Да споделя. Незнам какво да правя вече.Разделени сме от около 6 г.Потдържахме горе долу добри отношения.От 3 месеца на сам стана не поносимо, от както разреши на приятелката си да се меси в отношенията ни. Сега, той дори не идва да си види детето,защото тя му забраняваля, не се убажда, защото на нея не и харесвало и други такива.А детенце все очаква да я вземе, и все пита "Мамо, тати защо вече не идва да ме види". Как да постъпя, моля ви помогнете.
- Публикувана: 17 ноем. 2008, 14:09 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2009, 16:39 ч.
Възможно ли е това
Какво друго би могла да направиш, освен да поговориш с бившия. Ако не е свръх безчувствен този човек ще разбере, че детето му е на първо място и не бива да го кара да страда. БНД трябва да се замисли що за приятелка си е намерил ако тя го спира да вижда дъщеричката си.
Между другото постът ти е много кратък и доста неща не са ясни, ако искаш повече мнения може би няма да е зле да поразкажеш повечко.
Успех!
Между другото постът ти е много кратък и доста неща не са ясни, ако искаш повече мнения може би няма да е зле да поразкажеш повечко.
Успех!
Цитат
Какво друго би могла да направиш, освен да поговориш с бившия. Ако не е свръх безчувствен този човек ще разбере, че детето му е на първо място и не бива да го кара да страда. БНД трябва да се замисли що за приятелка си е намерил ако тя го спира да вижда дъщеричката си.
Между другото постът ти е много кратък и доста неща не са ясни, ако искаш повече мнения може би няма да е зле да поразкажеш повечко.
Успех!
Между другото постът ти е много кратък и доста неща не са ясни, ако искаш повече мнения може би няма да е зле да поразкажеш повечко.
Успех!
На мен тук малко ми "намирисва" на ревност 
Първо- Аз не знам как може да се забрани на някого да направи нещо, при положени, че той го иска. При това говориш за възрастен зрял човек?!. Че му забранявала, не одобрявала - а защо, провокирана ли е нещо? а неговото отношение какво е?
Имали ли сте конфликти - ти и приятелката му? - да не би причината да е някъде там...
Второ- "6г.разделени" - т.е. предполага се, че детето е на възраст в която може да му се обяснят нещата "едно към едно".Бъди откровена с нея! Обясни й, че татко сам решава да дойде или не, не го оправдавай,избягвай епитети , но не й спестявай истината. (в една друга тема мн. си харесах мисълта"детето е дете, но не е идиот" - казвай винаги истината на подходящия език)
Извинявай, ако съм те засегнала с нещо в поста си
Първо- Аз не знам как може да се забрани на някого да направи нещо, при положени, че той го иска. При това говориш за възрастен зрял човек?!. Че му забранявала, не одобрявала - а защо, провокирана ли е нещо? а неговото отношение какво е?
Имали ли сте конфликти - ти и приятелката му? - да не би причината да е някъде там...
Второ- "6г.разделени" - т.е. предполага се, че детето е на възраст в която може да му се обяснят нещата "едно към едно".Бъди откровена с нея! Обясни й, че татко сам решава да дойде или не, не го оправдавай,избягвай епитети , но не й спестявай истината. (в една друга тема мн. си харесах мисълта"детето е дете, но не е идиот" - казвай винаги истината на подходящия език)
Извинявай, ако съм те засегнала с нещо в поста си
Цитат
На мен тук малко ми "намирисва" на ревност
Първо- Аз не знам как може да се забрани на някого да направи нещо, при положени, че той го иска. При това говориш за възрастен зрял човек?!. Че му забранявала, не одобрявала - а защо, провокирана ли е нещо? а неговото отношение какво е?
Имали ли сте конфликти - ти и приятелката му? - да не би причината да е някъде там...
Второ- "6г.разделени" - т.е. предполага се, че детето е на възраст в която може да му се обяснят нещата "едно към едно".Бъди откровена с нея! Обясни й, че татко сам решава да дойде или не, не го оправдавай,избягвай епитети , но не й спестявай истината. (в една друга тема мн. си харесах мисълта"детето е дете, но не е идиот" - казвай винаги истината на подходящия език)
Извинявай, ако съм те засегнала с нещо в поста си
Първо- Аз не знам как може да се забрани на някого да направи нещо, при положени, че той го иска. При това говориш за възрастен зрял човек?!. Че му забранявала, не одобрявала - а защо, провокирана ли е нещо? а неговото отношение какво е?
