Моите родители са много чепати. Мислеха си, че като са ми направили стая с компютър са страхотни. Никога не са ми купували учебници, тетрадки, не са се интересували от мен. Напротив само ме командваха, биеха, заповядваха, подлагаха ме на идиотски тормоз. Сама учих за висше, влезнах, вече имам семейство и дете. Друг човек ми е помагал - баба ми! Независимо, че се преместих и имам свой живот, те продължават да се месят в него. Не искаха да идват на сватбата ми, не идват да виждат бебето... нищо, абсолютно нищо не ги интересува. Майка ми дори не дойде да ме види след раждането. Обаче като стане дума за празник на баща ми, тя ми звъни да му се обадя. Днес просто не издържах и казах, че не мога, не искам да се обаждам. Все ми казват, че нямат пари, не ми дадоха за сватбата, за бебето, за университет... но дадоха 1200 лв за ново куче, дават пари за лекарите му, купуват си плазми, камери, скъпи телефони... Чувствам се гадно, че постъпвам така, но напрежението около мен е голямо. Всички ми казват "Вашите няма ли да дойдат, няма ли да вземат бебето, а къде са, а защо не зачитат празниците ни???" Въпроси, на които потъвам в земята. Съпругът ми нищо не казва, знае ги какви са и не ми се меша, но виждам, че и него го тормози всичко това. Искам да знам има ли някой в моето или близко до моето положение? Перфектни ли са ви отношенията с родителите ви?
- Публикувана: 8 ноем. 2008, 15:44 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2008, 15:16 ч.
Родителите ми са ужасни!
Лоло с нищо не съм ги предизвикала! Съвсем нормално дете си бях, правих бели, като да надраскам новия хладилник и тем подобни, но нищо толкова непростимо. Майка ми много пъти ми е казвала, че са ме направили, защото е трябвало 
Баща ми по принцип е много строг и избухлив, за най-малкото нещо биеше мен с каквото хване и майка ми също! Майка ми един път реши да се изнесем, но после се върнахме, въпреки, че аз не исках. Баща ми обаче се молеше, ревеше и обеща тези неща да не се случват никога. След време обаче пак започна да ме удря, но майка ми не! Тя винаги му върви по гайдата, каквото каже става. Даже им бях казала, че ще се изнеса след месец и те не ми повярваха. Изнесох се и баща ми ме накара да върна ключовете- върнах ги. След месеци (аз се виждах с майка ми тайно) се обадих (майка ми ме накара) и казах, че уча отново, че съм добре и всичко ужким беше гладко. После забременях, излъгах ги как и какво е станало, защото незнам какво щеше да стане. Не искаха да се запознават с родителите на мъжът ми (запознаха се 2 дена преди сватбата). Исках пари на майка ми, тя даде само 500лв. Седмица след това си купиха камера за 1000 лв. Родих, майка ми се обади по телефона разревана, защото имаше усложнения и беше притеснена. Казах и да дойде да ме види и мен и бебето- но тя каза, че не може. Идваха два пъти да го виждат бебето, като баща ми не го пипа, майка ми го гушка. С баща ми не се чувам по телефона, само майка ми ми звъни и то ако иска нещо да направя, било да се обадя на баща ми, да и свърша работа някаква. Истина е всичко. Понякога се замислям колко търпелива трябва да съм била и да съм за да продължавам контакт с тях.
Баща ми по принцип е много строг и избухлив, за най-малкото нещо биеше мен с каквото хване и майка ми също! Майка ми един път реши да се изнесем, но после се върнахме, въпреки, че аз не исках. Баща ми обаче се молеше, ревеше и обеща тези неща да не се случват никога. След време обаче пак започна да ме удря, но майка ми не! Тя винаги му върви по гайдата, каквото каже става. Даже им бях казала, че ще се изнеса след месец и те не ми повярваха. Изнесох се и баща ми ме накара да върна ключовете- върнах ги. След месеци (аз се виждах с майка ми тайно) се обадих (майка ми ме накара) и казах, че уча отново, че съм добре и всичко ужким беше гладко. После забременях, излъгах ги как и какво е станало, защото незнам какво щеше да стане. Не искаха да се запознават с родителите на мъжът ми (запознаха се 2 дена преди сватбата). Исках пари на майка ми, тя даде само 500лв. Седмица след това си купиха камера за 1000 лв. Родих, майка ми се обади по телефона разревана, защото имаше усложнения и беше притеснена. Казах и да дойде да ме види и мен и бебето- но тя каза, че не може. Идваха два пъти да го виждат бебето, като баща ми не го пипа, майка ми го гушка. С баща ми не се чувам по телефона, само майка ми ми звъни и то ако иска нещо да направя, било да се обадя на баща ми, да и свърша работа някаква. Истина е всичко. Понякога се замислям колко търпелива трябва да съм била и да съм за да продължавам контакт с тях. 
