Искам тук да си поговорим за това, как се чувстваме или по скоро как се справяме, когато сме далеч от децата си по една или друга причина.
При нас причината е, че работя през седмицата.Наложи се да започна работа, когато сина ми навърши 1 год.Записахме го на ясла и тръгна на 1г.2 мес., но много боледуваше.Когато е болен го гледа свекърва ми, но го гледа на вилата, която имат на 25 км. от Бургас.От края на юни приключихме с яслата за известно време.Смятам да го пращам към средата на септември (свеки тогава вече няма да може да го гледа).
Та аз виждам детето си само събота и неделя и ми е страшно трудно.Много ми е мъчно, ужасно ми липсва....
Знам, че има доста майки в подобно положение и именно за това пуснах темата - за да споделяме.
Другото, което искам да ви попитам е за възпитанието.На моменти се усещам, че започвам да го лигавя.Позволявам му и му купувам неща, които по принцип не позволявам и не купувам, само и само да му угодя и да подтисна чувството си за вина (което ме съсипва).Трудно ми е да бъда твърда, като по цяла седмица не го виждам.А той е доста инат и се тръшка за почти всяко нещо.Вече не се чувствам въобще сигурна че правилно го възпитавам, ревнувам от свекърва ми, въобще трудно ми е...