Какво изгубихте по пътя?

  • 3 603
  • 68
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 625
Няколко дни ми гостува моя роднина, страхотно момиче на 20 години. Говорихме си, пихме кафе и пак си говорихме...В един момент осъзнах, че от нейните 20 до моите 32 съм извървяла един дълъг път по който съм загубила доста неща. Загубих способността да се смея от сърце без да се замислям за по-нататък, загубих правото да се влюбя безкрайно и да разлюбя на следващия ден, загубих чувството на безсмъртност и безметежност...
Какво загубихте Вие?

# 1
  • Мнения: 24
Връзка ключове, долнище анцуг, фотоапарат "Смяна" и девствеността си...

# 2
  • София
  • Мнения: 625
Връзка ключове, долнище анцуг, фотоапарат "Смяна" и девствеността си...

Късметлия! Grinning
Де и аз с това да се бях отървала! Wink

# 3
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Нищо не губя аз , всичко си кътам, даже нови неща си намирам и подреждам и преподреждам ... бездънен килер

# 4
  • Мнения: 871
Загубила не бих казала, по-скоро позабравила как се "ползват" някои неща. Но при подходящ момент ще се присетя, задължително Mr. Green

# 5
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Когато губиш не знаеш какво печелиш Wink Предпочитам да акцентирам върху положителното Grinning

# 6
  • Мнения: 14 472
абе май повече съм спечелила Thinking

# 7
  • Русе
  • Мнения: 116
Усмивката си, непринудеността си, вярата в хората, способността да се радвам пълноценнно на почивката си....

# 8
  • Мнения: 1 835
Загубих способността да се смея от сърце без да се замислям за по-нататък, загубих правото да се влюбя безкрайно и да разлюбя на следващия ден, загубих чувството на безсмъртност и безметежност...
Какво загубихте Вие?

И аз това.  Sad

Загубих си илюзиите, способността да мечтая, страхувам се да си помисля, че съм щастлива, защото веднага ме жегва мисълта, че утре може да ми се случи нещо лошо. Дано децата ми да не се чувстват по този начин и да умеят да се радват на живота, защото иначе ще ми бъде много мъчно.

# 9
  • Мнения: 2 759
                        След отпуската осъзнах колко много губя от истинския живот. Рутината и невъзможността да правя нещата, за които мечтая ме убиват, направо съм загубила себе си... Вечно бързам, вечно нямам време, и вечно съм закъсняла... Отчаяно искам да променя живота си!

# 10
  • Мнения: 81
Аз не мисля, че ги губим тези неща, а просто живота който живеем ни налага или ние сами си налагаме някакви ограничения. Ако си сменим средата, компанията, ако ги няма вечните задължения и ние някак си ставаме по-различни.

# 11
  • Мнения: 2 199
Загубих умението си да рискувам  Confused

# 12
  • Мнения: 824
От 20 до 31 все повече ми се изплъзва времето.Не го губя,просто не ми стига.

# 13
  • Мнения: 2 448

Загубих способността да се смея от сърце без да се замислям за по-нататък, загубих правото да се влюбя безкрайно и да разлюбя на следващия ден, загубих чувството на безсмъртност и безметежност...
Какво загубихте Вие?

Илюзиите си и надеждата за истинска промяна.
Другите неща имало е моменти, когато съм си мислела, че съм ги загубила, но се е оказвало, че не е така. Все още си се смея от сърце, дори понякога да е през сълзи. А правото да се влюбя и да разлюбя, кой може да ми го отнеме?
Чувство за безсмъртност не съм имала никога.

Но, имам и придобивки - започнах да се сдобивам с бръчки. Успокоявам , се че са от смях.  Laughing

# 14
  • София
  • Мнения: 625
А правото да се влюбя и да разлюбя, кой може да ми го отнеме?
Чувство за безсмъртност не съм имала никога.

Имам предвид, че вече не го мога не че някой ми го е отнел. Отишло си е с времето. Сега имам прекалено цинична гледна точка към живота за да мога така чистосърдечно да се хвърля в това чувство.
А за безсмъртието давам за пример абитуриентите - смятат че могат всичко, светът е в краката им, живеят все едно никога няма да умрат.
Най-вече съжалявам за детското вътре в мен. От доста време го няма!

Общи условия

Активация на акаунт