След земетресението - замисляте ли се понякога

  • 2 124
  • 39
  •   1
Отговори
  • Мнения: 212
След земетресението в София е удобен момента да ви попитам нещо което мен винаги ме е вълнувало.
Замисляте ли сте се понякога колко е мимолетен и крехък нашия човешки живот. Как си стоите сега например пред телевизора или компютъра и си правите планове за утрешния ден, какво трябва да свършите, с кого да се видите и т.н.... Имате мечти за бъдещето, правите планове за покупка на жилище, нова кола, за децата ви как ще учат в някое престижно училище и хоп... земетресение... за части от секундата вече нищо не е същото, блока пада, вие може да не сте живи вече... Къде остават мечтите ни, къде остават плановете ни... Защо всички си правим планове за бъдещето след като е ясно че утре може да не сме живи... Живота на всеки от нас може да прекъсне точно за една секунда, по всяко време.
Осъзнавате ли колко е нищожен човешкия живот... осъзнавате ли колко сме жалки и безсилни пред могъществото на природата ...

# 1
  • София
  • Мнения: 2 623
Осъзнаваме го да, но това не ни дава право
да скръстим ръце, да седнем някъде и да чакаме
да умрем  Naughty
Както може да се случи подобно нещо, така и никога
може да не се случи  Naughty
Виж под аватара ми - там пише какво мисля и наистина
го мисля  Hug

# 2
  • Мнения: 212
Въпросът според мен е че всички си правим сметки за бъдещето без кръчмаря. А кръчмаря стои отгоре и ни се смее на нашата наивност да вярваме че ще живеем вечно... И от време на време ни напомня че човека е една прашинка, нищожна прашинка в Космоса, и от него нищо не зависи... А тук има хора които си мислят че света се върти около тях и че ще са вечни....

# 3
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 475
Замисляме се разбира се...
И има по-страшни неща от земетресението...
Като да си мечтаеш за детенце, да си мислиш как ще расте, а когато се роди, да се окаже, че страда от нещо, което не се лекува...

# 4
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Замислям се, но най-вече, когато е нещо свързано с болест и починал човек. Опитвам се да не правя сметки без кръчмар ( всъщност мразя да правя планове и затова и не ги правя. Не си правя и материални цели ), до голяма степен подпомогната от факта, че съм вярваща. Има една много красива притча за десетте девици, която малко парафразирам за себе си и това ми дава спокойствие.  

# 5
  • Мнения: 256
Eми ясно е, че един ден ще се мре, съответно и причина трябва да има за това. Гадно е според мен да знаеш, че края идва и да го чакаш. По-добре пред телевизора и компютъра. А за плановете и мечтите ... ех, мечти, какво да ти кажа друго. По-добре да мечтаем за по-реални и лесно осъществими неща, за да ни се случват и да умрем щастливи един ден.

MEMENTO MORI

# 6
  • Мнения: 232
... осъзнавате ли колко сме жалки и безсилни пред могъществото на природата ...

Аз това го твърдя от сума ти време - най-жалък е нашият вид, човешкият! Ние сме най-голямата напаст на тази планета, най-голямата! Сами се разрушаваме, сами си копаем гробовете! Аз силно съм на мнение, че след някоя друга година ние ще изчезнем от лицето на земята, т.е. ще настане такъв катаклизъм.... олеле  ooooh! много съм песимистично настроена за  бъдещето !  ooooh!

Обаче МаМаКуин Светкавицата е права като написа:

Осъзнаваме го да, но това не ни дава право
да скръстим ръце, да седнем някъде и да чакаме
да умрем  Naughty

Според мен трябва да се осъзнаем и да започнем най-накрая да мислим не само за себе си...  Crossing Arms освен алчност и егоизъм на този свят има и друг живот - има човек, има природа, има земя !

П.С.: Родителите на баба и дядо са загинали при земетресение, а те са били толкова млади, лекари и професори, готови за утрешния ден...  Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose

Последна редакция: нд, 16 ное 2008, 01:54 от Lenusikkk

# 7
  • Мнения: 3 835
Всеки се замисля, неизбежно е, работата е там дали и колко бързо забравя тези си мисли. Обикновено ги забравяме много скоро, независимо какво говорим и казваме иначе, това е факт. Всичко около нас, самите ние и най-любимите ни хора, всичко е преходно и ужасно мимолетно, но може би е по-добре, че не сме в състояние да го осъзнаем и проумеем наистина.

# 8
  • Мнения: 232
може би е по-добре, че не сме в състояние да го осъзнаем и проумеем наистина.

защо?

# 9
  • Мнения: 1 813
Когато претърпях катастрофа и се отървах по чудо без травми,а като се имаше предвид технически как стояха нещата - трябваше най-малкото да съм натрошена/да не казвам друго,че не е хубаво/ -  се зарадвах и подминах.

Много по-късно се замислих какво можеше да стане и т.н. Не знам защо с такава закъсняла реакция съм била. Случката не ми е повлияла да спра да си правя планове. По-скоро остана един страх у мен,когато ме возят .

# 10
  • New Zealand
  • Мнения: 871
напоследък все по- често се замислям затова, но това ме кара да се боря и отстоявам нещата, които наистина ме правят щастлива. не казвам, че се превръщам в тотален егоист, но мисля повече за себе си Peace

# 11
  • Мнения: 686
Какво правел Господ в свободното си време?
Присмивал се на човешките планове.

# 12
  • Мнения: 487
Ако искаш да разсмееш господа кажи му за плановете си, това мисля аз, макар,че не съм легнала в очакване да умра. hahaha hahaha hahaha Имам планове надежди, но всичко е божа работа, разбирасе, че трябва да се борим за целите си, защото има и друго, което лично на мен ми харесва: " Помогни си сам, за да ти помогне и господ!"

# 13
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не само след земетресение и не само понякога. По един или друг повод непрекъснато се замислям колко е преходно всичко.

# 14
  • Мнения: 2 898
Не само след земетресение и не само понякога. По един или друг повод непрекъснато се замислям колко е преходно всичко.

  Адски си права и при мен е така. И ми става смешно и жалко за хора, натрупали богатства, сякаш ще векуват. За малки душици, облечени с власт, които ежедневно избиват комплексите си тормозейки всички около себе си и т. н. .... А животът крие толкова изненади, толкова обрати, които могат да разбият на пух и прах всичките ти планове и мечти...

Общи условия

Активация на акаунт