Детето ми не харесва госпожата в детската градина

пробвай ако детенцето ти се бои от нещо - торбалан , вълка и т.н. му кажи че госпожата затова е толкова строга  и се кара- защото като има нова група  и те искат да се запишат при децата и тайно гледат от прозореца, но тя така като се скарва, нарочно го прави, за да ги уплаши много и да избягат много надалече и да не смеят повече да идват никога в градината

 

При много деца го има този проблем, да не харесват госпожата от тяхната група. Също така е нормално, понякога да се поскарва, когато децата не спазват правилата. Разбираш,че в една група от 10-15 деца, трябва да има дисциплина, защото иначе как ще се справят възпитателите? Момента, че детето е на 3 годинки и сега тръгва на градина също е от значение. Не е свикнало с правилата и дисциплината и не му се нрави някой да му ги налага. Ако мерките на госпожата не са груби и прекалени, то това означава, че в която и група да е детето, в началото докато свикне с новостите, няма да харесва възпитателите. В къщи е едно, в градината друго. Има по-темпераментни и свободолюбиви деца, които в началото, когато се сблъскат с тези новости ( правила ), реагират така. Трябва да отчетеш и факта, че детето има нужда от време за адаптация, дори и със самата обстановка. Важно е твоето мнение за въпросната госпожа какво е. Говори с нея за това и чуй нейната гледна точка, разбери как се държи детето, докато е там. Винаги има възможност да преместиш детето в друга група, но трябва да си убедена, че наистина проблема е в госпожата, а не в по-трудната адаптация на детето. Почти всички дечица в началото имат подобна реакция. Включително и моето, но аз я пуснах на ясла на по малко от 2 годинки. Първите дни ходеше с желание. След това, започна да плаче и да не иска да ходи. Бях сигурна в персонала, защото моя много близка позната беше точно в нейната група и знаех, че проблема не е в тях.

Е,моето детенце си харесваше и госпожите и леличката,но това не му пречеше сутрин да реве неистово близо три месеца...Сега вече е голям и е последна група-предучилищна и си ходи с голямо желание,даже като го взимам най-редовно ме кара да го чакам още малко да си доиграе нещо...
След една седмица пускам малкия по-рано в същата детска и още отсега ми се  есвило сърцето,въпреки че двамата са много различни по характери.
Успех на вас,дано се адаптирате по-бързо!

Гадно!
И моята дъщеря не хареса учителката на сборната група и единственото решение беше- частна ДГ за един месец.
Учителката в ДГ или в училище е основният фактор дали детето ще ходи с желание или не.

Здравейте, мами. Моля помогнете! Синът ми е на 6 години, до преди 3 седмици нямахме проблем с градинката,но сега е ад. Всяка сутрин отива ме със сълзи,отказва да се храни там,дори е отказал да участва в тържеството на 15.9.Научихме думи4ки те,но той не иска да ги казва.Какво да правя?Трябва ли да се консултирам с психолог?

Франческа Салиери - добро решение си намерила, ако е за един месец и аз бих предпочела това. Но, за постоянно няма да мога да плащам частната градина. Иначе не знам - детето обича да е с деца, но се е случвало както си играе с децата изведнъж да се отдъпне и да заяви че НИКОГА повече няма да играе с деца, защото примерно... някое детенце и е казало да не му пипа играчките... или някаква подобна причина. Госпожата явно и се е поскарала, а детето е много чувствително... но пък в крайна сметка ще ми се да свиква с деца, с реда в градината, с това че няма вечно когато нещто не й изнася да тича при мама, баба или тати примерно. Не смятам че и госпожата е идеална... сигурно не е "цвете", но аз едва успях изобщо да й намеря градина, знаете какъв ад беше с тези места в градините. Не знам какво да правя... объркана и отчаяна съм. Тази сутрин беше рев до небесата - по някое време се била успокоила...

