Въпроси за работната обстановка

  • 1 766
  • 22
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 3 249
Такаааааааа. Дойде и моят ред да сондирам мнения по темата "работодател".

Някак си не мога да намеря отговор за себе си на следния въпрос - доколко е нормално по време на работа шефът ти да ти крещи и да ти прави открити и директни забележки и критики към работата пред други колеги от същия и съседни отдели? Това при нас е ежедневие. Не преувеличавам. Вече от толкова време търпим, че някак започнах дори да свиквам. Опитвам се да си сверя часовника и да преценя дали това е ок за повечето хора или не е редно? Не говоря за повишаване на тон в извънредна ситуация при голяма издънка, говоря за крещене по всякакви поводи. Дори най-невероятни.

Много хора идваха и си отиваха от отдела. Аз все стисках зъби по дадени причини. Сега отново ме е страх. Чудя се - вие лично бихте ли търпяли подобно отношение и за каква сума бихте се примирили с факта да сте овиквани за всяка глупост с повод или без.

# 1
  • Мнения: 6 991
Честно казано, мразя да ми крещят. Дори да приемем, че нещо наистина съм объркала - голям човек съм, може да ми се обясни кротко, ясно и настоятелно, за да не се повтаря. Крясъци не бих търпяла, наистина, много тъпо ми става Confused Вероятно бих си тръгнала бързичко и аз. Tired

# 2
  • Мнения: 2 492
Такова отношение не бих търпяла и пет минути .  Confused
Директен разговор с шефа , ако не се осъзнае - сбогом .  Peace

# 3
  • София
  • Мнения: 12 547
Да, примирявала съм се. 4 години. В моята професия като си говорим с колеги за тази ми месторабота и разберат, че съм издържала 4 години и то като шеф отдел при такъв началник и стават  #Crazy След него съм казала, че нищо и никой не може да ме трогне. Не само крещи, но и удря, скубе и щипе  Twisted Evil Към мен е проявявал само скубането.
Но търпях, защото бях сама, точно си бях купила апартамент, а вноската беше точно 55 процента от заплатата ми. И нямах избор. При първия удобен случай, който си струваше - напуснах.

# 4
  • Мнения: 10 982
Имах един такъв научен ръководител в университета. Беше си му нещо като хоби да обижда подчинените си пред външни и странични хора и да ги изкарва най-черните и некадърните. За щастие можехме да си позволим да го напуснем и бързичко го направихме.

# 5
  • Мнения: 1 058
Това е доста неприятно. Сигурно обстановката е напрегната и нажежена. Много е трудно така човек да си върши работата. Ако няма друг избор търпи, но иначе няма смисъл дори за всичките пари на света да търпиш истериите и настроенията на някой.

# 6
  • Мнения: 18 542
Имах си такъв шеф...не точно, но подобен. Когато идваше в офиса беше голям стрес за всички. Търпях ~ 1 година. То там проблема не беше само биг боса де, всички мъже във тая фирма се бараха за шефове  дори системното администраторче Shocked се опитваше да си придава важност.
Ами не се търпи, поне не прекалено дълго. Все пак е шеф, не робовладелец.  Crossing Arms

# 7
  • Мнения: 24
и за каква сума бихте се примирили с факта да сте овиквани за всяка глупост с повод или без.

Четири бона месечно + кофичка кисело мляко всеки ден

# 8
  • Мнения: 5 647
Не само крещи, но и удря, скубе и щипе  Twisted Evil Към мен е проявявал само скубането.

Стига бе? Сериозно ли???
Относно моите шефове - големи пичове са. Не мога да се оплача от отношение. Мразя да ми се крещи и повишава тон и подобно отношение не бих търпяла и ден.

# 9
  • Мнения: 20
Да, примирявала съм се 4 години. В моята професия като си говорим с колеги за тази ми месторабота и разберат, че съм издържала 4 години и то като шеф отдел при такъв началник и стават  #Crazy След него съм казала, че нищо и никой не може да ме трогне. Не само крещи, но и удря, скубе и щипе  Twisted Evil Към мен е проявявал само скубането.
Но търпях, защото бях сама, точно си бях купила апартамент, а вноската беше точно 55 процента от заплатата ми. И нямах избор. При първия удобен случай, който си струваше - напуснах.

