Времето било пари…глупости, точно обратното – парите са време. Парите са свобода. Свободата да кажеш:
„Шефе, ти си голям…“ СТОП!
„Шефе, ти…“ СТОП, Божикравов!
„Гъз си ти голям, шефе!“
Не говоря за „свободата да си купиш каквото си искаш“…Това не е свобода, а робство. Робство на медиите, на рекламата, на имиджа, на марките, на лайфстайла, на въртележката непрекъснато да сменяш годни и работещи неща с други - коли, плазми, телефони, часовници, костюми, обувки, да простееш на престижни екскурзии до модерни дестинации (докато си мечтаеш да си пиеш ракията под лозницата на село на теферич)…да служиш на вещите, вместо те да ти служат…егати, даже и планината се превърна в marketing&consumption и надпревара на кого са му по-дишащи мембраните и на кого му е по-скъпа раницата…Are BASTA!!!
Свободата, Санчо….е да кажеш „НЕ“ или „майната ти“ или „днес ме мързи, оставете ме на мира“ или „оперативка ли?!...съжалявам, но утре отивам да катеря в Северен Джендем“
Свободата е да живееш собствена къща без ипотека, със слънчев двор, гледка към планината на 30 мин от службата и гора наблизо.
Продължавам да си карам старата щайга, да пия вино по 5 кинта бутилката, да си купувам дрехите от H&M или C&A, да пътувам с low cost и да спя в ** хотели…даже продължавам да работя на заплата (защото съм свободен да избирам дали да работя или да не работя, що пък да не работя?!)…или както казват познатите ми „Ей, Страхиле, все същия си цървул, кавто беше и в студентски град!“
Трупам като съсел малки купчинки пари, в различни банки, в различни държави…“за черни дни“…за дните, когато кладенчето, откъдето смуча ще пресъхне, или когато шефа ми ще разбере че съм пълен некадърник, всички едновременно ще ме посочат с пръст и ще кажат в хор: „Страхиле, разкрит си, не може повече да си играеш с чуждите пари и да ги хвърляш на вятъра! Вече и като келнер няма да те вземем на работа!“
Офффф, кво исках да кажа всъщност...или имах некъв въпрос към вас май...абе забравих...ама ми олекна хохо
„Шефе, ти си голям…“ СТОП!
„Шефе, ти…“ СТОП, Божикравов!
„Гъз си ти голям, шефе!“
Не говоря за „свободата да си купиш каквото си искаш“…Това не е свобода, а робство. Робство на медиите, на рекламата, на имиджа, на марките, на лайфстайла, на въртележката непрекъснато да сменяш годни и работещи неща с други - коли, плазми, телефони, часовници, костюми, обувки, да простееш на престижни екскурзии до модерни дестинации (докато си мечтаеш да си пиеш ракията под лозницата на село на теферич)…да служиш на вещите, вместо те да ти служат…егати, даже и планината се превърна в marketing&consumption и надпревара на кого са му по-дишащи мембраните и на кого му е по-скъпа раницата…Are BASTA!!!
Свободата, Санчо….е да кажеш „НЕ“ или „майната ти“ или „днес ме мързи, оставете ме на мира“ или „оперативка ли?!...съжалявам, но утре отивам да катеря в Северен Джендем“
Свободата е да живееш собствена къща без ипотека, със слънчев двор, гледка към планината на 30 мин от службата и гора наблизо.
Продължавам да си карам старата щайга, да пия вино по 5 кинта бутилката, да си купувам дрехите от H&M или C&A, да пътувам с low cost и да спя в ** хотели…даже продължавам да работя на заплата (защото съм свободен да избирам дали да работя или да не работя, що пък да не работя?!)…или както казват познатите ми „Ей, Страхиле, все същия си цървул, кавто беше и в студентски град!“
Трупам като съсел малки купчинки пари, в различни банки, в различни държави…“за черни дни“…за дните, когато кладенчето, откъдето смуча ще пресъхне, или когато шефа ми ще разбере че съм пълен некадърник, всички едновременно ще ме посочат с пръст и ще кажат в хор: „Страхиле, разкрит си, не може повече да си играеш с чуждите пари и да ги хвърляш на вятъра! Вече и като келнер няма да те вземем на работа!“
Офффф, кво исках да кажа всъщност...или имах некъв въпрос към вас май...абе забравих...ама ми олекна хохо