Имали ли сте конфликти - ти и приятелката му? - да не би причината да е някъде там...
Второ- "6г.разделени" - т.е. предполага се, че детето е на възраст в която може да му се обяснят нещата "едно към едно".Бъди откровена с нея! Обясни й, че татко сам решава да дойде или не, не го оправдавай,избягвай епитети , но не й спестявай истината. (в една друга тема мн. си харесах мисълта"детето е дете, но не е идиот" - казвай винаги истината на подходящия език)
Извинявай, ако съм те засегнала с нещо в поста си
Здравей!
Така както описваш нещата ми минава една догадка през ума - тази приятелка едва ли се е появила изведнъж преди 3 месеца...- за да има такова въздействие над съзнанието на бившия ти, ми намирисва на доста по-дълга връзка... и за да изтрещи БНД-то ви така изневиделица.., абе да не би това момиче да е забременяло и рязко да е развило чувство на ревност спрямо детето ви, което ще се явява "конкуренция" на бъдещото тяхно... Просто като произволна идея ти го подхвърлям, ако можеш да подразбереш някак..., ама една такава вероятност ми се струва като най-логично обяснение за подобна рязка нелогична промяна в поведението на вашия татко... 
Относно справянето с конкретния проблем - че детето се измъчва от това че татко му го пренебрегва... Какво да ти кажа?! Принципно винаги съм за истината.., но как да кажеш, как да обясниш на едно дете, че баща му, който до скоро е бил /както се разбира от разказа ти/ активна част от живота му, обгрижвал го е с внимание и т.н. изведнъж просто е решил че не иска да го вижда...
... Убий ме, не мога да измисля такива думи, с които детето хем да не бъде лъгано, хем да не бъдат наранени /при това тежко/ чувствата му. Не казваш на каква възраст е дъщеричката ви... Ако е все още достатъчно малка /7-8 годишна/, т.е. няма вероятност за автономни действия /като например да ходи до дома му сама и т.н. - както би могъл да постъпи един тинейджър примерно.../.., ако БНД продължава да се държи като олигофрен и отказва да проведе нормален разговор дори, а тя все така се измъчва от факта че той я пренебрегва............. С две думи, мисля си дали вместо да нанасяш тази травма на детето, обяснявайки му че татко просто вече няма желание да контактува с нея /повтарям - не виждам думи с които да й обясниш подобно нещо, без от това чувствата й да бъдат наранени/.., дали няма една безобидна лъжа да свърши по-добра работа - а именно да й кажеш, че татко й е започнал работа и се е преместил в друг град и заради това няма просто физическата възможност да я вижда така често като преди... Ако детето няма как само да провери достоверността на подобна информация, тази лъжа би могло да помогне за по-лекото приемане на това "изчезване от хоризонта" на таткото... Пак казвам - не одобрявам лъжите.., но във вашия случай ти си "притисната до стената"/образно казано/ ----> таткото отказва срещи - факт; детето го иска, тъгува, търси обяснение за изчезването му - факт...; За теб остава тежестта да му обясниш причините.., както и изборът дали да му "сервираш" истината в нейния брутално-болезнен, но чист вариант... или да я изопачиш леко, но по начин че детето да я приеме по-безболезнено ---- И в двата случая ще трябва да си готова за неблагоприятните последици - те ще са все на твой гръб, ясно ти е...
Непременно направи един последен опит за разумен разговор с БНД и после реши как ще е най-добре за детето да му обясниш... Пожелавам ти да намериш най-малко лошият вариант /щото в тая ситуация добър вариант просто няма .., освен ако на БНД не му се намести мозъкът пак тъй ненадейно, както се е разместил.../
Късмет!
Така както описваш нещата ми минава една догадка през ума - тази приятелка едва ли се е появила изведнъж преди 3 месеца...- за да има такова въздействие над съзнанието на бившия ти, ми намирисва на доста по-дълга връзка... и за да изтрещи БНД-то ви така изневиделица.., абе да не би това момиче да е забременяло и рязко да е развило чувство на ревност спрямо детето ви, което ще се явява "конкуренция" на бъдещото тяхно...