И аз така - 4 години примиряване. Викове,  крясъци за нещяло. Така и неможах да свикна. Бях получила световъртеж (бях стигнала и до депресия) от непоносимия шум на вечно мърморещия и викащ шеф. Една колежка която работи там за половин година и напусна ми сподели, че такова нещо не е виждала на друго място.  А фирмата е с реноме и се крепи на търпеливите хора работещи там. Да не говорим, че заплащането не беше поносимо нито за длъжността нито за образованието ми. Чистачката вземаше колкото мен.  И Сега ми свърши майчинството и съм в процес на търсене на нова работа. Единственото лошо нещо е че в момента в града където живея тази фирма няма конкуренция. И трябва да се развивам в друга насока и по интревютата вечния въпрос "Ама защо така искате да си сменяте работата" ме разбива. Според хората работата трябва да е доживотна (може да са прави), но не и в моя случай. Но как да тръгнеш да им обясняваш какъв ти е проблема там - никой не се интересува от това, а ако тръгнеш да се обясняваш ще те помислят за някаква глезла или лабилна. Сега си имам детенце и не искам като се връщам от работа стресът който преживявам там да рефлектира върху него. Дано да имам късмет с намирането на нова работа.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Имала съм такъв шеф. Държеше с нас като с деца. И с децата си се държеше по същия начин. Имаше какво хубаво да се научи от него та се изтърпяхме 1 година..

# 11
  • София
  • Мнения: 18 679
Ненавиждам да ми крещят. Слава Богу, досега не съм имала такъв шеф. Имала съм една шефка, която правеше доста хапливи забележки, но винаги с тих тон, и винаги, ама винаги насаме или макс. на оперативка на отдела. Никога пред външни хора. В това отношение беше желязна Peace
За търпенето...Не мисля, че е въпрос на сума, по-скоро въпрос на зор Rolling Eyes Ако не съм на зор, да речем мъж ми изкарва достатъчно, че да работя аз само за социални контакти - и за 4-те бона на селтакис няма да стоя Crossing Arms Обаче ако съм на зор, с две деца и 5 кредита, и за хиляда бих търпяла Tired Тъй е то...Магарето скача според тоягата Confused

# 12
  • Мнения: 1 896
Не бих търпяла.
Бих опитала да проведа разговор с шефа си относно поведението му и ако се окаже безрезултатен-бих напуснала моментално, освен ако наистина нямам огромен финасов зор.


П.П. Предишната си работа напуснах, защото работодателят ми реши да ни смачка психически, като на общо събрание си позволи да ни крещи и да ни вменява, че "не заработваме и не заслужаваме заплатите, които ни дава" (при положение, че не бяха актуализирани повече от две години) и, че ''не струваме и колкото пенсионирана бабичка, която чертае на ръка''. Извиненията му в последствие не ме трогнаха, тъй като вече бях взела решението.
Но аз съм доста импулсивна, емоционална и прекалено честолюбива, така че ...

Последна редакция: пт, 07 ное 2008, 10:20 от Ulia

# 13
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Ти да не говориш за бившата ми шефка?  Thinking
Сега по темата - не е нормално и не бива шефът, макар че е шеф, да се има за нещо повече от подчинените си и да ги унижава и притиска, като ги навиква и обижда. Това показва, че или го е страх от тях - да не би някой да заеме мястото му, или изпитва садистично удоволствие да тормози хората просто ей така, заради спорта. Не съм позволявала да ме ругаят и обиждат, но беше кофти да си свидетел на това, как шефката крещи по друг човек и го обижда по всякакъв начин пред всички. Започна да ме дразни тая демонстративност, че едва ли не разполага с времето и живота на хората и може да ги овиква за щяло и нещяло и да прави, каквото й скимне, без да се съобразява с тях, и напуснах. Не бих търпяла такова отношение заради каквато и да е заплата. Запомних думите на Доналд Тръмп от неговото предаване, когато изгони една от участничките заради това, че допусна да я навикат жестоко, цитирам по памет: "Всичко останало беше добре, но не мога да допусна да останеш, след като позволи да те навикват по такъв начин."

# 14
  • София
  • Мнения: 3 249
Благодаря много на всички ви за отговорите.

При мен някак си нещата се случват по инерция и страх. Първо търпях, защото завършвах образованието си, после решихме да имаме бебе и пак не беше подходящ момент за напускане... Сега пък ме е страх, че с малко дете няма да погледнат на мен сериозно и сигурно ще ми е по-трудно да си намеря работа. Търпяла съм толкова дълго вече, че започнах да мисля, че подобно отношение е нормално.

Така или иначе ви благодаря, че ми помагате да си сверя часовника и да добия поне малко увереност в себе си и в решенията си.  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт