С майка ми до скоро се разбирах чудесно, винаги и за всичко ми е помагала както и аз на нея. Откакто дъщеря ми порасна/ в момента е на 1,6г/ не се разбираме, караниците са ни основно около момиченцето ми.
Не знам аз ли нещо не съм в ред за това искам да споделя с вас да си "сверя часовника".
Живеем отделно, виждам майка ми 4-5 пъти в седмицата.
Майка ми напоследък винаги ми е опозиция във връзка с всичко което засяга възпитанието на детето.
Ще ви дам няколко примера:
1/ Показва на дъщеря ми някаква играчка като шумно я блъска по масата. Аз й казвам да не удря така, че дъщеря ми трябва да бъде по-внимателна и нежна да не я учи на такива неща. Тя ми заявява " стига с твоята измислена нежност тя трябва да се научи да се пази ида се бие
. Другите деца ще я тормозят като е такава."
Ядосвам се и обяснявам че тя е много кротка и не искам да се бие на което ми се заявява че не съм в ред.
2/ Втори случай. Детето е на площадката тича и играе а тя само я гушка и не я пуска. Казвам й да я пусне да играе с другите деца, да не я държи на ръце при което ми се обявява че откачам понеже тя я е взела ..
3/ Дъщеря ми правеше някаква беля, аз правя забележка, малката проявява характер и се тръшка, при което майка ми я взима на ръце и почва да я целува и успокоява. Един вид тя е добрата, аз лошата понеже й се карам. Това се повтаря многократно, в следствие на което детето се научи като направя забележка да не пипа или лапа нещо, да реве и да тича при баба си
.
Като казвам на майка ми, че така възпитателният ефект е нулев и няма да си играем на добрият и злият, тя ми отговаря че аз няма да й казвам как да се държи да не съм си въобразявала.. и естествено крясъци пред детето и разправия. На финала аз съм лошата.
4/ обръща се към дъщеря ми с "ела тук мамо" и т.н. само мамосва. Аз й казвам че тя е баба и не трябва да се обръща с мамо, при което ми се казва че съм " дребнаво човече" и няма да съм й казвала как да се държи с дъщеря ми. Тя била баба, следователно "стара майка". Всички знаели коя е майката на детето, какво ми пречело да й вика " мамо".
5/ Когато й казвам да не прави нещо или да не й дава да си играе с видимо опасни предмети /гердани с мъниста, дребни капачки/ се прави че не ме чува и не ми обръща никакво внимание.
Много ми се събра, казах й, че след като не ми зачита мнението й се държи така няма да вижда дребната. Получавам хиляди нападки пак " дребнаво човече" и т,н, ,аз нямало да й казвам как да се държи и нямало да я манипулирам по този начин. Събра си нещата и си тръгна.
Не мога да разбера защо трябва да ми опонира за всичко. Хем ми е обидно че се отнася с мен по този начин хем ме дразни безобразно много.
Е това поведение нормално ли е? През цялото време ми се крещи, че аз се налагам и тя ще си прави каквото иска.
Ох не знам много съм ядосана.
Дайте някой изпитан съвет да се справя с тази ситуация защото ситуацията е направо непоносима.
Не знам аз ли нещо не съм в ред за това искам да споделя с вас да си "сверя часовника".
Живеем отделно, виждам майка ми 4-5 пъти в седмицата.
Майка ми напоследък винаги ми е опозиция във връзка с всичко което засяга възпитанието на детето.
Ще ви дам няколко примера:
1/ Показва на дъщеря ми някаква играчка като шумно я блъска по масата. Аз й казвам да не удря така, че дъщеря ми трябва да бъде по-внимателна и нежна да не я учи на такива неща. Тя ми заявява " стига с твоята измислена нежност тя трябва да се научи да се пази ида се бие
. Другите деца ще я тормозят като е такава." Ядосвам се и обяснявам че тя е много кротка и не искам да се бие на което ми се заявява че не съм в ред.
2/ Втори случай. Детето е на площадката тича и играе а тя само я гушка и не я пуска. Казвам й да я пусне да играе с другите деца, да не я държи на ръце при което ми се обявява че откачам понеже тя я е взела ..
3/ Дъщеря ми правеше някаква беля, аз правя забележка, малката проявява характер и се тръшка, при което майка ми я взима на ръце и почва да я целува и успокоява. Един вид тя е добрата, аз лошата понеже й се карам. Това се повтаря многократно, в следствие на което детето се научи като направя забележка да не пипа или лапа нещо, да реве и да тича при баба си
. Като казвам на майка ми, че така възпитателният ефект е нулев и няма да си играем на добрият и злият, тя ми отговаря че аз няма да й казвам как да се държи да не съм си въобразявала.. и естествено крясъци пред детето и разправия. На финала аз съм лошата.
4/ обръща се към дъщеря ми с "ела тук мамо" и т.н. само мамосва. Аз й казвам че тя е баба и не трябва да се обръща с мамо, при което ми се казва че съм " дребнаво човече" и няма да съм й казвала как да се държи с дъщеря ми. Тя била баба, следователно "стара майка". Всички знаели коя е майката на детето, какво ми пречело да й вика " мамо".
5/ Когато й казвам да не прави нещо или да не й дава да си играе с видимо опасни предмети /гердани с мъниста, дребни капачки/ се прави че не ме чува и не ми обръща никакво внимание.
Много ми се събра, казах й, че след като не ми зачита мнението й се държи така няма да вижда дребната. Получавам хиляди нападки пак " дребнаво човече" и т,н, ,аз нямало да й казвам как да се държи и нямало да я манипулирам по този начин. Събра си нещата и си тръгна.
Не мога да разбера защо трябва да ми опонира за всичко. Хем ми е обидно че се отнася с мен по този начин хем ме дразни безобразно много.
Е това поведение нормално ли е? През цялото време ми се крещи, че аз се налагам и тя ще си прави каквото иска.
Ох не знам много съм ядосана.
Дайте някой изпитан съвет да се справя с тази ситуация защото ситуацията е направо непоносима.
Според мен вариантите са два - или да продължиш да си тровиш нервите, или да ограничиш контактите до колкото е възможно.