Публикувана: 9 септ. 2008, 09:45 ч.
Последно мнение: 3 ноем. 2008, 15:25 ч.

Какво да кажа на 3год Mи син?!

5 532
27
1

Гост

Отговори

9 септ. 2008, 09:45 ч.

Моля ви за съвет,

какво да разкажа на 3 год си син за предстоящата загуба на любим наш човек newsm78

Избягвам да плача пред него,а и все още агонията не е свършила Confused

Видя ме 1-2пъти да плача и се разстрои много,защото не чуваше никакво обяснение,а само плачеше!

Мислех си да му кажа,че човека отива на дълго прекрасно пътешествие или е звездичка,или .....нямам фантазия тия дни да измисля нищо newsm78

# 1 9 септ. 2008, 09:59 ч.

Мнения: 604

Вярваща аз на дъщеря си казвам
че когато човек почине той се превръща в
звездичка и че един ден и ние ще отидем
при него·Тя е на 6 годинки и мисля че приема нещата....

# 2 9 септ. 2008, 10:02 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

Аз пък казах на синът ми,когато пра дядо му почина,че душата му е отишла на небето,а тялото-в гробищата

# 3 9 септ. 2008, 11:55 ч.

Мнения: 2 494

Йони е на 3 годинки. Когато плача и е заради някое ангелче(гледам да не плача пред нея, но понякога не мога), винаги ме прегръща и успокоява Hug

Скоро почина дядото на мъжа ми. Казах и, че отива на небето и че всички ангелчета са там - мисля, че приема нещата, но е странно, че не го приема за нещо страшно. Сама реши, че се качват по стълба и там пият кафе, ядат, децата си играят Whistling

# 4 9 септ. 2008, 11:59 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

пусни му ЦАр ЛЪв
ще ти помогне и на теб

# 5 9 септ. 2008, 12:25 ч.

Мнения: 3 016

На 3 годишна възраст мисля че детето не може да осъзнае с точност .Дали ще му кажеш, че е ангелче и е на небето или, че е звездичка или директно че е починал newsm78

.Честно казано незнам. На нас ни се наложи да казваме на сина ни тогава беше 6 годишен ,че братчето му няма никога да се върне .Не му казахме директно, че е починало .В началото питаше казвахме му, че е в болницата и така .Вече измина година и той спря да пита .

# 6 9 септ. 2008, 13:32 ч.

Мнения: 226

Мисля, че трябва да дадеш обяснение на твоето дете, иначе неизвестността ще го плаши и разстройва повече. Поднеси му го като приказка- да речем, че в един момент душите на хората отиват на друго място - на небето, в друга къща или друга планета, така както ходим на работа, до магазина или за известно време отиваме на село или почивка, и се разделяме. Разкажи , че душите на хората се превръщат във вълшебници и могат да изпълняват желанията ни. Преди 40 дни почина моят баща и по този начин разказах на моя син - но все пак той е 9 годишен. Просто си измислихме приказка, аз започнах началото, той сам си интерпретира нещата и го прие като нещо естествено и не плашещо.

# 7 9 септ. 2008, 15:59 ч.

Благодаря ви момичета Hug

На мен ще ми е доста по-трудно да приема факта,но на малкото човече засега ще му бъде спестено,а и определено няма голям смисъл да го разстройвам Rolling Eyes

Днес бях до детската градина и попитах учителката,та тя ме посъветва да дам идеята за място - хубаво,релаксиращо и изпълнено с положителни представи Peace

без да се задълбочава много Rolling Eyes

ще пита,ще пита и ще спре Confused

,но трябва да му отговаря с убедителен отговор,а не да се разстройвам и аз,защот веднага ще разбере,че нещо не е така,както го казва мама ooooh!

Много ви благодаря Hug

# 8 9 септ. 2008, 17:37 ч.

Мнения: 3 016

Цитат на: Вярваща в вт, 09 сеп 2008, 15:59

Благодаря ви момичета Hug

без да се задълбочава много Rolling Eyes

ще пита,ще пита и ще спре Confused

Много ви благодаря Hug

Точно това ти бях написала. И ние не казахме на сина ни за трагедията .Детската психика е страшно лабилна и не се знае как ще реагира и как ще му се отрази след време .Моята лекарка ми препоръча да не му казваме. И така беше питаше, питаше и спря наистина, а аз не вярвах.

# 9 9 септ. 2008, 20:55 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Рени, мисля, че не сте прави. Това, че е спрял да пита, означава, че не очаква отговор от вас, а не, че въпросът не го вълнува.

Ами ако си мисли, че сте изоставили братчето в болницата, защото не го искате болно? И че ще оставите и него, ако се разболее?
Или пък си мисли, че защото е ревнувал (всяко дете ревнува) от бъдещото бебе, той е причината малкия да го няма?

