за кувьозите.....

Мойте бяха в кувьоз но за малко - 1 ден. Ще ги извадят когато започнат да се хранят сами през устата. Жълтеницата и лампата са нещо нормално особено ако са недоносени. Спадането на тегло също е нормално. И ние минахме през това. Не разбрах в коя седмица са родени? За кърмата не се притеснявайте, като не дойде има адаптирани млека. Безспорно кърма е по-добре ама като няма не става насила. Много здрави деца са отгледани с АМ и моите включително. За информацията е така, много е гадна системата. Мойте за малко да ги загубят в майчин дом. Изписаха ме от реанимацията и половин ден обикалям по етажите и не мога да ги намеря. Накрая изпаднах в истерия, дигнах скандал и ги намериха за 2 мин. ама защо трябва да става така? Според мен с това тегло, което имат няма от какво да се притеснявате. Не разбрах в коя болница са родени? Знам че е ужасно особено за майката да е далече от тях и нищо да не знае, но най- важното е дечицата да са здрави. За това малко търпение и здрави нерви. Повечето болници на 2,5 кг ги изписват.
Само един съвет относно кувьозите ще ви дам. Когато станат на 3 мес. ги заведете на очен преглед. Дори педиатъра да казва че няма нужда и да не иска да даде направление пак ги заведете. Аз ги водих в една детска частна очна клиника (работи и с касата) - Визус. И съм много доволна. Намира се преди Горна баня. Ако ви интересува пишете ми на лични ще ви дам координати.
Успех и пишете как се развиват нещата. Ако мога да съм полезна с още нещо - на лични.

Здравейте,

Поне засега няма нещо обезпокоително. Много добре разбирам колко е трудно да знаеш, че детето ти е в кувьоз, да го виждаш цялото в тръби и абокати и да не можеш нищичко да направиш. Но според мен е по-добре да постои малко в кувьоза, докато се стабилизира.
Синята лампа и превръзките на очичките са нормални, докато трае жълтеницата. Също така почти няма дете, което да не свали поне малко след раждането.
Относно млякото, разбира се майчиното е важно, но и с адаптирано мляко може да се отгледа здраво и палаво детенце.
Трудно е да се каже кога децата се вадят от кувьоза - не е въпроса само в килограмите, също така е важно да няма инфекции, да е с добре развити бели дробове, да му се направят необходимите ехографски и кръвни изследвания, евентуално кръвопреливане.
Всичко това може и да звучи малко страшничко, със сигурност ни се струва, че минутите минават като дни... но аз вярвам, че това е за доброто на дечицата.
Най-важното сега е търпението, скоро ще си ги гушкате.
Въпреки всичко аз също бих ви посъветвал да нахалствате за повече информация - за състоянието им, за развитието на различните органи; за преглед на очичките, за евентуална рехабилитация в следващите месеци. И не се стряскайте от някои изказвания на лекарите. Някои неща не са толкова страшни, колкото звучат. Вие си настоявайте за информация и прегледи, но си знайте, че това, през което минавате са нормални процедури. Стискам ви палци

а сигурно ли е, че са в кувьози, а не в термолегла ? майката да пита дали дишат сами, останалите кабели и тръби не са толкова страшни, говоря от опит. моите стояха 2 седмици в неонатологията, но нито 1ас в кувьоз, а само в термолегло. също имаха хиляди кабели по тях. в началото имаха сонда за млякото, защото не можеха да сучат, следяха им се дишането, сърцето ... и т.н. за всяко нещо по кабел, подаваха им АБ, витамини и кофеин.

Първо честити внучета, да са ви живи и здрави и бързо да се адаптират.

