се гордея с него.

хм, сега разбирам защо, ако хората се прераждат, то идват на земята без спомени от предишни животи. естествено! иначе страховете им щяха да ги гипсират още отначало.

светле, позволи на вики да се прибира сам, а ти върви една пресечка зад него, става ли?  Hug не му насаждай чувство за малоценност спрямо връстниците му.

рени, анджи, светли, бени, зори,  Hug ама е смешно все пак, нали?  Laughing

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 959
Рони, Рони  Hug
И на мен ми стана хем смешничко, хем тъжничко  Wink  Че и зодията ми е такава на задушаваща майка - Рак  Embarassed
Ама се старая, де. Като търсех детегледачка, през цялото време ревнувах от идеята, въпреки, че знаех, че не мога пък без помощ. Сега виждам , че детето ми се чувства добре с нея и се моля така да бъде, че иначе незнам как ще се оправяме  Wink Та преодолях го, слава Богу.
Смятам, че с второ дете в семейството нещата се пооправят, но пък Светлето ме обърка  Laughing

# 9
  • Мнения: 3 166

рени, анджи, светли, бени, зори,  Hug ама е смешно все пак, нали?  Laughing
определено
Ма верно, добре, че е темата да си се видим.

Смятам, че с второ дете в семейството нещата се пооправят, но пък Светлето ме обърка  Laughing
Бе и аз си мисля,че още е много малък Дари, та затова още не съм се отпуснала. В смисъл, че все пак го имам отскоро, та затова. Много тъпо обяснение, ей.

Лилибонче, аз се хващам за това, че повечето деца все пак си ги прибират родителите. В смисъл, че него не го е срам от тях, а просто иска да си поскита без надзор. Ох, как се оправдавам. Абе от сто кладенеца вода ще донеса, ама... Лъснах, а?   Embarassed

# 10
  • Мнения: 1 369
 Мдааа..още преди да забременея втория път това бяха и мои мисли. Тежко му на горкото /нероден, даже незаченат Петко/, ще го обсебя и няма да му позволявам да диша. Аз самата съм едно дете на възрастни родители и осъзнавам, че до скоро бях единствен смисъл на живота им. Следи ми се всяка крачка- кога излизам, кога се прибирам, като ми звънне телефона, майка ми пита "Кой беше" и се сърди, че не й отговарям Shocked По лошо стечение на обстоятелствата /за което и ние с Ники сме си виновни/ се оказахме млади и стари живеещи под един покрив. В повечето случаи тези думи ми минават покрай ушите и не им обръщам внимание. Не давам обяснения. Не се съобразявам много- много. Ако започна да обръщам внимание на всичко това, скоро не бих живяла у нас, а директно могат да ме транспортират в онуй заведение, за което споменаваше Нефетрити в морската градина в Бургас Mr. Green  Не че не съм ходила където и когато поискам. Но не бих искала и с децата ми да е така. Като живееща с психолог и от личния си опит, много ми се иска Бела и евентуално още някое детенце, да не бъдат задушавани от родителската загриженост... Аз още от сега се опитвам да я накарам да свиква и без мен, оставяла съм я на свекървата за цял ден, редовно я оставям на баща ми/това е едно от предимствата на съвместното съжителство,не знам дали не е единственото newsm78/ и си върша мои си работи. Не че не я мисля как е, но някакво вътрешно чувство ми казва, че е добре и не ми се е случвало да звъня, за да проверявам как е /освен първите пъти де/. Оставям я в кошарата, за да си изграе сама. Не искам да я обсебвам. Понякога си мисля дали пък няма да започне да ме чувства чужда така...обаче знам, че като започна работа, няма да съм до нея нон стоп и не искам раздялата ни в тоя момент да бъде мъчителна за нея.
 До тук обаче с хубавата част. Страховете са огромни... Не ме е страх, че баба й и дядо й няма да се справят с гледането. От тях получава толкова много обич, че съм убедена, че в ръцете им нищо лошо няма да се случи. Най-големия ми страх за сега си остава когато тръгнем да пътуваме с кола... дори из София. Въобразението ми рисува такива ужаси на моменти, че се чудя дали да вържа столчето за коланите или не... или пък ако не ги вържа Crazy Страх от ужасите, с които ще се сблъсква в гадния живот. Не можем да я предпазим, не можем да я вържем- ще тръгне на училище, ще трябва да се прибира сама, ще иска да ходи с приятели, да пробва от всичко в живота- а там има много страшни работи... Възпитанието е едно, но улицата учи и на друго... Тайно се надявам мъжо да натрупа достатъчно опит с тийнейджърите и като дойде време да се справи със собствените си деца...  Мъжо пък все повтаря,че като стане достатъчно голяма и ще я качи на самолета да ходи да учи и да живее на по-хубаво място. Няма да казвам какви мисли ме спохождат при тези думи, ама си мълча. Далече ми се вижда това време, а и дали ще ни питат нас тогава...
 Аз се опитвам да заглушавам страховете. На моменти успявам. На моменти не... но едва ли има майка, която да не мисли децата си. Докато сме живи, те ще са малките ни дечица, колкото и големи и отговорни/дай боже/ да са станали... Бог да ни ги пази да не ги застигат страховете на майките им...

# 11
  • Мнения: 1 409
Лилибон,смешно е наистина.По тази причина дълго мислих преди да публикувам поста си,но понеже знам,че с вас мога да си кажа всичко го направих.Ако споделя това с някой друг определено ще ми препоръча специализирана помощ  Mr. Green
Аги,и ние с Марти спим все заедно.Така ми е по-лесно да проверявам дали диша,защото и аз все още го правя,колкото и да е откачено.

# 12
  • София
  • Мнения: 1 098
Хайде и аз да се разпиша. Страховете и притесненията и мен ме спохождаха, още преди да забременея.
Тогава си бях нарекла и името за детето (ще се казва на себе си). Обожавам си детето, не мога да живея без нея.
Няма миг в който да не ми е в мислите в главата и устата ми. Харесва ми цялата тази магия. Радостите които ми носи са
безмерни. Няма друго такова щастие на земята. Но както са казали хората , пълно щастие няма ... , понякога го помрачават ужасните мисли и картинки, които рисувам. И аз като Ники, като се качим в колата с Лора и настава ужаса в мен. Честно казано нямам вече доверие в никой зад волана, дори и в себе си. Всеки път гледам столчето да е вързано, ако мога и с другите колани на седалките ще я вържа. Любимото един ден се "наслади" на беса ми, не беше вързал столчето , защото сме били за малко в колата, като ми причерня и като побеснях, щях да ревна. Обясних как тя без вързани колани по нея и стола няма да пътува, и че детето от малко трябва да ги знае тези неща. Няма да позволя една грешка, или по-скоро невнимание да доведе до нещо опасно (и сега като пиша за страховете си ми се плаче, и в гърлото ми се образува топка). На всичкото отгоре имахме няколко ситуации с автомобила, в които ми настръхваше косата и изпадах в полуистерии,но не мога да предвидя всичко, ако можеш щях да си заключа семейството в нас и да хвърля някъде ключа.
И ето падна първият сняг , ... красота но аз не съм я сложила още в колата, страх, паника, ужас. Живеем в "нормална" държава" и редовно ни почистват пътищата. По улиците в квартала ни става ледено стъкло, като трябва сама да излезна почвам да сменям всички цветове на дъгата, почвам да плувам във вода, сърцето ми почва да бие толкова учестено , че ще изскочи ... , как да я вкарам и Лора в колата?!
Да не ти се случва това, което майка ти ти мисли. И всички майки сме параноични, тези ужасни чувства вървят ръка за ръка с майката, неразделно цяло са. Не бихме били нормални ако не беше така. Сега разбирам майка си за какво ми е говорила толкова време, разбирам защо ме е чакала до 3-4:00 сутринта пушейки и свита на топка, разбирам я и пак ми се плаче. Знам че и аз ще съм така.
Но за нищо на света не бих се отказала от това, готова съм отново да ги преживея. Лора има сестра, но аз мисля да и подарим и братче, само да сме живи и здрави. Да видим ще мога ли да почувствам нещо по-различно тогава, и страховете ми ще бъдат ли малко по-малки, като минала вече по този път. Като ги гледам обаче мамите с по две или три деца, с нищо не са се променили, та аз ли ... ?!
Опитвам да не обсебвам Лора, иска ми се да не става мамино детенце, Иво помага в това отношение той ми е страхотен коректив.
Види ли ме да прекалявам , бързо ми напомня какво е важното за цялото семейство. А и не сме само аз и Лора , имам и него . Той не по-малко от нея има нужда от мен ... от нас. Един ден птичките отлитат от "клетките си" и ние нищо не можем да променим. Тръгват по пътя, по който сме тръгнали и ние и стигат до тази улица, по която в момента се движим. АЗ ЩЕ БЪДА ДО НЕЯ,но ще опитам да не ѝ" спирам кислорода".
Оставям я и друг да я гледа. Не можем да сме като скачени съдове.Ходя на английски , обаждам се да питам как е, тъй като отказва шишето с кърмата, гледам бързо да се прибера след уроците за да я нахраня. Определено имам нужда и аз понякога да съм сред повече хора, и това ми се отразява добре.Като се прибера в нас и и видя усмивката не съжалявам че ме е нямало. Не мога да чувствам вина за това, че 2,5 часа не съм я гледала. Иначе докато не сме заедно пак ми е в главата.