Не вярвам. Отказвам да повярвам!
Горката ти майка... Това нейното ако е живот... 
Ти си лесна - имаш човек до себе си, който те обича и разбира. Той и детето вече са твоето семейство. Мисля, че не е толкова затормозяващо, ако трябва да им се обадиш по един път на месец - да ги чуеш, да честитиш... А иначе - аз съм на мнение, че никой на никого не е длъжен - купили са си разни екстри, няма лошо. И вие да сте живи и здрави, ще си купите каквото ви трябва.
Ти си лесна - имаш човек до себе си, който те обича и разбира. Той и детето вече са твоето семейство. Мисля, че не е толкова затормозяващо, ако трябва да им се обадиш по един път на месец - да ги чуеш, да честитиш... А иначе - аз съм на мнение, че никой на никого не е длъжен - купили са си разни екстри, няма лошо. И вие да сте живи и здрави, ще си купите каквото ви трябва.
Е,аз ти вярвам.Намирам се в подобно положение.На22год родих преди 3 месеца,а майка ми се обади само един път-на изписването.Разликата е ,че тя е чужбина,но ако реши може да си дойде за 5 часа и е в БГ.Е,тя не знае дори как изглежда внучето и ,а не иска да и пратя и снимки даже.
Виж сега- това, което описваш не е чак такава драма. Все пак си се отделила от тях, имаш семейство и собствен живот. Радвай се на това и не се притеснявай за друго. Реално не може да се очаква родителите ни да са ни задължени за каквото и да било - и за пари и за внимание. Ако те проявяват интерес - добре, ако не - здраве да е. Просто не от всеки става родител. Опитай се да преодолееш негативното си отношение, чувайте се по празници (примерно честити им рождените дни от уважение, без да разчиташ, че те ще ти се обадят за вашите) и не се чувствай задължена да правиш каквото и да било.
Ако те проявяват интерес - добре, ако не .здраве да е
Що се отнася до отнешението на родителите ти към теб и внучето им - наистина е обидна подобна незаинтересованост, но тя е само по отношение на емоционалните отношения.
Относно това как не ти давали нищо и каво си купували - това си е тяхна работа - те не са длъжни /предполагам, че споменатите учебници си ги купувала с пари, дадени от тях - надали си крала или работила от невръстна възраст/.
Щом си отделно семейство, нямаш право да изискваш да те подкрепят финансово, а да им държиш сметка дали са си купили куче или камера - е дребнаво. Когато човек създава свое семейство, трябва да поеме и финансовата грижа за себе си.
Всъщност, с моите родители сме в перфектни отношения, но аз също нямам ключ от техния апартамент, откакто не живеем заедно...
Мисля си обаче, че ти спестяваш нещо относно твоето отношение към родителите ти - никога не се е налагало някой да ми напомня да им честитя празник.
Не виждам и защо е необходимо да се запознават специално или сближават със сватовете си. Моите и на мъжа ми родители ги запознахме 1 седмица преди годежа. После се видяха на годежа, на сватбата, на изписването на децата от родилния дом и на погачата; откакто свекър ми почина преди 4 г. нашите са се виждали със свекърва ми 2 пъти, когато ни идваха на гости на вилата и толкова. Защо изобщо е нужно да стават близки?
Не знам и защо очакваш да вземат детето ти или да идват на семейните ви празници. Каниш ли ги на тези празници? Предлагаш ли им да изведат внучето си на разходка? Разговаряш ли с тях /учуди ме, че ти си ги излъгала за бременността ти, че си им казала за изнасянето си едва месец преди това - те изобщо знаеха ли, че имаш сериозна връзка, че планираш да имаш семейство/...
