всички решиха че щом е болен от рак няма право да се разболява от нищо друго.последните дни почнаха да му дават антибиотик но беше късно страшно е да гледаш как детето ти умира пред очите ти.как не може да диша и моли за въздух.не можа да издържи до химиотерапията.последната гавра беше да го изписват в това положение .не го прехвърлиха в белодробното а го пратиха в къщи. боже колко тежко ми е да го напиша. синът ми се хвърли от седмия етаж на болницата.а беше само на 25 години.като малък искаше да става пилот.пилот не стана.стана военен.отиде на мисия в ирак и там се разболя.маики не пращаите децата си в армията .не му признаха че заболяването е от там.направи единствения си полет от прозореца на болницата.до последно се борих срещу системата.лекарите господ ще ги накаже.нека душата ти лети свободна от тленните мъки сине.обичам те безкраино.мама.