Дали ще е по-добре да се разведа?

  • 6 356
  • 31
  •   1
Отговори
Здравейте силни мами.
Влизам като гост, за да не ме познаят някои хора.
Доста обмислях, дали да пиша за проблема си, но като чета колко окуражителни съвети давате, се реших.
От известно време се замислям, дали няма да е по-добре да се разведа?
Съпругът ми е човек с положение, интелигентен, добър и отзивчив за околните, много добър баща, НО към мен е студен и лош! Все ме обижда и ми се кара, все аз съм виновна, не показва никаква топлина, липсва редовен секс, не споделя, не ме изслушва!
Всичко това е казвала и бившата му приятелка, но аз не вярвах, защото тя е .... няма давам определение, но момичето се оказа право!
Аз съм много любвеобилна и общителна, а той ме обвинява, че много съм говорила, че сам му досаждала с прегръдките си и пр. Винаги поставя родителите си пред мен, ако са се разсърдили за нещо  той не ми говори, не ме докосва с дни. Направо ме подлудява това, изнервям се викам. А той ми вика, че нямал желание за секс, защото все съм викала, ама аз викам, защото имам насъбрана отрицателна енергия от липсата на секс, от липса на ласки и любов!
Питам се от кога е така? Като се замисля  newsm78 от доста отдавна, но се опитвах да преглъщам, лъжех себе си, че всичко ще се оправи. Много пъти сме обсъждали проблема, уж осъзнава грешите си и няколко дена се опитва да е мил, но след това се връща към старото.
Една мама беше писала, че си е създала друг свят в Интернет, във форума и в книгите, едва като прочетох това, осъзнах, че и аз бягам от действителността по този начин.
Аз съм човек който вярва в истинската, вечна любов, но той иска да ме превърне в един Айсберг като себе си.
Много съм объркана и може би се отразява на писането ми, ще спра до тук, защото мислите ми бушуват.
Вие сте ми утеха, пишете ми, дайте ми кураж  Cry














# 1
  • Мнения: 588
 Ми, то..., ние никой не съветваме да се развежда... Rolling Eyes

Ама ако се е стигнало до там - ти най - добре можеш да си отговориш (както и правиш де)

И пак - обичаш ли го тоя човек, а той обича ли те? Ако нямате деца ще ти е далеч по - лесно, ако все пак решиш да се развеждаш.

За сега една прегръдка  Hug и спокойствие и само спокойствие!

# 2
  • Мнения: 303
Здравей,

и при мен беше така от 2 години-в последствие се оказа, че господинът си има любовница с десет години по-млада от него.
Аз също търпях, обаче си разбих нервната система.
Поисках развод, защото повече не издържах.
Вече сме разведени и мога да сравня отношението на другите мъже към мен и неговото студено, надменно и пренебрежително отношение.
Не искам да те разочаровам, но със сигорност има друга жена, решението за развод си е твое.

# 3
  • Мнения: 103
Ама той от самото начало на вашата връзка ли е такъв или в последствие е станал. Много е важен отговорът на този въпрос. Ако е бил такъв от самото начало / изключваме периода на еуфория от новото / значи е въпрос на характер, ако обаче е станал такъв е добре да се замислиш защо. Дали ти не си провокирала промяна в него. От това което чета обаче / за казаното от бившата му / смятам че съпругът ти е просто малко темерут по природа. Без да ми се обиждаш за „темерут“. При това положение и ако го обичаш развода не е добро решение. Опитай се да му влияеш по тънкия начин, без скандали и нерви. Пробвай всичко / ако имаш желание де / преди да прибегнеш до развод. Успех.

