Тренировки или просто разтоварване?

Дияна в градината ходеше на латино танци и плуване. Харесваше й, беше за удоволствие. Иска да ходи на плуване отново.
Ще видя как е със заетостта в у-ще и ще помислим двете за някакви тренировки.

Дъщеря ми плува вече шест години, сега е на 12г. Малко преди първи клас започна. Ходила е на 4-5 републикански състезания - около 50 място е винаги от 200 момичета в нейната възрастова група. Плува страхотно всички стилове, има добра техника, а на мен ми доставя голямо удоволствие просто да я гледам (и снимам  ) как плува - наистина е нещо, което нито аз, нито баща й умеем толкова добре, колкото нея. Има страхотна фигура, не боледува. Но от нея ако зависи, да се е отказала досега. Вече плува с голямо неудоволствие на тренировки и много я мързи. На пубертета го отдавам. Иначе в морето и в басейни, където плуването не е задължение, й е приятна да си плува.
Другите ми две деца (на 5 и на 6 са) също ходят на тренировки от една година - единият плува с удоволствие, другият - не съвсем. За плуването, а и за всеки друг спорт се изисква малко повече настоятелност от страна на родителя в началото.

Големият ми син до преди една година / той сега е на 11/ ходеше да спортува само за разтоварване. Сменихме няколко вида спорт, защото аз не обичам да насилвам нещата. Щом не иска да ходи на тренировка не ходи, започва другия. Макар, че това никак не ми харесваше не му се месих. Ходи на айкидо, на плуване, на футбол.
Преди година почна тенис на корт и всичко пак на шега, само за удоволствие. Но сега вече ходи сериозно на тренировки. Събра си пари и си купи скъпа тенис ракета, специален екип за тенис, а сега събира за маратонки за тенис. Може би в един момент децата съзряват и приемат всичко по сериозно. Сега аз не настоявам, а той ме моли да му давам пари за тренировки. Първо ходеше 1път на седмица, сега ходи по 2 пъти, а ме моли да му позволя да станат 3 на седмица.
Малкия също ходи на тенис, но само за развлечение - днес ходи, утре не му се ходи.
Може би наистина трябва да са малко по-големи, за да ходят сериозно на тренировки, а не на разходки!

Предпочитам да е за разтоварване. Ако едно дете е изключително талантливо и амбициозно едновременно то самичко ще поиска да се занимава все повече и повече и ще стигне до професионалната работа.

Габриела тренира фигурно пързаляне. (За нея май трябва да пиша в темата за по-малки деца.) Започна се с отиване на пързалката да покараме за удоволствие и постепенно се превърна в голямата й любов, централната й мисъл и най-времепоглъщащото нещо в моята програма. С всяка следваща тренировка иска още. Понякога, ако й е много трудно, мрънка, че не иска повече да тренира, но веднага щом си почине и хапне, иска да е отново на леда. Бих я подкрепила в момента, в който реши, че повече няма да се занимава с това. Докато иска да се пързаля обаче, ще съм на 100% до нея.

Чисто разтоварване- полезно и приятно, не са ни нужни спортни успехи и класиране на състезания. Ходи редовно да плува, но не в школа и не с учител. Гмурка се /онзи ден на 4 метра- толкова беше най- дълбокото в басейна. Това лято вече поиска и да тренира от следващата учебна година плуване.
Никога не бих натискала за спортни занимания, ако детето само не пожелае.

Дъщеря ми тренира вече три години спортни танци, но откровено казано го прави повече под мое давление, отколкото по свое желание. Обикновено първата половина от учебната година ходи с удовлствие, но като се запролети започва едно голямо мрънкане. Аз настоявах точно за този вид занимания, защото ми е близо, не изисква разкъсване на времето и осигурява три пъти седмично физическо натоварване - време, което иначе дъщеря ми би прекарала пред телевизора или компютъра. Ако зависи от нея, тя би плувала по-активно, но пък воденето и взимането на мен ми създават трудности. Водим я на тренировки по плуване за по месец-два, колкото да задоволим временно желанията й. И с двата спорта идеята ни е да се движи, но не и да гони постижения и награди.

Дъщеря ми тренира спортни танци в началото когато започна беше на 9 (сега е на 12) ходеше само защото и харесваше самя спорт. Но треньорът и ги събра с едно момченце което започна заедно с нея и станаха двойка. Бих казала че обича да танцува но мързела е голям и ако няма побутване от време на време сигурно да се е отказала, въпреки че ходи по сътезания имат вече и добри постижения но пубертета е нямам думи. А техните тренировки понякога са доста натоварваши има дни тренират по 4-5 часа на ден. И след това настава едно мрънкане но после преминава и пак продължава.

