Направо се побърквам!

  • 4 890
  • 44
  •   1
Отговори
Изпадам в ужас: от десетина години се чудя какво не му е в ред на мъжа ми, или на отношенията ни, в какво не съм добра, на него какво му е прещракало и пр. И ето, че се наложи баща ми да поживее у нас (вече около месец) и май всичко разбрах: забелязах, че отношението ми към татко е точно такова, каквото е на мъжа ми към мен - рязко, троснато, сякаш твърде много неща у него ме дразнят, все нещо не разбира, не се справя както трябва, измисля разни лудости, пък и се хвърля да ги осъществява без реален поглед върху ситуацията...  #Crazy
Точно същите реакции, каквито виждам у мъжа си,  ги правя към баща си! Боже, съзнавам, че нещо не е в ред, но дори не мога да си обясня ситуацията - на какво се дължи това, а камо ли да измисля какво да правя  newsm78
Направо се побърквам  Crazy!

# 1
# 2
  • Мнения: 2 035
поправям се...сега като се зачетох отново се оказа, че не съм те разбрала добре   Crazy

# 3
  • Мнения: 143
Неговата изнервеност и избухливост е превзела и теб! Нали се досещаш,  с какъвто се събереш такъв ставаш! Е, това не е оправдание да си такава, просто се случва. Обяснете си на какво се дължи това и дали не може да се промени някак си положението Simple Smile

# 4
Ами ти не приемаш баща си такъв, какъвто е. Какво лошо има в това, да измисля лудости. И защо трябва да се справя със всичко.
Ти това умееш ли го? Според мен си вдигнала много летвата и очакваш всички да са каквито ти ги искаш.  А относно съпругът ти:
писала си малко, но си мисля, че неговото държание  може да е предизвикано от самата теб. Ако по същия начин очакваш от него
някакъв модел на държание, а той не може да се промени, нормално е това да го изнервя.
Опитай се да харесаш близките си и с недостатъците им.

# 5
  • Мнения: 594
Страх те е да реагираш обратно на мъжа ти и го прехвърляш на баща ти.
Много жалко!

# 6
  • Мнения: 3 423
Само не се самоубивай, моля те, колкото
и да го намираш за логично решение.

# 7
  • Мнения: 1 058
леле мале

# 8
  • Някъде там на юг...
  • Мнения: 1 233
Дай си малко почивка  Rolling Eyes

# 9
Само не се самоубивай, моля те, колкото
и да го намираш за логично решение.
Laughing
Просто искам да се справя със ситуацията.

Страх те е да реагираш обратно на мъжа ти и го прехвърляш на баща ти. Много жалко!
Мисля, че се дразня от реакциите на баща си много повече, отколкото мъжът ми. Лошото е, че и когато него го няма пак нагрубявам баща си, крещя му по телефона, карам му се като на дете...  ooooh! Кофтито е, че наистина ме изнервя, изкарва ме просто извън нерви... Close А той е мил и кротък човек, не е агресивен, не е груб, напротив - по-нисък е от тревата, чувства се неудобно, че живее у нас, все иска с нещо да помогне, да е полезен, ама...
Не се справям, помогнете, ако можете!

Да, може би е важно: семейството, в което съм израснала е много обсебващо и години наред се боря за идентичност и за отделянето си от тях (естествено, в началото инициативата бе на съпруга ми). Всъщност, имам властна майка, която татко кротко търпи... Все го съжалявам, ама и той ги върши едни - като си реши нещо, прави го, без много, много да му мисли (а той винаги има "желязна" логика защо го е направил, ама никой, освен него, не го смята за логично)

Дай си малко почивка  Rolling Eyes
Ох, май точно това трябва да направя....   bouquet

# 10
  • София
  • Мнения: 7 097
Кофтито е, че наистина ме изнервя, изкарва ме просто извън нерви... Close

Много е просто - ти сама си го написала.
Явно дразниш по някакъв начин мъжа си. Не казвам, че има реална причина за това, просто хората са различни и някои страни от характера ти, които за теб са в рамките на нормалното, за него може да са източник на дразнение.
Другото което ми идва на ум е възможността мъжът ти да си изкарва на теб насъбраните негативни емоции от работата или др. подобни източници. Ако си мека и отстъпчива като баща си е твърде възможно мъжът ти да си го позволява...

# 11
  • Мнения: 130
Кофтито е, че наистина ме изнервя, изкарва ме просто извън нерви... Close

Много е просто - ти сама си го написала.
Явно дразниш по някакъв начин мъжа си. Не казвам, че има реална причина за това, просто хората са различни и някои страни от характера ти, които за теб са в рамките на нормалното, за него може да са източник на дразнение.
Другото което ми идва на ум е възможността мъжът ти да си изкарва на теб насъбраните негативни емоции от работата или др. подобни източници. Ако си мека и отстъпчива като баща си е твърде възможно мъжът ти да си го позволява...
Мъжът ти си го икарва на теб, а ти после на баща си!

# 12
  • София
  • Мнения: 17 591
10 години... И не сте поговорили за това време...

# 13
10 години... И не сте поговорили за това време...
О-о, говорили сме и още как! Толкова много сме говорили, че чак  Crazy
Ама да не мислиш, че помага ooooh!
А аз чак сега разбирам точно какво изпитва той и, честно казано, хич не ми харесва... Sad

# 14
  • София
  • Мнения: 7 097
А аз чак сега разбирам точно какво изпитва той и, честно казано, хич не ми харесва... Sad

Промени нещата - в твои ръце е, макар че е трудно да разбиеш представата му за себе си. Изисква време.
Бъди по-твърда и реагирай на момента, когато усетиш че си го изкарва на теб. Дай му да разбере, че не може да си го позволява. Или ако нещо го дразни да си каже точно какво е, а не да ти мрънка и да те навиква.

Общи условия

Активация на акаунт