Преди няколко дни съпругът ми върна Иво от разходка, омазан до ушите със сладолед. Обяснението беше "той вече е голям". По принцип уж първенството по маниакалност към храненето при нас държи мъжката половина от семейството ни. Така, че трудно проумях какво се случи.
Та въпросът ми е променихте ли отношението към храненето на детето си след като то навърши годинка? Във форума често чета съвети за какво ли не "след годинка може". Хубаво, но децата в моите представи не стават изведнъж големи след като навършат тази възраст и не може да ми им приложиш екстрема програма за запознаване с вкуса на възрастните.
И как до годинка без сол, без захар, а след това изведнъж вече на нашата трапеза в едната ръка с пържено кюфте, а другата с натурален сок от кутия /не описвам семейна картинка/.
Не трябва ли преходът да е по-плавен?
Та въпросът ми е променихте ли отношението към храненето на детето си след като то навърши годинка? Във форума често чета съвети за какво ли не "след годинка може". Хубаво, но децата в моите представи не стават изведнъж големи след като навършат тази възраст и не може да ми им приложиш екстрема програма за запознаване с вкуса на възрастните.
И как до годинка без сол, без захар, а след това изведнъж вече на нашата трапеза в едната ръка с пържено кюфте, а другата с натурален сок от кутия /не описвам семейна картинка/.
Не трябва ли преходът да е по-плавен?
Не го мисли толкова, съблюдавай основните правила, да няма пържено, пикантни подправки, да е леко кашеста храната, да съдържа млечни продукти и така. 
Моето дете утре става на годинка и всички ме питат защо не яде това или онова,защо е пасирано,защо не й давам сок от кутия 
...
Сладолед баща му даде да опита 1-2 пъти, но гледам да не давам по принцип.