не знам какво да правя вече...
мъжа ми непрекъснато ми мълчи, с дни, седмици.. и това направо ме побърква вече...
никога не е бил особено приказлив, но навремето, много много отдавна говореше повече, и беше весел....
когато бяхме гаджета мислех че с времето ще се отпусне, ще ме почувства по-близка, и ще се отпусне повече....
а всъщност се получи обратното, с течение на времето съвсем млъкна.
вече сме женени от 10 години, а последните 3 особено сме прекарали в пълно мълчание...
нищо не споделя с мен, а ако аз споделя нещо, изобщо не ме слуша.
знам че мъжете са по-различни от жените в това отношение... но честно казано не вярвам някой да живее в такова мълчание...
като се прибере в къщи сяда на компа или пред телевизора, където и заспива по-късно....
по някое време през нощта идва при мен в леглото, понякога го виждам че е спал при мен, но не знам кога е дошъл...
става преди мен, отива на работа, и после се прибира, сяда пред компа и това е всеки ден....
понякога мимоходом ме пита как е минал деня ми (по мои многократни молби), но обикновено си слага слушалките преди да успея да му отговоря
казва че ме обича, когато го попитам, но поведението му говори съвсем обратно.
ако го попитам какво иска да правим, не иска ли да правим нещо заедно, ми отговаря че иска да го оставя намира...
аз не искам да му досаждам, оставяла съм го "на мира", със седмици дума не съм му обелвала, той също.
и така докато не ми прелее чашата....
после всичко почва от начало....
а аз се чувствам ужастно самотна....
не знам какво да правя вече... не вярвам че ще се промени, не и в посоката на която на мен ми се иска....
все още мисля че го обичам, но ме боли че е толкова дистанциран от мен, и се чувствам ужасно самотна във връзката ни....
Наранява ме това, че се държи като че ли не иска да има нищо общо с мен, а пък това че казва че ме обича по-скоро ме обърква... не знам какво става.
Не знам какво да правя, самотна съм
мъжа ми непрекъснато ми мълчи, с дни, седмици.. и това направо ме побърква вече...
никога не е бил особено приказлив, но навремето, много много отдавна говореше повече, и беше весел....
когато бяхме гаджета мислех че с времето ще се отпусне, ще ме почувства по-близка, и ще се отпусне повече....
а всъщност се получи обратното, с течение на времето съвсем млъкна.
вече сме женени от 10 години, а последните 3 особено сме прекарали в пълно мълчание...
нищо не споделя с мен, а ако аз споделя нещо, изобщо не ме слуша.
знам че мъжете са по-различни от жените в това отношение... но честно казано не вярвам някой да живее в такова мълчание...
като се прибере в къщи сяда на компа или пред телевизора, където и заспива по-късно....
по някое време през нощта идва при мен в леглото, понякога го виждам че е спал при мен, но не знам кога е дошъл...
става преди мен, отива на работа, и после се прибира, сяда пред компа и това е всеки ден....
понякога мимоходом ме пита как е минал деня ми (по мои многократни молби), но обикновено си слага слушалките преди да успея да му отговоря
казва че ме обича, когато го попитам, но поведението му говори съвсем обратно.
ако го попитам какво иска да правим, не иска ли да правим нещо заедно, ми отговаря че иска да го оставя намира...
аз не искам да му досаждам, оставяла съм го "на мира", със седмици дума не съм му обелвала, той също.
и така докато не ми прелее чашата....
после всичко почва от начало....
а аз се чувствам ужастно самотна....
не знам какво да правя вече... не вярвам че ще се промени, не и в посоката на която на мен ми се иска....
все още мисля че го обичам, но ме боли че е толкова дистанциран от мен, и се чувствам ужасно самотна във връзката ни....
Наранява ме това, че се държи като че ли не иска да има нищо общо с мен, а пък това че казва че ме обича по-скоро ме обърква... не знам какво става.
Не знам какво да правя, самотна съм
интересно от какво естество е работата на половинката ти че му е нужно и търси подобно "усамотение", вглъбяване в себе се , спокойствие, ........ 
ама чак пък толкова дълго 
....3 години казваш ..... 
