От известно време синът ми се научи да спи между мен и баща си ,защото бяхме седмица и половина при майка ми ,за да не е сама след като татко почина.Нямаше къде да слагаме малкият да спи и спеше с нас.
Детето ми е много емоционално и впечатлително-от съвсем малко бебе отказва да спи през деня (спи максимум час,но има и дни ,в които не мигва).Лекарката каза ,че просто е по-палав и щом през нощта спи добре ,всичко е ОК и наистина до скоро нощно време не му се чуваше гласът ,но сега като го сложа в леглото му след като съм го приспала и отвори очи ,ако види ,че излизам от стаята писва като ужилен.Нощем също и единственото ,което спасява положението е да го взема да спи при нас ,което е много опасно ,защото ,ако се събуди тръгва да пълзи и ме е страх да не падне и общо взето не мога да мигна и аз.
Моля ви ,помагайте със съвети!