Ти ги обвиняваш уж за емоционалното пренебрежение към теб, пък на всеки ред почти коментираш пари и не казваш и дума за твоето държане към тях /надали нормални родители са способни да се настроят зле към детето си, заради един надраскан хладилник преди поне 15-20 г./...
Относно това как не ти давали нищо и каво си купували - това си е тяхна работа - те не са длъжни /предполагам, че споменатите учебници си ги купувала с пари, дадени от тях - надали си крала или работила от невръстна възраст/.
Щом си отделно семейство, нямаш право да изискваш да те подкрепят финансово, а да им държиш сметка дали са си купили куче или камера - е дребнаво. Когато човек създава свое семейство, трябва да поеме и финансовата грижа за себе си.
Всъщност, с моите родители сме в перфектни отношения, но аз също нямам ключ от техния апартамент, откакто не живеем заедно...
Мисля си обаче, че ти спестяваш нещо относно твоето отношение към родителите ти - никога не се е налагало някой да ми напомня да им честитя празник.
Не виждам и защо е необходимо да се запознават специално или сближават със сватовете си. Моите и на мъжа ми родители ги запознахме 1 седмица преди годежа. После се видяха на годежа, на сватбата, на изписването на децата от родилния дом и на погачата; откакто свекър ми почина преди 4 г. нашите са се виждали със свекърва ми 2 пъти, когато ни идваха на гости на вилата и толкова. Защо изобщо е нужно да стават близки?
Не знам и защо очакваш да вземат детето ти или да идват на семейните ви празници. Каниш ли ги на тези празници? Предлагаш ли им да изведат внучето си на разходка? Разговаряш ли с тях /учуди ме, че ти си ги излъгала за бременността ти, че си им казала за изнасянето си едва месец преди това - те изобщо знаеха ли, че имаш сериозна връзка, че планираш да имаш семейство/...
Ти ги обвиняваш уж за емоционалното пренебрежение към теб, пък на всеки ред почти коментираш пари и не казваш и дума за твоето държане към тях /надали нормални родители са способни да се настроят зле към детето си, заради един надраскан хладилник преди поне 15-20 г./...
Е биваше да следиш да не влезеш с предната регистрация.
В темата за помагащите мъже писа, че баща ти е починал - нещо се пообърках
.
В темата за помагащите мъже писа, че баща ти е починал - нещо се пообърках
.
Язък, много бързо оплете конците този път...
Е биваше да следиш да не влезеш с предната регистрация.
В темата за помагащите мъже писа, че баща ти е починал - нещо се пообърках.
В темата за помагащите мъже писа, че баща ти е починал - нещо се пообърках
.
....или аз не вдявам?
Все пак прочетох две различни мнения. Не им завиждам материално! Баба ми ми е купувала учебници, тетрадки, дрехи, лекарства и всичко. От тях не съм искала никога нищо, може би там ми е грешката. Винаги са знаели, че имам приятел - сериозен. Каних ги на абитуриентския ми бал- не дойдоха, казаха, че те не са имали такива и няма и аз да имам. На сватбата казаха, че не знаят какво ще правят там, на погачата - не искаха да дойдат, защото не ходели по такива неща - били отживелица. Не държа да ми се обаждат за празници. Майка ми всеки път като наближи рд-то ми ме пита коя е точната дата. Не знам, може аз да не мисля правилно и според повечето постове е така. Никога обаче не мога да пресъздам историята си точно и ясно. За това може би се получава разминаване с вашите мнения Благодаря на всички все пак, че се включихте.
Благодаря на всички все пак, че се включихте. 
Перфектни са отношенията ми с мама и съм много благодарна за това /баща ми е починал отдавна/. Разбирам те напълно колко много те боли от незаинтересоваността на родителите ти, защото имам приятелки със същите родители. Трудно ми беше да повярвам, че са истини историите, които ми разказваха, страшно се шокирах и си мислех, че не е възможно. Но е факт, че има родители, които са лишени от родителското си чувство. Приеми нещата, такива каквито са, само така ще си щастлива!