А дали наистина не я харесва или си търси причина да не ходи там? Голямата ми дъщеря беше доста по-голяма, но все пак имаше периоди, в които си търсеше причини да остане у дома(като родих например). И с г-жите говорих, и с лелята, те дори и не подозираха за проблема. Като разбра, че така не става, реши да пробва с болежки в корема. И така не й се получи, та се примири. Г-жите и лелята ни бяха страхотни и просто не можех да повярвам, че има истински проблем.

vickystar , намери начин да разбереш, какво се е случило, защото определено има нещо. Голямата ми дъщеря е на 6г. и смятам, че я познавам добре. Ако при нея се получи такъв обрат в отношението към градината, за мен това ще е сигурен знак, че нещо има. Отказа на храна и участие в тържеството са много притеснителни според мен. За психолога - не знам дали има нужда, според мен трябва първо ти да опиташ да разбереш, какво притеснява детето ти. Опитай под формата на игра. Аз ще ти кажа една тайна, сега е твоят ред. Обръщай внимание на това, какво и как си играе детето ти. По този начин научавам много неща от слуките  в градината с моето дете. Тя когато си играе, често води диалог с измислени участници в играта. Слушам я какво говори и често тя имитира поведението на госпожа или дете, които са я впечатлили с нещо. Освен това, ако имаш възможност задръж си детето една седмица в къщи, но се посвети изцяло на него през тези дни. Играй с него ( дори да ти е досадно понякога), излизайте. Остави домакинските задължения и отдели цялото си време на детето си. Кажи му, че двамата ще си направите една малка ваканция. Води го да играе с деца или просто се разхождайте и си говорете. Предразположи го да сподели и тогава прецени до колко е сериозен проблема.

Благодаря ти, Пълнолуние! Ще опитам да поговоря с него, проблемът е 4е нямам възможност да го гледам у дома. Днес ще говоря и с другата госпожа.Тази сутрин разбрах , 4е не иска да у4аства в тържеството, казал също така, 4е му е мъчно за баба и дядо ,които са на небето...Като 4ух това тази сутрин останах като втрещена.

vickystar, това за починалите баба и дядо, при нас също е проблем понякога. Дъщеря ми се разстройва, но трае кратко. Явно на детенцето нещо му тежи и се натъжава от всичко. Аз съм приела тази тактика - когато дъщеря ми сподели, че и е мъчно за баба и, аз и казвам " Знаеш, че баба е на небето, там тя е много щастлива. Когато ти е мъчно за нея, погледни към небето ( ако е вечер) и си избери най-ярката звездичка. Помахай и, и баба ще те види и ще ти се усмихне." А ако е ден, казвам нещо подобно, но да си избере едно облаче примерно. Също така и обяснявам, че когато иска да си поговори с баба, просто може да се отдалечи от другите, да отиде в другата стая и да си поговори с нея. Баба няма да и отговори, но ще я чуе и ще и се усмихне. Винаги наблягам, на това, че баба е на небето и е много, много щастлива. Сложно е, важно е да намериш този подход, който ще накара твоето дете да се почувства по-добре. Понякога дъщеря ми споделя, че днес в градината, когато са си легнали за следобедния сън, тя тихичко си е говорила с баба. И е спокойна от това, че може да говори с нея. Но баба и почина, когато тя беше много малка, не знам дали това има значение в подобни ситуации. Мога само да те посъветвам още, щом нямаш възможност да останеш няколко дни в къщи, отдели вечерите за него. Но само за него. Винаги вечер го питай, как е било в градината, какво се е случило, с кого е играл, на какво. Нека детето ти разбере, че се интересуваш от ежедневието му. От проблемите му. Случвало се е да кажа на детето ми, че разбирам, колко е трудно да си на 6г. Че когато аз съм била на 6г. също ми е било трудно и съм имала проблеми и че нейните притеснения са също толкова важни, колкото и на възрастните. И както, когато мама има проблем го споделя с тати ( и обратно), за да и олекне, така и на нея ще и олекне, ако сподели с някой от нас. И неща в този дух. Успех ти пожелавам, ти ще намериш правилия подход, според характера на детето си. 

Защо изобщо си правя труда да пускам тема, когато не се говори по нея... 
Все пак благодаря на тези които ми отговориха, защото имаше и такива 

Извинявай! Предполагам, че за мен иде реч. Отговорих по темата ти, но и друга мама имаше проблем свързан с градината и детето си, предполагам за това се възползва от твоята тема. Не знам какво друго да те посъветвам, казах ти какво мисля по въпроса. Ако не желаеш нейният въпрос и моите отговори да са в твоята тема помоли модератор да ги изтрие. Приятен ден.

Явно съм се изнервила в повечко... няма проблем, всеки който пише тук търси разбиране и подкрепа и ако някой може да му я даде, трябва да го направи И аз се извинявам!

Хиляди благодарности на Пълнолуние!Много ми помогна!Извинявам се ако съм досадила на някой.