Проблемът ми е изключително простичък- вече не мога да се справям с проклетото си ежедневие. Нямам желание, нямам сили за каквото и да е, сутрин не мога да се убедя да стана и да започна новия скапан ден, всеки следващ по-скапан от предишния. Освен обичайните финансови проблеми, все някой вкъщи е болен, прането никога не свършва,яденето всеки път не е по вкуса на някой, свободното си време уплътнявам като кошче за душевен отпадък на мъжа, децата, понякога и на майка. В редките моменти, когато милото не е нощна смяна, не спи, скапан от работа и всички деца са заспали, от мен се очаква да съм романтична и секси. Аз обаче напоследък не правя разлика между прането и секса: и двете са задължителни поне веднъж на 2-3 дена, внимавам да няма петна по дрехите и недобре задоволен съпруг, освен това не мога да отделя повече от час.Звучи смешно, обаче...А много ми се иска да съм романтична, влюбена съм в съпруга си точно както в самото начало на връзката ни, искам да се гушкаме и да си говорим мили глупости с часове. Само че напоследък ми трябва специална настройка за да му кажа "обичам те" Вместо това пуша цигара от цигара и се старая да не се ядосвам поне на бебето. Сериозно се замислям вече за консултация с лекар и "розови" хапчета, но не мога да се убедя, че проблемът е в мен и мога да променя нещата с една позитивна нагласа.
Благодаря за времето което ми отделихте!
Благодаря за времето което ми отделихте!