По темата с кувьозите не съм компетентна, моите не се стояли, но изкараха жълтеницата, бяха на системи, съответно с абокати от първия ден до 6-тия. Изписаха ни на 8-мия ден когато видяха, че вече наддават стабилно. Моите се родиха около 2500 и двамата, възможно е вашите като са по-мънички да поседят по-дълго време в болницата, но повярвайте ми, за тях там в момента е по-добре, вкъщи ако стане нещо пак натам трябва да тичате, там поне си ги следят и действат своевременно. Сигурна съм, че всичко ще е наред

И моите бебета бяха в кувиози - малката се роди 1,900кг, а Панчо - 2,050кг. Само че аз родих в Тина Киркова и останах в болницата заедно с децата, до изписването им - 26 дена. Информация ми даваха само на обяд, когато ги виждах за по 5 минути - аз исках да науча колкото може повече за тях, а те ми казваха - добре са, днес са качили/спаднали еди колко си. Дъщеричката ми също в началото трудно ядеше и спадна до 1,700кг, имах чувството, че никога няма да стане поне 2,300кг, за да ни изпишат Първо някъде към 7мия ден извадиха сина ми от кувиоза, а после дъщерята - но май ги извадиха по-рано, защото имаха нужда от кувиозите. След това ги държаха по още десетина дни в колички, завити с по няколко одеала, и с пуснат радиатор в стаята. Изписаха ги Панчо 2,300, а Мишето - около 2,100.
И както в болницата ту наддаваха, ту спадаха, толкова бавно ставаше всичко, като се прибрахме - само наддаваха, хапваха си добре и за един месец качиха по кило Ама друго си е да те гушка мама и да ти дава да хапваш, а съвсем различно е да ядеш със сонди или някакви лелички да ти бутат шишето в устата и да се ядосват, че бавно ядеш.
Като заключение - майката да е винаги спокойна и усмихната като е при децата, да им говори, пък като излезе от стаята може и да си поплаче, то е нормално; да пита за каквото се сети; отидете след това на ортопед, офталмолог, невролог (аз това го пропуснах, но по други причини); и най-важното е да бъдете спокойни, децата са добре, само трябва време, а то ще мине и докато се усетите ще се суетите вкъщи около децата (и не се впрягайте на думите на лекарите - и аз все питах кога ще ни изпишат и още други кога - но те наистина не знаят отговорите, всичко зависи от децата).
Успех! И Честито да са ви живи и здрави, много усмихнати и обградени от много любов.
 

  Благодаря ви на всички.....още са в кувьози мъниците,родиха се в 1 АГ сега е Св.София грижат се за тях наистина но ние бабите нали сме си малко недоверчиви......е скарахме се и с докторите за повече инфо та попаднах и на всичкото отгоре и на най-добрата докторка за мое съжаление, ама тя ми попадна пред погледа и тя си го отнесе Ще чакаме новини и ще се обаждаме....ами те се родиха на 22.10 и чак сега малкия го хвана жълтеницата след като го извадиха за малко навън а принцеска още не е пожълтяла....ама щом всичко друго е нормално....!!Желая ви да сте много здрави всички и малки и големи..!!

Моите не са били в кувьози, но аз също раждах в "Св. София". Наистина дават информация само по обед и то гледат да те изритат колкото се може по-бързо, защото всички майки се струпват накуп, а има само 30 мин за сведения, поне така помня. Общо взето зависи на кой неонатолог попадне майката. Аз съм чувала реплики от сорта: "Добре са ти близнаците, махай се от тук!"  и такива: "Спокойно, миличка! Всичко е наред! Сега ще ти ги дадем, само да ги преобуем!" Като се преместих на 5-ия етаж, все едно влизаш в друга болница. Лекарите минават по стаите, отговарят на всички въпроси подробно и са много мили. Но твоята дъщеря трябва да стои долу, защото там е неонатологията. 

Стискам ви палци и пишете по-често как се развиват бебоците.