Знам, че тези думи ще те наскърбят, но опитай се да разбереш какво всъщност си представя, защото може да се опитва да живее с някоя много по-тежка илюзия от приказката, че бебето е ангелче на небето.

Вярваща, преписвам ти част от книгата "Празна люлка, разбито сърце":

В миналото, обсъждането на смърт с децата се смяташе за безчувствено и излишно. Родителите избягваха да говорят за смъртта, за да спестят тъгата на децата си. Те често отговаряха на въпросите с подвеждаща информация, за да защитят детското невинно създание. Обаче, истории като "Баба отиде на дълго пътешествие" или "Шаро легна да спи и няма да се събуди повече" само добавят елементи на страх, отхвърляне или обида към чувството за загуба. Дете, на което е казано - "Баба отиде на дълго пътешествие" може да се чуди "Защо баба тръгна, без да ми каже "довиждане" и защо не мога да я видя? Тя не иска ли да ме види?". Дете, на което е казано "Шаро легна да спи и няма да се събуди повече" може да се тревожи "Ако заспя, дали ще се събудя?". Дете, на което е казано "Били е при Господ" или "Господ искаше още едно ангелче" може да се страхува от Господ или да му се сърди затова, че отнема хора завинаги. При всички тези опити за спестяване на скръб на децата, родителите неволно увеличават обърканите им чувства.

....

Няма идеални думи, за да обясним смъртта на децата. Думите, които ползвате, трябва да са честни, информативни и съобразени с възрастта. Когато децата ви задават въпроси или правят грешни или объркани изказвания за смъртта, отговорете, изяснете и ги успокойте. Ако не ви попитат повече, може да е необходимо вие да повдигнете темата, за да се почувстват сигурни, че могат да говорят за това с вас. Ако децата знаят, че могат да ви задават въпроси и да получават честни отговори, те не само ще научат за смъртта, но и ще научат, че могат да ви имат доверие. Това ще ги окуражи да ви задават повече въпроси за всяко нещо, което ги тревожи и разстройва.

# 10 9 септ. 2008, 21:24 ч.

Мнения: 3 016

Lilibon, незнам кое е правилно .Не ти се обиждам в никакъв случай ,но хората сме различни и всеки по различен начин възприема случилото му се .Едно е сигурно аз няма да повдигна тази тема .Детето може би е забравило. Знам ли и аз ,но не искам отново да се говори за това .Боли ме, а зная че ако му припомня него ще го боли не по- малко .Неискам да затормозявам малката му главичка с тези тъжни моменти. Когато порастне ще научи всичко за своя брат newsm45

.Незнам объркана съм съвсем, но едно дете ми остана искам да е щастливо ,усмихнато да не гледам тъжно личицето му.

# 11 9 септ. 2008, 21:33 ч.

Мнения: 226

Наистина всеки възприема случилото се по различен начин - това важи и за възрастните. Но аз се включвам само с едно пожелание - дано смъртта и тъгата бъдат далеч от нашите деца, от цялата си душа го желая! Praynig

# 12 9 септ. 2008, 21:35 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Рени, съжалявам, знаех си, че ще те нараня! Hug

Ако ти не можеш, накарай някоя от бабите или някой външен човек да го попита какво стана с бебето, за да разбереш какво си мисли. Децата не забравят нещата, които са важни за тях. И недей да проектираш своите чувства върху него. За него загубата не може да е толкова голяма, колкото за вас, като родители. Не знам, ако имаш познат психолог, питай го какво мисли по въпроса. Педиатрите не е задължително да разбират от детска психика.

Извини ме още веднъж за намесата, но знам какво е дете да живее години с една илюзия и да си мълчи, защото смята, че не може да говори по темата с родителите си.

# 13 9 септ. 2008, 23:22 ч.

Цитат на: Inche_L в вт, 09 сеп 2008, 21:33

дано смъртта и тъгата бъдат далеч от нашите деца, от цялата си душа го желая! Praynig

Дано

# 14 10 септ. 2008, 10:55 ч.

Мнения: 3 621

Цитат на: Lilibon в вт, 09 сеп 2008, 21:35

Ако ти не можеш, накарай някоя от бабите или някой външен човек да го попита какво стана с бебето, за да разбереш какво си мисли. Децата не забравят нещата, които са важни за тях.

Рени абсолютно подкрепям написаното от Лилибон, преди 15 години почина детенцето на най-близките приятели на чичо ми, тогава братовчед ми беше на 5 години, починалото момиченце също. В продължение на около месец-два Дидо постоянно говореше за нея, плачеше, изведнъж спря да говори за Виолета и всички си помислихме, че се е успокоил. Да ама не , след години когато стана 7 клас се появиха някакви проблеми, стигна се до психолог. Тогава чичо ми разбраха, че смърта на Виолета не е забравена...

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: