Ин витро оплождане

  • 3 649
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 324
Статията е от Биберон
Ето и линк към нея http://www.biberonbg.com/info/invitro.htm


Ин витро оплождане
Увод
Оплождането ин витро и ембрионалният трансфер са се приложили успешно при хората преди повече от 25 години и от тогава над един милион деца са заченати чрез този метод. Ин витро оплождането е процедура, чиято цел е да увеличи шанса за зачеване при двойки, при които други методи за зачеване са били неуспешни или  невъзможни. Това е един много сложен процес и включва много етапи като резултатът е инсеминацията и оплождането на ооцити (яйцеклетки) в лаборатория. Ембрионите, създадени по този начин се поставят в матката за петенционално закрепяне. Всеки стадии на процеса крие специфични рискове, които ще изброим.
Ползи от терапията
Оплождането ин витро е незадължителна медицинска процедура. То може да даде шанс за започване на бременност при двойка, която не може да зачене по други начини.
Рискове на терапията
Свръховулацията стимулира развитието на яйцеклетки
Контролираната “свръховулация”, която се използва при ин витро оплождането има за цел да стимулира яйчниците да създадат няколко яйцеклетки (ооцити), а не както обикновено една яйцеклетка както това се случва при нормални обстоятелства. Няколкото яйцеклетки увеличават потенциалното създаване на няколко ембриона (оплодени яйцеклетки), които да се преместят и в крайна сметка да увеличат вероятността от зачеване.
Лекарствените средства, които се изискват за увеличаване на производството на яйцеклетки могат да включват: Lupron (освобождаващ гонадоторпин антихормон), Antagon или Cetrotide (освобождаващ гонадоторпин антихормон),  Follistim, Bravelle или Gonal-F (фоликулостимулиращ хормон), Repronex (комбинация от фоликулостимулиращ и лутенизиращ хормон), и Pregnyl или Novarel (hCG, човешкият хорион гонадотропин). Всяко едно от тях се приема само чрез инжекция. Повечето се прилагат подкожно.  Рисковете, свързани с прилагането на медикаменти за фертилитет могат да са: чувствителност, инфекция, хематом и подуване или рана на мястото на инжектиране.
Рисковете, свързани с медикаментите могат да включват: алергични реакции, хиперстимулация на яйчниците (лека, средна или силна), отказ на яйчниците да реагират и прекъсване на цикъла на терапията.
Има случаи, когато се налага спиране на ин витро оплождането и отлагането му за известно време. Това става, когато яйчниците произвеждат или прекалено много или недостатъчно яйцеклетки в отговор на стимулацията с лекарства. Въпреки че това може да е голямо разочарование, понякога се налага да се прекъсне употребата на лекарства, за да се избегнат евентуални усложнения и да ви oсигурят най-добрия шанс за бъдещ успех. Ако се наложи спиране на терапията, ще бъдете уведомени да спрете инжекциите. Няма да се прилага Човешкия хормон гонадотропин и няма да се отделят яйцеклетки. Ще бъдете помолени да се срещнете с лекаря си, за да вземете решения относно бъдещи терапии.
Когато се използват лекарствени средства за предизвикване на овулация с цел увеличаване на фертилитета, яйчниците са принудени да произведат повече от една яйцеклетка до времето на зрялост. Съответно, нивата на естрогена и прогестерона достигат нива много по-високи от нормалните.  Когато нивото на естрогена се увеличи от слабо до средно, страничните ефекти могат да бъдат: задържане на течности с леко увеличаване на теглото, световъртеж, разстройство, тазов дискомфорт, дължащ се на увеличени яйчници, чувствителност на гърдите, промяна в настроенията, главоболие и умора. 
Синдромът хиперстимулиране на яйчниците
Ако нивото на естрогена се вдигне изключително много и се предпише човешки хормон гонадотропин, за да се задейства окончателното съзряване на яйцеклетките, следните по-сериозни усложнения могат да настъпят:
1.   Силно задържане на течностите с течности в  коремната област и/или гръдния кош;
2.   Тромбози на вените и/или артериите (образуване на кръвни съсиреци), които могат да доведат до удар, емболия или евентуално фатални усложнения;
3.   Ненормално увеличени яйчници, които могат да се разкъсат или осучат (налага се спешна хирургическа намеса)
Всеки един от трите проблема, описани по-горе могат да изискват продължителна хоспитализация. 
Поставени пред възможността за такива тежки усложнения, важно е да се следи реакцията на жената към тези лекарствени средства. Наблюдението позволява на лекаря да определи кога яйцеклетките са готови за следващата фаза: отделянето им. Наблюденията включват чести изследвания на кръвта за нивата на естрадиол (естроген) и евентуално прогестерон, нивата на фоликулостимулиращя и лутенизиращия хормон. Тези кръвни тестове се правят обикновено  около 12 дни. Рисковете, свързани с вземането на кръв включват:
1.   Болка на убоденото място
2.   Чувствителност или инфекция на кожата
3.   Рана или белег на мястото, от където е взимана кръв.
4.   Развитие на кръвен съсирек във вената (тромбоза, тромбофлебит)
Втората част на наблюдението при ин витро оплождането включва употребата на интравагинален ултразвук, за да се проследи фоликулярния растеж. Яйцеклетките се развиват в торбички в яйчниците, пълни с течност, които се наричат фоликули и те се уголемяват при узряването на яйцеклетката. Обикновено ултразвуковите изследвания започват след като се измери реакцията на естрогена и продължават периодично до отделянето на ооцита (яйцеклетката). Ултразвуковите изследвания се правят чрез вагинална проба. Вагиналните сонограми не носят почти никакъв риск, но може да причинят лек дискомфорт, особено около времето за овулация.
Стимулацията на яйчниците с лекарствени средства за фертилитет причинява развитието на няколко фоликула. Това е желателно при ин витро оплождането, тъй като когато броят на яйцеклетките се увеличи, шансът за успех също се увеличава. Няколкото ембриони могат да увеличат риска от многоплодна бременност. Около 20-25% от бременностите с ин витро оплождане са многоплодни. Повечето са близнаци, но може да се случи бременност с тризнаци, четиризнаци и дори повече. В някои медицински центрове се извършва процедура, наречена “селективно намаляване на бременността” в случаи на тризнаци или бременности с повече плода.
Отделяне на яйцеклетка
При ин витро оплождането, събирането на яйцеклетките обикновено се извършва по трансвагинален ултразвуков път. За да стане това, се вкарва игла в яйчниците  чрез вагиналната стена (с упойка за ин витро). Това става с помощта на ултразвук, за да се локализира всеки фоликул.  Фоликулярната течност се издърпва в тестова тръба, за да се извадят яйцеклетките. Въпреки че на пациентите интравенозно се дават болкоуспокояващи медикаменти, и се наблюдават от анестезиологичен екип, някои жени могат да изпитат дискомфорт по време на процедурата. Обикновено изваждането на ооцита (яйцеклетката) трае 20-30 минути и пациентите се изпращат в къщи няколко часа след изваждането. Рисковете от отделянето на ооцита (яйцеклетката) могат да включват:
1.   Евентуални реакции от лекарствата и процедурите, използвани при слагането на анестезията.
2.   Рискове, свързани с преминаването на иглата през вагината в яйчниците (включва инфекция, кървене, непреднамерено увреждане на съседни органи, напр. черва, бъбрек, кръвоносни съдове, уретера, матка или яйчник (яйчници), и сраствания (вътрешни белези) след процедурата. Въпреки че не се среща често, може да се появи кървене или увреждане на червото и може да се наложи операция за отстраняване на уврежданията; но това се случва много рядко. Много рядко, инфекцията може да се усложни и да се наложи хистеректомия и/или премахване на единия или двата яйчника.
Събиране и подготовка на спермата
Проба от семенната течност трябва да се представи от партньора чрез маструбация в деня, в който ооцитът (яйцеклетката) се отдели. Това обикновено се прави докато яйцеклетката се отделя. Изисква се въздържане от еякулация между 2 и 5 дни преди даването на сперма. След като пробата е произведена, спермата се подготвя за инсеминация на събраните яйцеклетки в лаборатория. Тъй като това може да е стресов период за мъжа, партньорът може да не е способен да произведе проба в нужния момент. Мъжете, които мислят, че ще им е трудно да дадат проба, имат възможност да произведат предварително семенна течност, която да бъде замразена в лабораторията и да се използва в подходящото време. Също така може да бъде извършена биопсия на тестисите, за да се извади семенна течност за ин витро олождането. 
Инсеминация на яйцеклетките и развитие на ембрион
След отделянето на яйцеклетката, фоликулярната течност веднага се изпраща за идентификация на яйцеклетките, преценка и подготовка за инсеминация. В процеса на събиране на фоликулярната течност е възможно да се отделят голям брой яйцеклетки. Препоръчва се всички яйцеклетки да се оплодят, за да се увеличи броя на ембрионите за последващия трансфер. Всякакви възражения към тази политика трябва да се представят в писмен вид и да се приложат към документите за ин витро оплождане имайки предвид, че по този начин шансът за успешно забременяване може да се намали. Ако нямате възражения, приготвената сперма ще бъде добавена към всяка яйцеклетка и ще бъде  инкубирана при контролирани лабораторни условия. На следващия ден всяка яйцеклетка се изследва дали е оплодена. Обаче е възможно нито една яйцеклетка да не се е оплодила. Ако това се случи, лаборантите ще инсеминират отново яйцеклетките или ще направят интрацитоплазмена семенна инжекция, за да се получат ембриони за трансфер. Ако и след това не се получи оплождане, яйцеклетките ще се отхвърлят и останалата част от процедурата ще се отмени. В случай на увреден мъжки фактор, двойката може да бъде посъветвана да обмисли варианта да използва сперма от анонимен донор (получена чрез лицензирана банка за сперма за “резервен” вариант или като вторичен спермен източник), в случай че не е възможно да се вземе достатъчно семенна течност от партньора по време на оплождането. 
Яйцеклетките, които са оплодени, ще се оставят да се развиват още 2 дни при контролирани лабораторни условия преди да бъдат сложени в матката на жената. Според желанието на двойката, някои оплодени яйцеклетки/ембриони могат да се замразят и запазят за бъдеща употреба.
След като ембрионите са сложени в матката, жената трябва да продължи добавките прогестерон, които е започнала през деня на процедурата по отделяне на яйцеклетката. Прогестеронът може да бъде приеман като комбинация от орални таблетки и ректални/вагинални свещички или чрез инжекции. Доказано е, че приемането на тези медикаменти след събирането на яйцеклетките създава по-добра маточна среда за ембрионите, което от своя страна увеличава шанса на бременността. Страничните ефекти на прогестерона могат да включват:
1.   Сухота на вагината;
2.   Подуване, чувствителност на гърдите;
3.   Депресия, промяна в настроенията;
4.   Закъснение на менструацията.
Синтетичните медикаменти прогестерон се свързват с определени вродени малформации. Чрез използване на естествен прогестерон, рискът от такива малформации, причинени от медикаментите, значително намалява. Трябва обаче да се отбележи, че вродени малформации при раждането се наблюдават при 3% от нормалните забременявания в САЩ. Поради тази причина, използването на естествен прогестерон не гарантира дете без вродени малформации.
Трансфер на ембрионите в матката
Ембрионите се прехвърлят в ден трети или пети от развитието си. Понякога на пациента се препоръчва да се изчака развитието на ембриона до ден пети, известен като стадий бластоцист. Бластоцист трансферът става все по-популярен при ин витро оплождането, тъй като това може да увеличи шанса за успех и да намали вероятността за близнаци, тризнаци или повече ембриони. Лекарят трябва да работи в тясна връзка с ембриолога, за да прецени дали ден трети или пети е подходящ за трансфер в индивидуалния случай.
Ембрионите се слагат в матката с помощта на малка тръбичка (катетър). Процедурата е подобна на намазка и не се налага анестезия и обикновено е безболезнена. Ембрионите се поставят в малко количество течност в катетъра, който се пъха през шийката на матката чрез спекулум. Ембрионите се поставят така, че да достигнат най-горната част на матката. Броят на ембрионите, които се поставят, зависи от индивидуалните характеристики на двойката и това решение се взема съвместно от двойката, лекарят и ембриолога. Обикновено в един ин витро цикъл, се поствят между 2 и 4 ембриона. 
Ембрионалният трансфер може да предизвика леки контракции. Въпреки че е малко вероятно, при ембрионалния трансфер ембрионът (ембрионите) могат да не се поставят на точното място през шийката (загуба на ембрионите) или във фалопиевите тръби (евентуална извънматочна бременност). Има съвсем малък риск от кървене или инфекция като резултата от трансфера. 
След трансфера, жената може да се облече и да си почине за кратък възстановителен период. 12 или 14 дни след трансфера се прави тест за бременност, независимо дали има маточно кървене. 
Трансферът на няколко ембриона увеличава шансовете за успех. Същевременно трансферът на няколко ембриона увеличава риска от многоплодна бременност. Всяка многоплодна бременност носи увеличен риск от спонтанен аборт, преждевременно раждане, а също така и по-висока финансова и емоционална цена. Завишеното кръвно налягане и диабет, дължащи се на  бременността, са по-често срещани при бременни с повече от един зародиш. Може да се наложи по-дълга хоспитализация на тези бременни жени, а също така на бебетата и майките след раждане. Възможна е ектопична бременност (плодът е разположен в тръбата), а също и комбинация от нормална и ектопична бременност. Ектопичната бременност е състояние, което може да наложи лапароскопия или по-значителна операция. Както и спонтанните (естествените) зачатия, бременностите, които стават чрез ин витро оплождане, могат да завършат със спонтанен аборт. В такъв случай може да се наложи дилатация и кюртаж.
Двойките, които се подлагат на ин витро оплождане трябва да направят избор и да обявят официално желанието си  като изберат една от следните опции за това какво да се направи с останалите ембриони:
1.   Замразяване (криопрезервация) на останалите ембриони за използване на същите от двойката в бъдещи ин витро терапии.