Честити ви дългочакани внуци! Да са живи и здрави и скоро да са тримата в къщи!
Аз също раждах в 1-ва АГ. Останах с впечатлението, че всички близнаци /поне докато аз бях в болницата/ ги следеше д-р Стоичкова. Другите като ги питаш за нещо, все едно питаш за чуждо дете. Не ми се беше случвало да ме гледат с такова презрение и досада. Много ще е тежко на дъщеря ти, трудно ще и слезе и кърма така като се притеснява. Но това не е голяма беда - децата ще си растат с адаптирано мляко и ще са добре. Важно е скоро да й ги дадат да са при нея, оттам всичко тръгва нагоре. Те дундеят, мама е щастлива

Здравей и честити внучета! Да са ви живи и здрави и много да ви радват!
Отностно въпроса ти дали по всички болници са така - не не са  . Аз родих моите в Токуда, едната 2000 гр, другата 1860 гр. и нито за миг не съм изпитала това, за което говорят майчетата родили в Шейново, Св. София и т.н. Колкото пъти чета такива неща толкова пъти ми идва да избия тези лекари положили Хипократова клетва  Щом на едно място може, значи на всякъде може... все пак всички идват от едни и същи университети. 
Дъщерите ми се появиха в 34-та седмица, веднага ги сложиха в кувьози, едната интубирана, а на другата само подпомагаха дишането. Но и двете бяха на системи, антибиотици, централни източници, сонди и т.н. - направо ужасяваща за мен гледка  . Въпреки това лекарите и сестрите от неонатологията ми помогнаха по всякакъв начин да претръпна на това, даваха ми всякаква подробна информация, като смело мога да кажа че 90 % от нея НИЩО не ми говореше, но те все пак продължаваха да обясняват. Докато бях в родилно насърчаваха не само мен, а и другите майки чиито деца бяха по кувьозите да ходят и да стоят при тях, никога не са ни спирали на входа на залата (стига да няма някой спешен случай).
След като ме изписаха всеки ден аз или баща им ходихме да носим кърма и отново ако имаше свободен лекар ни даваха информация, отговаряха на всички наши въпроси, колкото и глупави да бяха, почти всеки ден са ни пускали да ги видим за по 5-10 минути... 
Изписаха ги след около месец с разлика от 1 седмица, когато и двете направиха по 2 200 гр и престояха по 7-8 дни извън кувьоз. Мен като лаик в медицината основно ме интересуваше колко време и на какви нива на кислород се намират и за това съм питала всеки божи ден. Слава Богу при тях нещата с подпомагането на дишането приключиха много бързо и през останалото време беше въпрос да наддадат килограми.
Извинявам се, че стана толкова дълго, но никога няма да са ми достатъчни думите за да изразя благодарността си към неонатологичния екип, който се грижеше за моите деца 

Бабче, честити ти внуци! Да растат здрави и много да ви радват!

А в коя седмица се родиха децата? Това е много важно. Писах на лични.

  Ами незнам коя седмица все я забравям...нали съм си баба ама дечицата се родиха на втория ден след като влезнахме в деветия месец-неможеше да се чака повече-малкия Венци/така се казва малчугана/започна да пада от теглото си а принцеска-Бисиана взе да дава зор да излиза-защото през цялата по-късна бременност направо изкъртваше майкаси с ритници-такава беше -футболиска!!!Сега както се казва Венци е гордоста а Бисиана-слабоста на бащата Съжалявам че нямам снимки още да ви запозная но и това ще стане.
 А новините са - още облъчване в кувиозите. заради тази пуста жълтеница....хубавото е че са наддали по 50 грама вече тежим 2030-2050/момче-момиче/оказва се че мъничка въпреки и гладна 5 дни иска по бързо да се върне в къщи 
 Сега да не ме забравите-като съм баба????Аз съм млада Баба-чуствам се почти на вашата възраст и да пишете....  !!!

Mlada baba, не се притеснявай за жълтеницата - това е нещо често срещано. Дори доносени бебета много често ги облъчват заради нея. И моите имаха няколко дни "слънчеви бани".  Те се справят много добре с качването, а и са родени в съвсем прилични седмици, така че живот и здраве скоро ще са си в къщи 

Честита двойна радост, бабче!

Дъщеря ми изкара 10 дни на командно дишане и после още седмица в кувьоз, след това я преместиха в Първа градска докато наддаде достатъчно. Той поседя чувствително по-малко. И двамата смъкнаха доста грамчета в началото, но наваксаха.
Ще пораснат и вашите мъничета Щом вече наддават всичко ще е наред