Здравейте на всички. Аз съм нова във форума. Търсих и четох доста ,за да открия тема с подобен проблем като моя, но не успях да открия. За това създавам нова с надеждата да ми помогнете да си изясня някои въпроси.
Бременна съм в 9-ти месец. За съжаление това беше наи-тежкия период от живота ми. Имам предвид проблеми с бащата на детето ми. Скандали, караници, незачитане и неуважение към мен. Два дни сме добре, 5 зле. Дори се е случвало да пътува и да не ми се обажда по 10 дни,за да ме попита само как съм. А когато сме добре е много мил и внимателен. Но за кратко. За втори път се изнасям от вкъщи вече, както съм и в момента. Не мога повече да живея така, всеки Божи ден да плача и страдам. Вярно е, че и той има доста проблеми в работата, но мисля че това не го оправдава. Сега той отново започна действия и уговорки да се прибера вкъщи,още повече, че предстои появата на детенцето ни. Последния път, когато бяхме заедно, наистина успя да ме накара да се чувствам истински щастлива. За първи и последен път може би, за цялата ми бременност. Цял ден ме гушкаше, целуваше, държеше за ръка, бяхме на ресторант, пазарувахме дрешки на бебето. Вечерта дойде вкъщи. Бяхме изморени, легнахме да спим, но по някое време ни дойде желание за любов и ласки. Всичко започна добре,докато в един момент той ме попари с "вряла вода".Поиска презерватив. Бях в шок. Никога до сега не е искал да го правим така. Дори и първия път, в началото на връзката ни аз го накарах с доста уговорки. По време на бременноста доста пъти съм го заплашвала и предупреждавала за риска от болести. Разбира се, единствено и главно заради бебето. После той започна да се оправдава с какви ли не глупави доводи. Че не искал да свърши бързо или случайно да нямало някакъв проблем. Казал го бил неволно. А в 1....... 7,8-я месец не е искал презерватив.
По принцип не съм някоя смотанячка.Имам престижна работа, никога не ми е липсвало мъжко внимание, безупречна съм вкъщи, както и в отношенията ни.Старая се и изглеждам добре.Дори и сега като бременна всички ми се радват и възхищават. Преди да забременея той беше най-внимателния. Естествено да ме задържи и да ме върже. Обичахме се лудо. Не знам защо настъпи такава промяна в отношението му?!
Преди последната случка бях на косъм да се прибера отново при него. Сега вече дълбоко се съмнявам, че това ще се случи някога повече. Отново ме боли и страдам. Не заслужава да го даря с щастието да изживее раждането на бебето, така както той отнемаше моето 9 месеца.
Искрено се надявам никой не е изживял подобно нещо, но ви моля за съвет вие на мое място как бихте постъпили? Мислите ли наистина, че го е казал неволно или ми е изневерил? Да простя ли в името на детето или този човек не е достоен за моето/нашето семейство и любов?
Бременна съм в 9-ти месец. За съжаление това беше наи-тежкия период от живота ми. Имам предвид проблеми с бащата на детето ми. Скандали, караници, незачитане и неуважение към мен. Два дни сме добре, 5 зле. Дори се е случвало да пътува и да не ми се обажда по 10 дни,за да ме попита само как съм. А когато сме добре е много мил и внимателен. Но за кратко. За втори път се изнасям от вкъщи вече, както съм и в момента. Не мога повече да живея така, всеки Божи ден да плача и страдам. Вярно е, че и той има доста проблеми в работата, но мисля че това не го оправдава. Сега той отново започна действия и уговорки да се прибера вкъщи,още повече, че предстои появата на детенцето ни. Последния път, когато бяхме заедно, наистина успя да ме накара да се чувствам истински щастлива. За първи и последен път може би, за цялата ми бременност. Цял ден ме гушкаше, целуваше, държеше за ръка, бяхме на ресторант, пазарувахме дрешки на бебето. Вечерта дойде вкъщи. Бяхме изморени, легнахме да спим, но по някое време ни дойде желание за любов и ласки. Всичко започна добре,докато в един момент той ме попари с "вряла вода".Поиска презерватив. Бях в шок. Никога до сега не е искал да го правим така. Дори и първия път, в началото на връзката ни аз го накарах с доста уговорки. По време на бременноста доста пъти съм го заплашвала и предупреждавала за риска от болести. Разбира се, единствено и главно заради бебето. После той започна да се оправдава с какви ли не глупави доводи. Че не искал да свърши бързо или случайно да нямало някакъв проблем. Казал го бил неволно. А в 1....... 7,8-я месец не е искал презерватив.
По принцип не съм някоя смотанячка.Имам престижна работа, никога не ми е липсвало мъжко внимание, безупречна съм вкъщи, както и в отношенията ни.Старая се и изглеждам добре.Дори и сега като бременна всички ми се радват и възхищават. Преди да забременея той беше най-внимателния. Естествено да ме задържи и да ме върже. Обичахме се лудо. Не знам защо настъпи такава промяна в отношението му?!
Преди последната случка бях на косъм да се прибера отново при него. Сега вече дълбоко се съмнявам, че това ще се случи някога повече. Отново ме боли и страдам. Не заслужава да го даря с щастието да изживее раждането на бебето, така както той отнемаше моето 9 месеца.
Искрено се надявам никой не е изживял подобно нещо, но ви моля за съвет вие на мое място как бихте постъпили? Мислите ли наистина, че го е казал неволно или ми е изневерил? Да простя ли в името на детето или този човек не е достоен за моето/нашето семейство и любов?
,оказа се,че от три месеца има връзка с тази дрисла,която си има гадже,но явно и се е приискало да кръшне.Кгогато вече бях абсолютно сигурна-знаех и трите имена,ЕГН-то,адреса,всичко,го поставих на тясно и той си призна най-накрая.Направих го луд,внуших му чуство на вина,просто го побърках.Слез няколко месеца напусна работа,вече две години живеем заедно и всичко се оправи.Аз контролирам нещата и така ме устройва,не съм безумно влюбена и щастлива,но имам човек до мен,оправяме се финансово,помага ми за детето,на този етап това ми е достатъчно.Месеци наред не можех да си легна до него и да го гушна,но наистина времето лекува.Сега вече не ми пука,всичко е улегнало,нещата са под контрол.Всичко минава,моят съвет е да останеш с този мъж,защото сама ще ти е много трудно да се оправяш. 