... по-късно че продължа и с ревността , която изпитвам... но ставам да я видя, спи от колко час а аз не я гледам  Mr. Green а си пиша с вас, ужасТна съм.
Рони, обичам те Душко. И да ти кажа имам пълното право да ти пиля на главата, защото докато бременях си ме помоли за това.  Heart Eyes

# 13
  • София
  • Мнения: 1 941
Eли, смешно е, разбира се. Laughing

Оня ден, след като цял ден не мога да си намеря място и сърцето щеше да ми се пръсне, като оставих Лъчи да спи в яслата, отивам да го взема, а той - гушна ме, зарадва ми се много, а после започна да ме замерва с обувките си Shocked. След това - Татии, де еее? Татиии? Викам си - Ооо, сине, аз троша нерви по теб, а ти ме разлюбваш толкова лесно. Mr. Green

Направо сме си откачалки. Ама такива са ни избрали децата ни пък. Mr. Green

ПП. Сега пак си е у нас, спокойничко ми е. Crazy И ме гушка докато пиша Party Heart Eyes

# 14
  • Мнения: 1 008
Аз нямам време сега да изчета всичко, че много сте писали  Heart Eyes
Ама подозирам, че съм единствената на различно мнение Rolling Eyes
Обожавам си детето, много го исках, много го изстрадах, но я отглеждам демократично. Понякога сърцето ме боли като плаче но не отстъпвам. Спи си в леглото. Винаги там си е спала. Когато е болна, неспокойна идва при нас, но не е практика. В градинката я пускам и я оставям сама да се занимава а аз само я наблюдавам и се намесвам ако се наложи. Много е самостоятелна и общителна. Не ме търси ако има деца.
 Оставям я на майка ми и баща ми с чиста съвест, сигурно по добре и от мен я гледат. Те са ме изгледали, знам ги що за хора са, цял живот ги познавам и им имам доверие. И аз съм човек! Не искам Вики да е болезнено привързана към мен, радвам се че е контактна /макар че напоследък е точно в болезнено привързан период и към мен и към баща си/.
Страхове имам, но не им давам да ме победят. Няма да е лесно да я оставя на ясла, но се налага... такъв е живота... Всички сме ходили, и нашите деца ще ходят на ясли, градини, училища, ще боледуват, ще е трудно... Неизбежно е обаче. Просто съм се примирила.
Тя е мое  дете, но не мое притежание. Тя си има своя живот, характер, мисли.... Искам да я възпитавам възможно най правилно. Не съм сигурна че това е начина. Но аз съм така възпитавана. Обичано и чакано дете съм била, но никога не са ми висяли на главата, винаги сама съм си избирала всичко. Имам страхотна връзка с родителите си, мога да разчитам за всичко... Искам и с моите деца да е така. Да съм необсебваща, но винаги да знаят, че живота си давам за тях!
Много ми харесва мисълта "Добрите родители дават на децата си корени и крила" Към това се стремя.
После като ви изчета сигурно пак ще пиша  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт