Мамо, нали това е нашия тати?

  • 2 699
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 458
Оххххххххххх, хора, не издържам вече.  newsm45
Или аз нещо се побърквам или децата са в някаква ужасна фаза или... и аз незнам какво. ooooh!

Последната изцепка по повод "нашия тати" направо ме уби. Все повече и повече се замислям дали да не се жертвам и да се обадя на Бащата.

Та, ситуацията е следната:
Децата вечерят в ресторант където има жива музика. Единия от изпълнителите минава покрай нас (да си вземе вода). Децата го поздравяват и той съответно отговаря на поздрава и се усмихва.
Щях да падна от стола когато едната щерка ме попита или по-скоро заяви:" мамо, това е нашия татако, нали?  Shocked
В очите и се четеше такава надежда, че ще потвърдя..... Казах и че не е и че се е объркала, а другата дъщеря махна с ръка и добави: "нашия татко е далече на работа и не може да е тук сега!"
Попитах дали помнят баща си и дали биха го познали ако го видят. Децата потвърдиха, че ще го разпознаят в което много се съмнявам защото те бъркат баща си с дядо си (тук е малко оплетено)
Сега вече "бащата" е чичкото на едната дъщеря, а другия вокал е на другата и всеки път когато са там и ние сме на първия ред Wink Даже "таткото" учи децата да танцуват докато пее - взима ги до него и се учат Grinning Станахме си част от антуража на групата  Mr. Green Аз обаче знам, че надежтата и целта на децата е друга  Sad

Всички деца ли минават през такива периоди? До кога ще "търсят" баща си във всеки срещнат мъж? Това основателна причина (от моя страна) за безпокойство ли е?

# 1
  • Мнения: 148
Ох милата - то си е направо за рев тази ситуация. Но какво да се прави? Едва ли някоя от нас е очаквала, че ще бъде лесно с въпросите. Дано да е само фаза, през която минават децата.
А да звъниш на бащата - не зная. Не съм запозната с вашата история, но не ти ли се струва, че може да стане дори още по-объркано в главичките им ако го видят веднъж и после той пак изчезне?
Не е нормална тя нашата работа. Няма какво да се залъгваме. Но като сме се хванали на хорото - да го изиграем по най-добрия възможен начин!

# 2
  • Мнения: 2 013
Милите момиченца!
Не съм самотна мама и не знам какво да те посъветвам. Обаче се чудя какви ли фантазии има в малките им главички. Днес си говорих с една педагожка, която ми обясняваше, че децата започват да градят трайни спомени някъде към 4-годишна възраст...
Не знам твоята история. Не те питам да я разказваш, ти си знаеш. Само искам да ти дам кураж някак си.... не че знам как....
Бъди силна!  newsm51 newsm51

# 3
  • Мнения: 2 863
Доколкото съм схванала историята ти- иамш основателни причини да се криеш от бащата!Не се поддавай на сълзливи настроения, че просто може да ти излезне през носа после. Децата както много пъти сме си казвали, се справят по-добре и от нас. Да, баща им сигутно им липсва, но ще го преживеят. Сина ходеше да прегръща един съсед като отидем на гости( това беше по времето, в което със мъжа ми бяхме разделени за около  2 г живеехме в различни градове) и признавам, че беше голяма причина да приема мъжът ми да живее у нас, защото детенце беше безмерно щастиво, но обстоятествата вярвам са съвсем различни. Каквато и да е форма на тормоз е ДОСТАТЪчНА ПРИчИНА , за да не се размекваш.  Може би малко повече от истината вече е време да им се даде.... ти знаеш подробностите. Но имаше един момент за мен, когато разбрах, че не мога до безкрайност да пазя образа на бащата светъл и чист- един казах на сина" баща ти много ме нарани, бях много обидена и затова се преместихме в друг град и напуснахме София" ... когато ме попита какво е направил казах, че като стане на 18 години ще обясня понеже преди това няма да може да разбере.... за сега върши работа. Но облекчаващото обстоятелство е, че на баща му му пука за нас и се грижи, което много помага да няма драми. Моето мнение е да не бързаш да се обаждаш на" таткото".

# 4
  • Мнения: 4 458
Благодаря ви момичета  Hug

И аз незнам вече какво трябва и какво не.
За обаждането на бащата си мислех само, ако той ни потърси да "разреша" на майка ми и адвоката ми да кажат къде сме  newsm78 - нещо от сорта. Някак си ми се иска да сме като другите разделени семейства  Sad. Всеки поел по пътя си без да причиняваме толкова болка на децата  Confused
Мисля си даже, че той дори и да разбере къде сме нямада дойде - евентуално може да се обади само.
Иска ми се да мога спокойно да се прибера в България след време а не да съм като изгнаник в чужбина.... Искам да мога да кажа на децата, че ще отидеме на гости на баба и дядо, а не да се чудя как да ги излъжа.
Но, от друга страна, като си познавам стоката, може да се върна в ада от където вече няма измъкване  newsm78

Jali1 , твоето дете е минало през този етап. Какво става? колко продължава? кой е най-добрия начин да се каже на едно дете, че никога повече няма да види роднините си заради бащата който толкова много търси?
Те и моите се "заглеждат" по мъжете и само някой да им обърне повече внимание не можеш да ги отлепиш от него. Twisted Evil Този факт също ме притеснява, но е друга тема на разговор  Thinking

Divana и, какво за децата които градят спомени към 4 години? Искаш да кажеш, че не биха могли да помнят баща си  Rolling Eyes Те и без това не  го помнят защото като се разделихме още нямаха 2 годинки  Sad  Или друго искаш да кажеш? newsm78
Що се отнася до моята история, можеш да се разровиш назад и ще схванеш за какво става на въпрос  Wink, не е особено приятно изживяване.

# 5
  • Мнения: 2 013
И аз не знам какво точно имах предвид - същия ден се замислих какво ли ще помнят моите, които са с година по-големи, от Афганистан, където прекараха половината си досегашен живот....
Мислех си всъщност колко е тъжно, че момиченцата търсят баща си във всеки симпатичен мъж, който им обръща  внимание. Но който се оказва, че не е тати. И това може да остане като травмиращ спомен по-късно. Особено ако тази липса някак си се изостри с възрастта.
От постинга ти разбирам, че си се скрила в чужбина заради тормоз и се криеш от бившия. Вероятно имаш много сериозни основания за това.
Мисля си, че е време с прости думички да започнеш да обясняваш на децата защо мама и тати не са заедно - щом си избягала и се криеш, може би той не заслужава да пазиш образа му светъл. Не знам, не съм сигурна.
Мислиш ли, че ще дойде ден, в който ти ще се прибереш в България, а таткото ще идва да ги вижда веднъж-два пъти седмично, ще ги води в София ленд и зоопарка? И ще поддържате цивилизовани отношения на раздевени родители?

# 6
  • Мнения: 4 458
Мислиш ли, че ще дойде ден, в който ти ще се прибереш в България, а таткото ще идва да ги вижда веднъж-два пъти седмично, ще ги води в София ленд и зоопарка? И ще поддържате цивилизовани отношения на раздевени родители?

Ехааааа, това звучи като приказка за моите уши  Grinning
Да се върна? може би след като децата навършат пълнолетие за да не ми трябва декларация - съгласие от баща им.
Той да ги води някъде? Правеше го (май общо 2 пъти!), но с една единствена цел - да ги подкупи и да им покаже как той може а аз не. Главната му цел? Да присламчи децата с което да ме върне при себе си!
Да потдържаме цивилизовани отношения?  newsm78 Май сега доста добре ги потдържаме  Mr. Green
И, въпреки всичко си мисля, че децата не заслужават това  Rolling Eyes Той е ужасен баща и не става за пример но все пак ми е страшно болно да гледам децата си страдащи и търсещи с надежда че някой ден.....

Това за травмиращите спомени е точно причината да се притеснявам толкова и да търся отговори на важните за мен въпроси.
Де да знам, не искам да ги оставям с травмата на живот без баща.
Не искам и да ги травмирам допълнително като ги запозная с баща им  Thinking който за части от секундата може да те срине из основи  Close

# 7
  • Мнения: 4 458
...за себе си съм определила срок-ако до 3 г на въраст на детето, когато наистина започва да разбира и да задава смислени въпроси не се оправи със себе си и да реши ще бъде ли по-адекватен, после мандалото хлопва- няма да му дам го засърби съвестта и  да дойде след време да й разбутва живота. Форума много ми помага като чета различните историй да намирам къде сме ние и как би било най-добре.

Права си за форума и аз за това се допитвам тук  Grinning

Аз съм решила да действам по точно обратната схема на твоята. Мисля си да ги държа далече докато станат достатъчно големи да разбират и после да ги срещна  newsm78

# 8
  • Мнения: 289
Не си ли им показвала снимка на баща им? Не знам колко добър вариант ще бъде това, да покажеш някаква снимка, та да не търсят неговият образ в мъжете около вас Confused 
... много сложно не знам какво да кажа Rolling Eyes

# 9
  • Мнения: 4 458
Не си ли им показвала снимка на баща им?

Да, показвала съм. Не мисля че е редно да се крие бащата или майката от едно дете.
Разглеждаме спокойно стари снимки и те разпознават всеки освен баща си  Confused Казват, това е дядо, това е чичко еди кой си...... и като стигнат до баща си казват, че това е някакъв чичко.
Аз им обяснявам, че това е баща им те го приемат, но някак си май не го разбират  newsm78
Когато го видяха миналата година се страхуваха от него защото не го познават и въпреки успокоението че това е баща им и могат да са с него някак не се получаваше и плачеха, че не искат да ходят никъде с този чичко.
Аз си мисля, че те по-скоро не могат да разграничат дядо си от баща си!  Thinking Когато говорят за баща си разказват случки с дядо си, и казват, че баща им е далече при кучето ни - това е дядо им дефакто.

Знам ли? Каквото и да е определено им липсва! А дали не им липсва дядо им?  newsm78 Де да можех да вляза в главите им и да разбера какъв е проблема  Confused

# 10
  • Варна
  • Мнения: 956

 А дали не им липсва дядо им?  newsm78


Може би си права и точно дядо им им липсва Thinking
Казват, че е баща им, защото сигурно виждат наоколо бащи да се грижат и да играят с децата си и искат и на тях някой мъж (незвисимо баща или дядо) да им обръща внимание.
Незнам какъв съвет да ти дам, но според мен щом си стигнала до там, да отидеш в чужбина, за да избягаш от "бащата" - той не заслужава дори за миг да види децата.
Те не търсят конкретния човек (щом не си го спомнят и не го познават по снимките) а търсят любовта и вниманието, което един баща би трябвало да дава на децата си, а в твоя случай това е бил дядо им.
Когато дъщеря ми беше малка и тя търсеше образа на бащата в лицето на мои познати или гаджето на сестра ми (живеем заедно с нея), но с течение на времето разбра, че баща и щом никога не я е потърсил, значи не заслужава, да го очаква и да се надява  Sad

Желая ти успех, каквото и да решиш - важното е децата, да не се стресират.

# 11
  • Мнения: 289
И аз сутринта прочетох последният ти пост и си размишлявам цял ден...гледам Amar и тя е стигнала до същия извод- търсят образа на баща си в мъжете около вас, а преди това са го намерили в дядо си, но точно баща си не го възприемат.

Където съм чела досега за самотни родители, навсякъде се съветва, че тази половина, която липсва трябва да се компенсира с присъствието на близък човек от същият пол. Сега като нямат децата тази възможност да са близо до дядо си, то май е необходимо някой друг да поеме неговата роля. И да го наричат татко, ти ще им повтаряш и обясняваш, че той не е такъв, а те с времето ще го осъзнаят. Въпреки че са малки мисля , че разбират ситуацията, но им е трудно да повярват, че татко не е близо до тях, както при другите деца. Sad

# 12
И аз така смятам, че търсят любовта на мъжа (тати, дядо)...

Нашите са се развели аз като съм била на 2 год. Не си ги спомням заедно, но баща ми винаги много ми е липсвал. Той е много любвеобилен човек и само като ме видеше (за редките ни срещи) почваше едно гушкане... цял живот ми е липсвал, а да не кавам колко ми е било тежко като си имаше вече свое семейство и колко тежко ми беше - бях в пубертета вече, когато страдах много за това...
А пък отделно дядо ми най-много съм го обичала от всичките си роднини...

На мен никой от нашите не ми бе обяснил ситуацията и какво значи "разведени" и честно да си кажа, докато бях малка .. докъм 10 год не СЪМ задавала въпроси...
Въпросите дойдоха СЛЕД това  newsm78 Но много много ми тежеше.. незнам защо.

И когато майката на новата жена на баща ми ме попита (аз дете на 10 год) - каква е мойта мечта и какво искам, аз без да се усетя, или без нищо лошо споделих, че искам мама и тати да са заедно отново (при положение, че майка ми беше женена и имаше второ дете вече Simple Smile ).

МИла Киара, ти знаеш най-добре и посъпваш правилно!
Обясни на децата за техния татко, за да знаят от малки. Разбира се, че няма да ги настройваш, колкото се може по-тактично обясни.. А "дядото" твоя баща ли е?

Има много теми за "самотната майка" и за "НУЖДАТА" от баща.. според мен, ако си добър родител, може и само един да си!

# 13
  • Мнения: 4 458
Страхотни сте момичета!  Hug
Щом всички сте на едно мение значи няма проблем. Аз ще продължавам с наблюденията  Wink

Naranaya , да дядото е моя баща. Не потдържахме никакви връзки с родата на бившия докато бяхме в Б-я. Всъщност то май никой не се навърташе около нас Rolling Eyes Те за това децата не могат да останат сами с някой освен в училище. Никога никой не се е грижил за тях освен баща ми от време на време ако се е налагало.
Другата тачена фигура е вуйчото който са го виждали точно 3 пъти май от както са родени. Но, въпреки че не го познават особено те си таят някакви спомени за него и мечтаят да го видят пак.....
Тук си задавам въпроса дали децата не съхраняват съзнателни спомени преди четвъртата си година?  newsm78

Що се отнася до заместителя на бащата - има един който играе тази роля тук   Grinning и децата много си го обичат. Въпреки това обаче търсят баща си.  Sad
Това е причината да питам и вас какво да правя  и какво се случва. Дали им липсва истинския баща?

# 14
  • Мнения: 289
Дали им липсва истинския баща?
Липсва им, защото не го познават, а така не могат да преценят какво притежават в момента/визирам другият човек/. И голям човек да е в такава ситуация и на него ще му липсва и ще чувства празнота, така си мисля аз... newsm78

Общи условия

Активация на акаунт