Кирил - почти на 7, тренира от няколко месеца спортна гимнастика. Аз го наблюдавам от няколко години и бях убедена, че  е много подходящ за този спорт. Трудно му беше да възприеме, какво означава да тренираш нещо и ми отказваше, дори да отиде да разгледа залата. Но в един момент реши, че иска, отидохме, хареса му и го записах. Ходеше с голямо удоволствие, дори когато му е било трудно. Ще ходи, докато той иска, не смятам, да го правя активен спортист, освен ако той не го желае.
Ния играе балет, по нейно желание, ще танцува, докато и е приятно и го иска.

Моите са запалени по спорта, но и това е нормално за разбиранията ни.
На карате ги записах аз - особено големия е много запален и вече и доста напреднал. Малкия засега повече ходи на тренировки за да изразходва енергия, отколкото сериозно да е напреднал, но все пак е едва на 6 години.
Всяка зима са на ски - има ски училище при нас и треньора е прекрасен, запали ги - сега щом падне снега и са всяка неделя там и така до пролетта.
Баткото по свое желание ходи и на баскетбол - влюбен е в този спорт и доброволно не би пропуснал тренировка.
Малкия пък имаше занятия по плуване в училището и много ги обичаше, ходеше и на футбол пак там - не е бил особено възторжен по повод футбола, но и не прояви желание да спре да ходи.
Ако зависи от мен не бих ги правила професионални състезатели, но ако решат да навлязат по-навътре в спорта ще ги подкрепя на 100%.

 Предпочитам да е за разтоварване, но се оказва, че при нас не е така. А синовете ми имат нужда от изразходване на енергията и повече движение. Особено през зимата, когато не тичат навън, както сега. По-големият ми син обожава футбола, има данни, отдава му се(гледам го на площадката, като играе с по-големите деца), но възможностите, които му предлага училището и школата извън училище, са такива, че ще отнемат твърде много време. В школата са ежедневни,доста продължителни тренировки, с часове, и няма да има време за другите неща, с които се занимава, пък и за учене(включвам и отиването, и връщането от стадиона), а в училището му е специална паралелка, в която обаче не се набляга много-много на ученето(държат само децата да имат успех поне 4). Намерихме компромис със записването на карате, но нито много му харесва, нито му се отдава много-много. Гледа на това като на нещо полезно, както се опитвам да му внушавам аз. Но си е тренировка, знам това. Засега ходи с удоволствие, но съм в процес на търсене на друг спорт, на който да ходи, без да му отнема твърде много време, но и (най-вече) да му е наистина приятно. Ако намеря по-добра възможност за футбол-ще го запиша веднага и знам, че ще е доволен. Той, така или иначе, не иска да е спортист. Има едни такива гръмки мечти за себе си, свързани с това къде и какво ще учи, но ще я видим тая, като стане време за това (сега е само на 8 години) . Знам, че трябва да се дават на децата максимално възможности да опитват най-различни неща, за да "намерят себе си" в някое от тях, затова не насилвам за нищо децата ми, но ги насърчавам да се занимават с най-различни неща, като се старая да им предлагам възможности. Ако нещо им хареса наистина и решат да се занимават по-сериозно с него (независимо дали е спорт, изкуство някакво или каквото и да е друго), ще помагам с каквото мога.
 

Не се заяждам ,но откъде събра толкова пари ?
Една хубава тенис ракета е поне 200 лева и нагоре.
Специалните екипи също са скъпи ,маратонки за тенис трудно се намират под 100 лева.
Нали става въпрос за 11 годишно дете?
По темата- синът ми опита няколко вида спорт ,последният беше киокошинкай карате .
Започна с голям ентусиазм, яви се и на два изпита, на третия не можа ,защото тогава кандидатстваше след седми клас .
Е, отказа се под предлог, че не иска да тренира с малките .
Сега ходи на фитнес.
Дъщеря ми девет години тренира тенис на корт .
До 14 годишна ходеше по състезания, печелеше купи ,медали  ,тренираше всеки ден.
Постепенно започна да изостава от децата ,които се занимаваха по няколко часа на ден и накрая се отказа от състезанията.
Сега тренира за удоволствие и поддържане на форма.
Ако целта е да се покоряват върхове ,то детето трябва да е отдадено на спорта .

Дъщеря ми ходи на модерен балет от 6 годишна. Сега е на 9. Много и харесва, и в къщи непрестанно подскача. А синът ми седи на компа. Сега ще бъде 8 клас.