2.   Анонимно дарение на ембрионите за използване от друга инфертилна двойка (двойки), ако дарителите и техните ембриони отговарят на определени критерии
3.   Да се оставят ембрионите да се развиват в лабораторията докато загинат, след което ще се изхвърлят в съответствие с професионалните етични стандарти и приложимите правни изисквания. (това обикновено се случва между 6 и 8 дни след събирането на яйцеклетките).
Други:
Всеки един подпомаган репродуктивен процес може да бъде психически стресиращ. Може да се появят силно напрежение и разочарование. Съветваме ви да обсъдите варианта за временна помощ от психиатър, психолог, съветник или социален работник, който може да ви помогне в този труден период.
От двамата партньори се изисква отдаденост и време, за да се премине през целия цикъл на ин витро оплождането. Ще се наложи двойките да съгласуват ангажиментите си, за да се извършат всички нужни изследвания и терапии, свързани с ин витро оплождането. Жената е отговорна за това да се явява в лекарския кабинет за насрочените ултразвукови прегледи и кръвни тестове в продължение на няколко дни или седмици преди очакваното събиране на яйцеклетките. Мъжът е отговорен за това да се яви по времето, когато лекарят е назначил събирането на спермата.
Теоретични проблеми и шанс за успех:
За съжаление, нито зачеването, нито щастливият край на бременността могат да се гарантират от ин витро процедурата. Съществуват много причини поради които може да не се появи бременност при ин витро процедурата. Всъщност, съществуват сложни и в голяма степен неизвестни фактори, които ограничават процентите на успеваемост при подмоганите репродуктивни техники. Някои от известните причини за неуспех могат да включват:
1.   Невъзможност да се извлече яйцеклетка защото:
- фоликулите, които съдържат зрели яйцеклетки може да не се развият по време на ин витро цикъла
- овулацията е станала преди времето за извличане на яйцеклетката
- невъзможност да се извлече една или повече яйцеклетки
- съществуващо срастване и/или технически трудности, които пречат на успешното извличане на яйцеклетка
2.   Извлечените яйцеклетки могат да не са нормални;
3.   Възможно е да няма достатъчно семенна течност за оплождане на извлечените яйцеклетки защото мъжът не може да произведе семенна проба; защото пробата не съдържа достатъчно сперматозоиди за оплождането; защото лабораторията не е успяла да обработи правилно наличната сперма; или защото е отказана донорска сперма като резервен вариант;
4.   Оплождането на яйцеклетките за произвеждане на ембриони може да е неуспешно, дори ако яйцеклетките и сперматозоидите са нормални;
5.   Ембрионите могат да не се развият нормално или въобще да не се развият. Ембрионите, които покажат някакво ненормално развитие няма да се поставят в матката;
6.   Ембрионалният трансфер в матката може да бъде труден/невъзможен, или ембрионите могат да не се закрепят, или след закрепването, ембрионите е възможно да не се развият нормално;
7.   Всяка една стъпка от процеса ин витро може да се усложни от непредвидени ситуации, например неподходящи климатични условия, повреда в апаратурата, лабораторни условия, инфекция, човешка грешка или подобни.   
В случай на смърт на двойката преди ембрионалния трансфер, ембрионите ще се изхвърлят, освен ако не е посочено в писмен вид друго.
Когато жената забременее в следствие на ин витро оплождане, това обикновено е нормално протичаща бременност. Въпреки това, винаги има риск от анормална бременност, увреден плод, ектопична бременност или преждевременно раждане. Това се дължи на факта, че ин витро оплождането не гарантира срещу такива ситуации. Вродени дефекти, генетични аномалии, умствени недостатъци и други дефекти, които се случват при 3% от нормално започнатите бременности могат да се появят и при бременности, при които зачеването е станало с помощ. Изследване на голяма група деца, родени чрез “помогнато” зачеване показва, че при тях процентът на аномалии е почти същия като при деца, нормално заченати. При жените с многоплодна бременност съществува много по-голям риск от усложнения, които могат да са следните: токсемия, прееклампсия, спонтанен аборт, преждевременно раждане, мъртво раждане, вродени малформации и други усложнения.
Алтернативи на ин витро зачеването:
Според индивидуалния и уникален случай на безплодие при всяка една двойка, шансът за зачеване по друг начин означава, че алтернатива може да има или да няма (включително вътрематочна инсеминация и терапия с лекарствени средства). Вероятността за успех на тези алтернативи е различна според вида и сериозността на причината за инфертилността. За някои двойки дори е възможно да заченат без помощ от лекари. Преди да започнете терапия за ин витро оплождане, добре е да поговорите с лекаря си за алтернативни методи. 