# 4
Ама той от самото начало на вашата връзка ли е такъв или в последствие е станал. Много е важен отговорът на този въпрос. Ако е бил такъв от самото начало / изключваме периода на еуфория от новото / значи е въпрос на характер, ако обаче е станал такъв е добре да се замислиш защо. Дали ти не си провокирала промяна в него. От това което чета обаче / за казаното от бившата му / смятам че съпругът ти е просто малко темерут по природа. Без да ми се обиждаш за „темерут“. При това положение и ако го обичаш развода не е добро решение. Опитай се да му влияеш по тънкия начин, без скандали и нерви. Пробвай всичко / ако имаш желание де / преди да прибегнеш до развод. Успех.

"Темерут", това е най точната дума за него! От самото начало си е така! Омагьосана от интелекта му, са омъжих много бързо.
Да има любовница, не вярвам, аз съм 11 г. по-млада от него и сме заедно едва от 6 години.
"Темерут" точно там е грешката! Не знам още колко ще го търпя? Ако не беше детето, до сега да съм го оставила!

# 5
  • Мнения: 1 428
Претегли положителните и отрицателните страни и си помисли дали ще можеш да живееш без него занапред.

# 6
  • Мнения: 197
Тук няма начин да не получиш кураж, нали от това имаш нужда Hug А колкото до проблемът ти, наистина е важно дали има любов между вас или уважение.....въобще нивото на взаимоотношенията, на което сте в момента достатъчно ли е, за да продължите да живеете съвместно и в бъдеще, при това пълноценно (дано ме разбра). Тук всички ще ти кажат, че децата не са причина,  да не се развеждаш-дори е по-здравословно за тях, когато обстановката в дома е напрегната...А колкото до съпругът ти-не мога да ги разбера тоя тип мъже, не мога да разбера какво искат, защо са такива...И аз си имам един подобен, но не ми се разводнява темата. Може би са възпитана да мислят, че жената е "притурка" към мъжа,  че не е човек със собствено мнение и потребности и т.н....Ако е от тоя тип-или здрава  и скъпа психотерапия, която не се знае  дали ще помогне или просто да  си намери жена, която да е възпитана като "притурка". Може и да бъркам, но нали за това пишем тука, да се изясним....И аз си изяснявам все още нещата от живота....

# 7
Претегли положителните и отрицателните страни и си помисли дали ще можеш да живееш без него занапред.

Точно това бях направила при поредната криза. Написах на лист плюсовете и минусите му(минусите бяха двойно повече) и му казах и той да направи това за мен, за да видим дали си заслужава да сме заедно. Той не ще и да чуе за такива неща и за развод не му се говори. Всъщност думата "развод" е единствената, която го укротява, когато е набрал скорост срещу мен.

Детето ми вика "мамо, защо тати ти вика шматка или ти не си добре. Защо се карате?" Наистина и се отразява зле, но дали не е по-добре отколкото да живее с втори баща?

Отново се въртят много въпроси в главата ми. Дано не ви досаждам. 

# 8
  • Мнения: 103
"мамо, защо тати ти вика шматка или ти не си добре.  #Crazy
Съпругът ми не е баща на синът ми, но повярвай ми струва пъти повече от собствения му баща. И детето го разбира това. Винаги съм била противник на твърдението .... за децата е добре да живеят с майка си и баща си независимо от всичко..... За децата е добре да живеят в семейство в което има любов и уважение. На бившия ми му казах на времето, че синът му ще живее с мъж който обича майка му и го показва за да се научи и той да обича жена си един ден. В един момент детето ти ще свикне че обидите са нещо нормално в човешките взаимоотношения и ще ги допусне и в своето семейство един ден / евентуално / Ако ти е накипяло достатъчно няма какво да му мислиш. Тегли чертата и толкоз.

# 9
И аз съм в подобно положение. За мен съм убедена, че е по-добре да се разведа, защото също ми омръзна да спя сама и да гледам човек, който не ме е докосвал от години. Но детето ми е все още малко. За разлика от теб, моят мъж не е много добър баща. Все си мисля за времето, което детето ми би прекарвало с него без мен ии просто настръхвам от страх. Затова засега изчаквам. Но се оглеждам вече. Годините минават и ще трябва да се вземем решение. Засега удържам атмосферата да е приемлива вкъщи, но мине ли границите, няма да се чудя изобщо. Така че ти прецени от всички гледни точки. Не е маловажен и финансовия въпрос- къде ще живееш, работиш...

