Публикувана: 29 юли 2008, 20:54 ч.
Последно мнение: 29 авг. 2009, 13:09 ч.

страхувате ли се татковци при гледката на кръв?

4 446
36
1

29 юли 2008, 20:54 ч.

Мнения: 830

Много ми е интересно силният пол дали е толкова силен Mr. Green

Как реагирате при гледката на кръв и адекватни ли са ви реакциите когато става дума са спешна помощ в домашни условия.Споделете моля Hug

# 1 29 юли 2008, 22:05 ч.

Мнения: 323

Паника голяма,целия пребледнява ooooh!

,май не е толкова силен силния пол Wink

# 2 30 юли 2008, 09:49 ч.

София
Мнения: 232

Цитат на: rados в вт, 29 юли 2008, 22:05

Паника голяма,целия пребледнява ooooh!

,май не е толкова силен силния пол Wink

и аз преди има се чудех на мъжете как може да пребледняват при вида на кръв, но замисли се, че те не са свикнали да кървят обилно всеки месец по 4-8 дена!!! вече ги разбирам до някъде Joy

# 3 30 юли 2008, 12:54 ч.

Мнения: 118

От моята ми е прилошавало.Мразя и игли .
Ако помагам, обаче се справям.

# 4 30 юли 2008, 16:33 ч.

Раднево
Мнения: 217

Хора всякакви !

# 5 31 юли 2008, 02:21 ч.

Мнения: 592

Аз съм скрит хирург - ама това е малко черен хумор, като се има предвид преди месец и нещо какво преживях. Мислех че позабравям, но тази тема ми го припомня. Нито страх, нито ми прилошава - кръвта е като букет цветя пред това което съм виждал и което доста лекари не са и сънували. Но скоро се наложи не да давам първа помощ, а да правя животоспасяващи действия в къщи рано сутрин, по бели гащи, сънен и..... не беше страх от нищо, а само от това че загубвам скъп човек за мен в ръцете ми. Надявам се всичко да отмине като лош кошмар - и тук спрях да пиша дори...
Може би странното в случая, че малко преди случката с големия ми син от първия ми брак коментирахме точно какво се прави в такъв случай!? Надявам се Бог да ми е помагал в случая, а не да се е бъзикал - да ме прости скверните думи!

# 6 15 авг. 2008, 23:46 ч.

Цитат на: Пътуващ в ср, 30 юли 2008, 12:54

От моята ми е прилошавало.Мразя и игли .
Ако помагам, обаче се справям.

# 7 19 авг. 2008, 21:12 ч.

Мнения: 2 448

Мъжа ми няма никакви проблеми с кръв, нито неговата , нито чужда. Реагира много адекватно в критични ситуации, в които има кръв. Дори ми бие инжекции, ако се наложи.

Баща ми обаче е точно обратния вариант. Види ли кръв и пребледнява. Едно пиле не може да заколи дори.

# 8 19 авг. 2008, 21:33 ч.

Мнения: 2 803

Моят мъж припадна, прилоша му само докато слушаше за раждането ми, за останалото какво да говоря.

# 9 21 авг. 2008, 14:02 ч.

Мнения: 15

азпък вчера се порязах при бръснене.. две три капки кръв, не повече.
припаднах от гледката. при падането съм си блъснал главата в мивката, порцеланът се разцепил и сега всчико е в кръв... не смея да погледна сега в банята или в огледалото, ше ми стане лошо Thinking

# 10 22 авг. 2008, 12:53 ч.

Кръвта е нщо от което се абстархирам.Носил съм ранени хора.Неприятното е,че ен се перат дрехите

# 11 23 авг. 2008, 15:55 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 367

Моят мъж много се страхува от гледката на кръв,пребледнява,прилошава му.Когато се случи някой да говори дори за болести или операции и други такива,спира темата за да не му стане лошо. Sick

# 12 23 авг. 2008, 18:07 ч.

За кръвта не знам, но ако мъжете можехме да търпим на болка, природата щеше да направи така, че ние да раждаме. Тогава какво щяхте да правите вие жените - не знам. Просто си има някакво равновесие в природата.