Просто като произволна идея ти го подхвърлям, ако можеш да подразбереш някак..., ама една такава вероятност ми се струва като най-логично обяснение за подобна рязка нелогична промяна в поведението на вашия татко... Относно справянето с конкретния проблем - че детето се измъчва от това че татко му го пренебрегва... Какво да ти кажа?! Принципно винаги съм за истината.., но как да кажеш, как да обясниш на едно дете, че баща му, който до скоро е бил /както се разбира от разказа ти/ активна част от живота му, обгрижвал го е с внимание и т.н. изведнъж просто е решил че не иска да го вижда...
... Убий ме, не мога да измисля такива думи, с които детето хем да не бъде лъгано, хем да не бъдат наранени /при това тежко/ чувствата му. Не казваш на каква възраст е дъщеричката ви... Ако е все още достатъчно малка /7-8 годишна/, т.е. няма вероятност за автономни действия /като например да ходи до дома му сама и т.н. - както би могъл да постъпи един тинейджър примерно.../.., ако БНД продължава да се държи като олигофрен и отказва да проведе нормален разговор дори, а тя все така се измъчва от факта че той я пренебрегва............. С две думи, мисля си дали вместо да нанасяш тази травма на детето, обяснявайки му че татко просто вече няма желание да контактува с нея /повтарям - не виждам думи с които да й обясниш подобно нещо, без от това чувствата й да бъдат наранени/.., дали няма една безобидна лъжа да свърши по-добра работа - а именно да й кажеш, че татко й е започнал работа и се е преместил в друг град и заради това няма просто физическата възможност да я вижда така често като преди... Ако детето няма как само да провери достоверността на подобна информация, тази лъжа би могло да помогне за по-лекото приемане на това "изчезване от хоризонта" на таткото... Пак казвам - не одобрявам лъжите.., но във вашия случай ти си "притисната до стената"/образно казано/ ----> таткото отказва срещи - факт; детето го иска, тъгува, търси обяснение за изчезването му - факт...; За теб остава тежестта да му обясниш причините.., както и изборът дали да му "сервираш" истината в нейния брутално-болезнен, но чист вариант... или да я изопачиш леко, но по начин че детето да я приеме по-безболезнено ---- И в двата случая ще трябва да си готова за неблагоприятните последици - те ще са все на твой гръб, ясно ти е...Непременно направи един последен опит за разумен разговор с БНД и после реши как ще е най-добре за детето да му обясниш... Пожелавам ти да намериш най-малко лошият вариант /щото в тая ситуация добър вариант просто няма
.., освен ако на БНД не му се намести мозъкът пак тъй ненадейно, както се е разместил.../Късмет!
Благодаря, ти за съвета blondy-mamma.Ще се опитам още веднъж да говоря с него.Но това не е всичко.Наложи се да преместя дедето в друго училище, защото спря да и плаща и занималнята, а цената там е доста висока, и аз лично не мога да си я позволя. Това преместване се отрази доста зле върху нея. Поведението и във вкъщи също се наруши. По някога седа и си мисля, къде всъщност сгреших. Винаги съм се стремяла да запазя връзката между дете и баща, независимо от унизенията в които съм била поставена,никога не съм го спирала да вижда детето, напротив винаги съм го насърчавала. Къде, къде сгреших. Нима моето дете не заслужава да бъде обичано и получава вниманието на бащата, нима то е "някакво второ качество" което може да бъде захвърлено по такъв начин?
Хей момиче, недей се обвинява, пагубно е от собствен опит го казвам. Детето ти не е втора ръка, нито пък нашите деца са такива. Аз мисля, че на бившият ти ще му дойде акъла, ще се усети, че го манипулират. Ще разбере кое е най-важно и ще подреди приоритетите си. Успокой се, много си ранима сега, недей така. 
Съжалявам, че се повтарям пак, но забравих да отговоря на блонди-мама. Не мога да и кажа , че баща и е заминал някъде, или други такива неща.Събота бяхме на разходка и го засякахме с колата.Мина покрай нас, видя ни, и си обърна главата на другата страна.Малката се развика-"Ето го тати мамо,ето го".Сърцето ми се късаше.А това, от както спря да контактува с нас, не е за първи път.