# 1
  • София
  • Мнения: 6 356
лош превод от английски и непознаване на терминологията.
само това мога да кажа...
на www.zachatie.org може да се намерят много повече и по-качествени статии по темата, при това - преминали през медицинска редакция от лекар.

# 2
  • Мнения: 2 022
аууу превода е кошмарен:
родени чрез “помогнато” зачеване
инсеминация на яйцеклетките
“селективно намаляване на бременността”
Човешкия хормон гонадотропин
и още хиляди глупости
да не говорим че са изредили американските аналози на лекарствата, които се използват тук, абе тия хора нямат ли лекар да им прочете статиите преди да ги публикуват????

# 3
# 4
  • Мнения: 539
Аз пък мисля че статията е добра нищо че има някоя и друга грешчица при превода.
Никой не отрича колко полезна информация има в зачатие, но все пак съществуват и други изтъочници.
А на който не му харесва да не чете!

# 5
  • София
  • Мнения: 6 356
Аз пък мисля че статията е добра нищо че има някоя и друга грешчица при превода.
Никой не отрича колко полезна информация има в зачатие, но все пак съществуват и други изтъочници.
А на който не му харесва да не чете!

Роси, тя статията си е добра, никой не казва нищо лошо за нея. Коментирахме, че е преведена лошо и има много погрешни термини - което показва, че е превеждана от неспециалист и не е проверена от лекар.
само това...

колкото до последното ти изречение, тук често го виждам, но искам да ти кажа, че в конкретния случай подобна мисловна нагласа не е много полезна.
ние, пациентите, не можем да сме толкова компетентни, че да оценяваме медицински материали само по критерия "харесва ми - не ми харесва" и така да избираме на кой да вярваме!

# 6
  • Мнения: 539
Това е само статия, а не начин на лечение. Статията е за четене, а когато някой има нужда от лечение, ще се обърне към съответния специалист, а и горе в библиотеката има страшно много линкове към подобни статии. Не мисля че трябва да се отхвърля, дори и да не е преведено с помощта на лекар, защото все пак не сме тръгнали да се самолекуваме. Относно информацията - колкото повече толкова по-добре. Има добри статии и не чак толкова добри, но все пак някой си е направил труда да го преведе, без значение колко професионално. И пак повтарям - НИКАКВО САМОЛЕЧЕНИЕ (за инвитрото е и невъзможно...)