# 10
И да- мисля, че моят мъж е от същата порода- "темерут", студен човек. Убедена съм, че сам ме отблъсна- също не ми даваше да го галя. Целувките се ограничиха до 5 минутния секс и изпращането на вратата за работа, докато след поредно скарване, секнаха окончателно. И така една година вече без никакви изгледи за подобрение.

# 11
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
моя мъж също не ми дава това дето искамв....на моменти дава
не дава не щото нещо има проблем - просто не може да даде това
аз пък бях заплененеа от др неща и затова допуснах да имам бебе, а от там и брак

лично за себе си намирам много повече причини да съм с него и недостатъците му...може би щото не съм видяла някой да  толкова по-добър, че да си кажа - ето има и по-добри, махай се да ги срещнеш
и поради това, че колкото и да се караме когато е трудно, колкото и аз да искам, той да не дава...това което ми дава си струва и по-добре е за мен да съм с него отколкото сама

но това е моя живот и моето положенвие
ти ще прецениш за себе си
твърдо съм убедена, че ако си готова за развод - няма и да питаш

# 12
И да- мисля, че моят мъж е от същата порода- "темерут", студен човек. Убедена съм, че сам ме отблъсна- също не ми даваше да го галя. Целувките се ограничиха до 5 минутния секс и изпращането на вратата за работа, докато след поредно скарване, секнаха окончателно. И така една година вече без никакви изгледи за подобрение.

Направо ми се доплака. Това на възпитанието ли се дължи, не мога да си обясня.
Вие колко време сте женени? Докато ходихте пак ли е бил такъв?

Оф, толкова ми олеква, когато споделям и ви чета.
Благодаря ви за подкрепата  Hug

# 13
Ами много съм разсъждавала по този въпрос. Мисля, че е комбинация от фактори. Сещам се, че още като гаджета беше много странно, че не се опита да ме целуне пръв. Колко пъти ме е изпращал и все съм очаквала за раздяла да ме целуне, но не. Определено е черта в характера- но дали не е някакъв комплекс, си мисля често. И възпитанието има роля- това е видял в родителите си, това прави. Вероятно не го чувства и като недостатък, който трябва да пребори. Пък...може и чисто и просто да не ме обича достатъчно. Знам ли? Аз също съм много любеобвилен човек, но пусто...късмет. Но вече не се самосъжалявам, както преди. Не търся вината в себе си също. Такава съм и това е. Щом не ме харесва, добре. Преминах през сериозно премеждие и приуритетите ми се наредиха. Започвам да се чувствам добре в кожата си и да се вглеждам повече в хората около мен. Може би пък ще намеря човек, който ме харесва такава, каквато съм. Пък ако не- здравето и детето ми са на първо място.
Женени сме от 5 години. Но сме на години- над 30 съм, а той наближава 40. Не вярвам да се промени. Не виждам и желание. Предполагам ще сме така, докато на някой бушоните не изгорят- няма да са моите предполагам. Но искам да запазим добри отношения заради детето. И в това отношение ще се постарая повечко.

# 14
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
аз също забелязвам неща които са ми се изплъзнали на времето
приемам обаче до колкото мога нещата и търся и в себе си вина - като съм мерила и гледала, да съм преценила какво съм купувала

иначе...има неща на които искам и държа да го науча - като да получавам редовно топлината която искам и любовта/секса от които имам нужда
опитвам се да го науча, че той и неговите възможности вярно че са едно, а аз и моите желание - друго, но трябва да работим и двамата - аз да не искам твърде много, но и той да дава повече от което може....или поне да се старае

но не мисля на този етап че бих се развела заради този проблем...проблем е но не и болка за умиране...или развод

Общи условия

Активация на акаунт