Момичета потресена съм!
Записахме дъщеря ни в 49 ОДЗ Радост в Дианабад след щателно проучване в квартала и Интернет пространството. Преобладаващите мнения бяха, че е най-добрата в квартала. След три дни посещения малката се разболя- с разтройство и повръщане, едвам отървахме болница.
Дтето беше доста стресирано и обясняваше, че лелята се сърдела (т.е. викала) и не искаше да ходи, но сметнах, че е нормално. В последствие разбрах от други майки, че децата са дърпани за дрехите, затваряни са сами в стаята с легълцата, който много плаче-там. Оказва се, че сме попаднали на нов екип от лели и сестри, които нямат един ден опит с работа с деца, една от които на 72 години. Решихме да преместим детето в другата група. Докато чакахме за разговор с директорката видях как едно момченце излезе от оградата на градината и се оказа на шосето, добре че беше охраната, защото едната госпожа си седеше на пейката, а възрастната направи 2 крачки и спря, след което госпожата, която си седеше го завлече за якето и го тръсна на една пейка и съответно детето се разплака.
Директорката не отрече проблема с грубото отношение, но каза че е безсилна, тъй като това били единствените кандидати за овакантените от старите служителки места.
Сега идва най-интересното. Същия ден срещаме госпожата, която се държи грубо с децата. Казвам й, че детето е с разтройство вече десет дни и тя ми казва, че според нея причината е, че санитарката ползва гумени ръкавици, с които почиства гърнетата с аките и после със същите ръкавици мие чиниите и сипва храна на децата
Изведнъж чува имената на децата (бяхме с приятелка, с която заедно извървяхме яслената одисея) и започва да беснее, че ние сме тези, които сме ходили днес при директорката да си местим децата.
Сега ще я отписвам и ще търся други варианти. Та мами от Дианабад, бъдете нащрек, ако посещавате ОДЗ Радост и сте в група Гъбка.
Още не мога да го преживея
Записахме дъщеря ни в 49 ОДЗ Радост в Дианабад след щателно проучване в квартала и Интернет пространството. Преобладаващите мнения бяха, че е най-добрата в квартала. След три дни посещения малката се разболя- с разтройство и повръщане, едвам отървахме болница.
Дтето беше доста стресирано и обясняваше, че лелята се сърдела (т.е. викала) и не искаше да ходи, но сметнах, че е нормално. В последствие разбрах от други майки, че децата са дърпани за дрехите, затваряни са сами в стаята с легълцата, който много плаче-там. Оказва се, че сме попаднали на нов екип от лели и сестри, които нямат един ден опит с работа с деца, една от които на 72 години. Решихме да преместим детето в другата група. Докато чакахме за разговор с директорката видях как едно момченце излезе от оградата на градината и се оказа на шосето, добре че беше охраната, защото едната госпожа си седеше на пейката, а възрастната направи 2 крачки и спря, след което госпожата, която си седеше го завлече за якето и го тръсна на една пейка и съответно детето се разплака.
Директорката не отрече проблема с грубото отношение, но каза че е безсилна, тъй като това били единствените кандидати за овакантените от старите служителки места.
Сега идва най-интересното. Същия ден срещаме госпожата, която се държи грубо с децата. Казвам й, че детето е с разтройство вече десет дни и тя ми казва, че според нея причината е, че санитарката ползва гумени ръкавици, с които почиства гърнетата с аките и после със същите ръкавици мие чиниите и сипва храна на децата
Изведнъж чува имената на децата (бяхме с приятелка, с която заедно извървяхме яслената одисея) и започва да беснее, че ние сме тези, които сме ходили днес при директорката да си местим децата.
Сега ще я отписвам и ще търся други варианти. Та мами от Дианабад, бъдете нащрек, ако посещавате ОДЗ Радост и сте в група Гъбка.
Още не мога да го преживея
Това просто е абсурдно! 
Наближава и нашият ден малкият да тръгва на ясла, а само чета някакви страхотии за яслите и все повече се отчайвам. Зор да ти пиремат детето, а после се молиш да попадне на съвестен персонал. 