След като прочетох обяснението ти за училището, нещата се вързаха освен с ревност и с чисто материалния момент. Дали новата приятелка пък не е решила, че освен всичко друго, за детето се хвърлят "излишни пари"?! Нямам идея какъв съвет да ти дам в този случай - опитай пак да поговорите, потърси и съдействие от близките му - не че ще е лесно, но ми се струва, че си длъжна. Става въпрос за бъдещето на детето ти.
Успех
Успех
На въпроса ти възможно ли е това, ще ти отговоря да напълно е възможно. На мен ми се наложи да обясня на сина ми защо баща му не идва да го вижда. Ситуацията беше абсолютно същата- ревност от страна на настоящата и забрана за посещения. Детето ми беше първи клас тогава. Реших да не го заблуждавам с празни приказки от рода на той те обича но е много зает и няма време, обясних му нещата точно такива каквито са и с точните думи. Вярно е беше му много тежко, но това отмина. Той разбра че всички ние които се грижим за него го обичаме и го искаме, а създателя му, пренебрегнал го заради един боклук който прилича на зле поддържан травестит просто не струва и не заслужава да има дете като него. Може би това звучи много злобно, но е чистата истина. В нашия случай става въпрос точно за такова животно. Много ми е съвестно че на малката му глава се изсипаха всички тези тъпотии но сега вече след 2 години липсата на създателя му е един огромен плюс - няма кой да му говори глупости и няма кой да го тормози. Всяко зло за добро да знаеш.
Аз също те съветвам да обясниш на дъщеря ти истината - че и ти не знаеш защо баща й така се е променил. Не се притеснявай да си признаеш, че нямаш обяснение. Щом детето ходи на училище, значи вече достатъчно разбира и може да проумее, че има неща, които човек разбира и други, които не разбира, но това не го прави по-добър или по-лош човек. Само се опитай да не й внушаваш отношение. Ако искаш даже й кажи, че и ти би искала да чуеш неговото обяснение, но засега това не става.
Здравейте отново. Послушах съвета на влонди-мама, но беше без успешен. Както знаете "един град е винаги малък за двама души", не съм убедене но мисля, че вече знам от къди идва проблема. Преди да заживеем с бившия, той е имал някяква приятелка която в последствие го е изоставила поради една причина "свършили му парите", и същата заминала за Италия. По времето когато живеехме заедно майката на въпросната дама постоянно звънеше в къщи и мълчеше по телефона.Но това едълга история така че няма да се впускам в подробности. Та същата дама когато се върнеше от Италия постоянно го търсеше да излизат заедно независимо, че знаеше че бившия вече има семейство. По едно време бях разбрала, че тя била в София.
На скоро ги засяках заедно на едно кръстовище, и ми станаха ясни проблемите от кого са с допълнение на това, че майка ме е също против нас, макар през нашият съвместен живот да плюеше въпросната дама. Почувствах се още по зле-като заместител на нещо, и ето видиш ли на ти и детето вече не ми трябвате, защото ТЯ се върна", стана ми още по гадно за дъщеря ми, дефакто тя не беше виновна с нищо, а стана жертва на прищявките, егоизма, злобата, лицемерието, зависта на "ТЯ".Говорех с приятелка на негов приятел, която ми каза, че въпросната дама се е върнала в града точно толкова от както започнаха проблемите.
На скоро ги засяках заедно на едно кръстовище, и ми станаха ясни проблемите от кого са с допълнение на това, че майка ме е също против нас, макар през нашият съвместен живот да плюеше въпросната дама. Почувствах се още по зле-като заместител на нещо, и ето видиш ли на ти и детето вече не ми трябвате, защото ТЯ се върна", стана ми още по гадно за дъщеря ми, дефакто тя не беше виновна с нищо, а стана жертва на прищявките, егоизма, злобата, лицемерието, зависта на "ТЯ".Говорех с приятелка на негов приятел, която ми каза, че въпросната дама се е върнала в града точно толкова от както започнаха проблемите.
Това е направо отвратително.Много съжалявам и ми е много мъчно че такива неща се случват.По дяволите чудя се тези хора нямат ли сърца?...Както и да е отплеснах се.Според мен просто му дай малко време.Не се обаждай,остави го да се убеди,че не ви е необходим.Мисля че сам ще се обади.Всички сме различни-разни хора,разни идеали.Но ако наистина обича детето си ще се обади.Още повече,че идват празници.Успех и се успокой,защото това е необходимо на детето ти.Опора. :peace :lol 