Как лекувате раните си?

  • 3 558
  • 47
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 448
За душевните такива става дума. Не искам да визирам конкретна ситуация , защото всеки може да почувства душата си ранена по много различни причини. Осъзнавам, че темата може да ви се стори малко тягостна, но и мен понякога ме напуща откровения цинизъм, който напоследък изпълва постовете ми.

Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами? За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?
Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?
Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?

Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?

Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?

И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?

# 1
  • Мнения: 5 370
Душевните рани могат да са различни. Някои ти ги нанасят, други са съдба, карма или както там искаш го наречи.
Аз рева. Ето, вчера плаках, и то много. Пречистващ душата плач. Изгубих човек и приятелка, когото ценях много. Говорих по телефона с дъщеря и ......странното беше, че изгубилата майка си дъщеря успокояваше мен. След време ще остане чувството на липса.

Да ранявам други хора ? Хм. Заради мои, собствени рани май не съм го правила

# 2
  • Мнения: 1 072
На всичките ти въпроси мога да отговоря с да и не и пак да не съм те излъгала.

И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?

Благодаря ти за този въпрос.  Grinning
Не бях си го задавала директно до сега.
Приключенска душа съм. Ще си тегля последствията.

# 3
  • София
  • Мнения: 5 720
Обикновено сама се "лекувам", има неща, които дори и на най-близък приятел не мога да кажа и обясня.
Не знам дали имам незараснали рани, не се е случвало да "ровичкам" из тях, заравям ги надълбоко...
Определено загрубявам след нанасянето им, не съм това, което бях, но не непременно тази промяна е за лошо.
Вина винаги търся в себе си, а уж не съм егоцентрик.
Неволно може и да съм наранявала някого.
А на последния въпрос - преди бих, сега вече не. 

# 4
  • Мнения: 6 607


Търсите ли приятел, който да ви превърже или смятате, че е твърде лично и успявате да се справите сами? За колко време зарастват раните ви и остават ли ви белези?-Да.Хубавото е ,че дори не се налага да ги търся


Имате ли незараснали такива и свиква ли се с болката?-Не .

Загрубява ли душата както лицето на боксьор или мястото, което е било ранено остава по чувствително и при най – лекия натиск там започва да кърви отново?-Мисля ,че стара зарастнала рана не може да притъпи нова такава.

Търсите ли вината в себе си или е по лесно да вярваме, че друг ни е нанесъл раните?-Да почти винаги и донякъде там ми е грешката.

Случвало ли ви се е, заради собствени рани да ранявате друг, само за да си го изкарате на някого?
-Не .
И последно, бихте ли рискували да се сдобиете с душевна рана, за да преживеете нещо хубаво?-И да и не.

# 5
  • Мнения: 5 103
Приятелите ми са за това, за да ми помагат и разбират, винаги са при мене когато ми трябват и застават зад мене.
Незараснали рани нямам, гледам да лекувам всичко на време.
При мене загрубява мястото, от един и същи вид рани не получавам два пъти, колкото повече съм била наранявана, толкова по-силна съм станала.
Вина- търся както в себе си, така и в другия човек.
Наранявам хората без да искам, не го правя нарочно, после знам , че ги боли, но такава съм.
Доброволно не бих си нанесла рана.

# 6
  • Мнения: 5 940
Обикновено говоря с приятели, но не очаквам някой да ме "лекува". По-скоро начинът, по който ще изговоря проблема, ми дава представа за неговата значимост за мен самата, а и за другите. Най-често ми става смешно, дори и след плач. Справям се сама и доста бързо.
Май, че нямам незараснали рани.
На едни душите им загрубяват, на други не. Не знам от коя категория съм, но съм доста наивна, явно още ми трябва, за да придобия грубост.
Търся вина в себе си, но общо взето се понасям, така, че рядко оставам в нея.
Случвало ми се е да наранявам други, за да си го изкарам на някога. Доста често. Особено в пубертета.
Според мен преживяването на нещо хубаво никога не е свързано с душевна рана.

# 7
  • Мнения: 1 849
Намерила съм може би разковничето за себе си...
Живея с мисълта, че никой с нищо не ми е длъжен.
Винаги се мъча да разбера другия, защо постъпва по определен начин.
Когато ми е зле не търся приятели, но съпруга ми слуша дълги монолози  Laughing
И най-вече прощавам, ако ми искат ризата, давам им връхната си дреха и пак прощавам.
Но смятам, че дълбоките рани, човек не може да се справи с тях и има нужда от свръхестествена намеса и сила.
Единствената причина поради която бих се оставила да бъда наранена е след това да видя нечий живот променен из основи. Нищо друго не си заслужава.

# 8
Темата е страхотна. Само на последния въпрос има готов отговор - бих изживяла нещо хубаво, па макар и след това да ближа рани  Heart Eyes Praynig

# 9
  • Мнения: 1 447
За нещо хубаво което ще изживея ще понеса една душевна рана.Раните са за това да се лекуват,макар и някога по-трудно.

# 10
  • Мнения: 1 128
Започвам с последния въпрос, защото там мислих най малко. Да, бих се сдобила с душевна рана за да преживея нещо хубаво. Дори ми се случи съвсем скоро и съвсем осъзнато. Смесицата от тези чувства пронизва толкова дълбоко, че се получава някакъв душевен оргазъм.
Винаги търся вината в себе си, чак прекалено както казва мъжлето.
И да, търся близките си хора, за да се оттърся от раните. Понякога само за слушатели, понякога за съвет....
Несъзнателно съм наранявала друг за съжаление.

 

# 11
# 12
  • Мнения: 2 448

Ако кажеш къде продават такъв за душевни рани, ще ти бъда много благодарна.  bowuu

# 13
  • Мнения: 9 865

Ако кажеш къде продават такъв за душевни рани, ще ти бъда много благодарна.  bowuu
Метафорично, разбира се. Горя ги. Колкото повече болят, толкова по-бързо минават.

# 14
  • Мнения: 2 759
                     Не ми е в стила да преживявам личните си драми сама, и се чудя на другите, които успяват... Понякога им се възхищавам, друг път ги съжалявам... За какво иначе са приятелите, ако не за да ти помогнат в труден момент?

Общи условия

Активация на акаунт