Здравейте момичета! Искам да ви разкажа за моите проблеми с надеждата че с ваша помощ най-накрая ще стигна до някакво решение.
От 5 години съм с моя приятел. Аз съм на 23, той на 30г. Живеем от 3 години заедно. В началото всичко беше наред - разбирахме се прекрасно, излизахме редовно с приятели, помагаше ми вкъщи с каквото можеше, правихме редовно секс.....и най-вече СЕ ГЛЕДАХМЕ И ГОВОРИХМЕ ВЛЮБЕНО!!! И така до миналата година. Аз започнах постоянна работа, в следствие на което времето ни прекарвано заедно стана по-малко. Ежедневието ни се промени и лично на мен ми натежа много. Станах по-изнервена, по-сприхава, дразнеха ме най-дребните неща и според него - "все съм намирала нещо да го упрекна, все съм мърморела"...Стигнахме такъв етап от връзката ни, в който и двамата стигнахме до извода че нещо трябва да се промени, и то в положителна насока. Тогава заговорихме за брак. Първоначално всичко на пръв поглед изглеждаше добре. Размечтахме се, припомнихме си голямата любов от първите ни години заедно....За жалост този период приключи много бързо. Погълнати от ежедневието, спряхме отново да мечтаем и да общуваме по между си. По същото това време аз разбрах, че имам сериозен генекологичен проблем, поради което се наложи д прекратим секса за известно време (всичко това се случи миналото лято). И така голяма ни любов се превърна в едно трудно съквартиранство, а за сватба изведнъж и двамата спряхме да говорим. Изкарахме една тежка зима, в която се прибирахме вкъщи само, за да се навечеряме и наспим. Едната вечер се скарахме ужасно, когато аз му казах че ми е омръзнало от всичко това, че не мога да продължавам по същия начин и че не си представям бъдещето ни по този начин. Тогава в гнева си, той ми каза че като не си го представям така, мога да си тръгна. Не го направих, защото нямах сили-прекалено много го обичам, но спряхме да си говорим за повече от 1 месец време. Когато дойде пролетта, аз започнах да пътувам (работата ми е свързана с път). Тогава настъпи лека промяна в положителна насока. След всяко мое прибиране той намираше начин да ми покаже, че съм му липсвала и че все още ме обича. Тогава решихме, че сме преодоляли този тежък период и че все още искаме да сме заедно и да продължим напред. Заговорихме отново за сватба. Но за жалост вместо да изкараме едни романтични месци, погълнати в планове за сватба, дом, семейство....ние започнахме отново да се караме, и то повече и от преди. Тогава вече освен вечните ни кавги се появиха нови - свързани с майка му. Жената виждаше сватбата ни по съвсем различен начин от нас и настояваше нещата да станат така както тя ги вижда. Но това не беше за мен такъв проблем. Мислех си, че щом сме двама и двамата искаме еднакви неща, то тогава не би трябвало да се повлияем от някого. За жалост стана точно така. Моето слънчице вместо да застане на моята страна, той застана посредата, вследствие на което се скара и с мен, и с майка си. Нещата станаха още по-сериозни и заплетени (Тук е мястото да кажа, че вече бяхме запазили час в гражданстовто и църквата). На 13.07. баба му почина, а сватбата беше за 6.09. И дали поради тази причина или заради непрекъснатите караници покрай тържеството, за втори път спряхме да говорим за него. Днес е 4.10., не сме женени и отношенията ни помежду ни са си все същите – в голям застой. Снощи за пореден път се скарахме. Чаках го да се прибее по-навреме от работа, за да поговорим за пореден път за нашите проблеми, но уви....прибра се в 22ч. Седнахме на масата да вечеряме (бях направила специална вечверя) и се опитах да го разпитам как е, как е минал деня му....отговора беше - "цял ден съм говорил, не ми се говори и сега, искам малко да си почина". Вярно е, че има много работа и наистина е изморен, но не мисля че това е начина. Мисля, че е нормално една двойка да говори помежду си, да споделя проблемите си, да прави от време навреме секс, и най-важното - всеки един да отделя необходимото внимание на другия. И така днес, аз отново съм подтисната от всичко случващо се, отново съм сама (и днес той е на работа) и отново сме скарани. Заради това мили дами ви моля за съвет. Посъветвайте ме какъв път да поема. Напоследък все по-често се замислям да се изнеса на квартира и да започна всичко от начало, но от друга стана ми е много трудно да загърбя една 5 годишна връзка с мъж, в който въпреки всичкко съм все още влюбена. Тук може би е мястото да спомена, че той е много добър човек и би би бил страхотен баща, но просто тази работа го промени, го отдалечи от мен. Моля ви, посъветвайте ме какво да напрая, как да изля от тази тягостна ситуация......Благодаря ви предварително!!!
От 5 години съм с моя приятел. Аз съм на 23, той на 30г. Живеем от 3 години заедно. В началото всичко беше наред - разбирахме се прекрасно, излизахме редовно с приятели, помагаше ми вкъщи с каквото можеше, правихме редовно секс.....и най-вече СЕ ГЛЕДАХМЕ И ГОВОРИХМЕ ВЛЮБЕНО!!! И така до миналата година. Аз започнах постоянна работа, в следствие на което времето ни прекарвано заедно стана по-малко. Ежедневието ни се промени и лично на мен ми натежа много. Станах по-изнервена, по-сприхава, дразнеха ме най-дребните неща и според него - "все съм намирала нещо да го упрекна, все съм мърморела"...Стигнахме такъв етап от връзката ни, в който и двамата стигнахме до извода че нещо трябва да се промени, и то в положителна насока. Тогава заговорихме за брак. Първоначално всичко на пръв поглед изглеждаше добре. Размечтахме се, припомнихме си голямата любов от първите ни години заедно....За жалост този период приключи много бързо. Погълнати от ежедневието, спряхме отново да мечтаем и да общуваме по между си. По същото това време аз разбрах, че имам сериозен генекологичен проблем, поради което се наложи д прекратим секса за известно време (всичко това се случи миналото лято). И така голяма ни любов се превърна в едно трудно съквартиранство, а за сватба изведнъж и двамата спряхме да говорим. Изкарахме една тежка зима, в която се прибирахме вкъщи само, за да се навечеряме и наспим. Едната вечер се скарахме ужасно, когато аз му казах че ми е омръзнало от всичко това, че не мога да продължавам по същия начин и че не си представям бъдещето ни по този начин. Тогава в гнева си, той ми каза че като не си го представям така, мога да си тръгна. Не го направих, защото нямах сили-прекалено много го обичам, но спряхме да си говорим за повече от 1 месец време. Когато дойде пролетта, аз започнах да пътувам (работата ми е свързана с път). Тогава настъпи лека промяна в положителна насока. След всяко мое прибиране той намираше начин да ми покаже, че съм му липсвала и че все още ме обича. Тогава решихме, че сме преодоляли този тежък период и че все още искаме да сме заедно и да продължим напред. Заговорихме отново за сватба. Но за жалост вместо да изкараме едни романтични месци, погълнати в планове за сватба, дом, семейство....ние започнахме отново да се караме, и то повече и от преди. Тогава вече освен вечните ни кавги се появиха нови - свързани с майка му. Жената виждаше сватбата ни по съвсем различен начин от нас и настояваше нещата да станат така както тя ги вижда. Но това не беше за мен такъв проблем. Мислех си, че щом сме двама и двамата искаме еднакви неща, то тогава не би трябвало да се повлияем от някого. За жалост стана точно така. Моето слънчице вместо да застане на моята страна, той застана посредата, вследствие на което се скара и с мен, и с майка си. Нещата станаха още по-сериозни и заплетени (Тук е мястото да кажа, че вече бяхме запазили час в гражданстовто и църквата). На 13.07. баба му почина, а сватбата беше за 6.09. И дали поради тази причина или заради непрекъснатите караници покрай тържеството, за втори път спряхме да говорим за него. Днес е 4.10., не сме женени и отношенията ни помежду ни са си все същите – в голям застой. Снощи за пореден път се скарахме. Чаках го да се прибее по-навреме от работа, за да поговорим за пореден път за нашите проблеми, но уви....прибра се в 22ч. Седнахме на масата да вечеряме (бях направила специална вечверя) и се опитах да го разпитам как е, как е минал деня му....отговора беше - "цял ден съм говорил, не ми се говори и сега, искам малко да си почина". Вярно е, че има много работа и наистина е изморен, но не мисля че това е начина. Мисля, че е нормално една двойка да говори помежду си, да споделя проблемите си, да прави от време навреме секс, и най-важното - всеки един да отделя необходимото внимание на другия. И така днес, аз отново съм подтисната от всичко случващо се, отново съм сама (и днес той е на работа) и отново сме скарани. Заради това мили дами ви моля за съвет. Посъветвайте ме какъв път да поема. Напоследък все по-често се замислям да се изнеса на квартира и да започна всичко от начало, но от друга стана ми е много трудно да загърбя една 5 годишна връзка с мъж, в който въпреки всичкко съм все още влюбена. Тук може би е мястото да спомена, че той е много добър човек и би би бил страхотен баща, но просто тази работа го промени, го отдалечи от мен. Моля ви, посъветвайте ме какво да напрая, как да изля от тази тягостна ситуация......Благодаря ви предварително!!!