Относно последното ми изречение от предния постинг - не искам да обидя никого, просто се дразня от моментални реакции, оплюващи чуждия труд

# 7
  • Мнения: 2 022
В случая става въпрос за публикация в официален сайт, а не просто превод на момиче, което е постнало нещо във форума. Ако прочета подобна статия в специализирано печатно издание едва ли ще си ко купя пак  Embarassed Това, което знам и сравнявам и виждам че не отговаря на действителността и не е коректно написано, как впоследствие да се доверя четейки нещо по тема, за която все още нищо не знам. А ако ще попитам лекаря той да ми обясни всичко, какъв е изобщо смисъла от статията. Или се прави като хората или не.
Ще им пиша мейл да я коригират тази статия, проблема е как стои въпроса с останалите публикации.

# 8
  • Мнения: 637
Отвратителен превод, който на места дори променя смисъла на оригиналния тест.

# 9
 Направо се изненадах да про4ета това тук. "Статията" е УВОДА на книжката която полу4их когато се разбра 4е ще правя ин витро от Fertility Centers of Illinois. По нататък е засегнат много подробно всеки споменат стадий от ин витро оплождането. Тъй като съм 4ела оригинала мога да твърдя 4е това е доста то4ен превод. Това е само въведителна 4аст и е написана на достъпен език за медицински необразовано лице ( както в слу4ая съм аз). На мен ли4но ми беше от полза.

# 10
  • Мнения: 637
Статията е чудесна, преводът обаче е боза. Ти разбираш ли английски? Ако да, просто е смешно да твърдиш, че преводът е точен. Или пък не разбираш терминологията на български.

# 11
  • Мнения: 2 022
Именно, преводът е лош, чак се получават несмислени тъждения.
Обясни ми какъв е този човешки хормон гонадотропин? Не е ли хорион?
Инсеминация на яйцеклетки не се прави - оплождане му казват. Инсеминацията е съвсем друга процедура.
Не се казва хиперовулация а контролирана овариална хиперстимулация.
Не се казва контролирано намаляване на бременността, а контролирана редукция. Подпомогнато зачеване ми звучи като подпомогнато от комшията. Звучи смешно, може би не си запозната с българските термини:) Какво е медикаменти за фертилитет? Ултразвуковите изследвания се правят чрез вагинална проба. Брех! probe=сонда, а не проба! Синдром на хиперстимулиране на яйчниците? Казва се хиперстимулационен синдром.  Яйцеклетката при ин витро не се отделя! Тя се аспирира, отделя се при естествена овулация. Ето от тук идват и много фактически разминавания.
Най-вероятно момичето не е наясно с българската терминология на тези понятия.
Както и да е за форум е чудесен, но без претенции за повече  Rolling Eyes Но за сайт  newsm78
Щом ти харесва чудесно, обаче лекар ти каза, че превода е под всякакви критика.  Simple Smile

Последна редакция: вт, 21 юни 2005, 20:07 от Cygnus

# 12
ok де, предавам се. Разбирам и английски и с българската терминология съм горе- долу запозната. На места моми4ето (или мом4ето)наистина не се е изразило много правилно. Оба4е съгласете се 4е се разбира  за какво иде ре4.
Имам идея- Meli, Cygnus, защо не вземете да я пооправите. Мисля 4е е направено добро обобщение на един инвитро цикъл.
Всъщност незнам..... newsm78май в за4атие има подобна статия ве4е.

# 13
  • Мнения: 2 022
Ще им пишем да я оправят. С хубав превод наистина би била много добра.

Последна редакция: вт, 21 юни 2005, 22:08 от Cygnus

# 14
  • Мнения: 673
Преводът е мой. Прави сте, че това ми е първа среща с тези неща.
Благодаря за забележките, ще ги взема под внимание и статията ще се редактира.
Хапливите забележки подминавам с усмивка. По принцип не пилея нерви за форуми и синдрома "вечно някой недоволен".
 Whistling

Общи условия

Активация на акаунт