С бившия съпруг сме имали достатъчно хубави и достатъчно лоши моменти. Той може да бъде много добър, както и много лош. Живяхме заедно 7 години, детето ни е на 4. И двамата искахме спокоен живот но не знам защо не се получи. Изискванията му нямаха край. На майка му-също. И той я слушаше.
Разделени сме вече 3 месеца и половина, сега ме убеждава че си е взел поука колко глупав е бил през цялото време, че е осъзнал че е имал всичко и сега го е изгубил, да простя за последен път.
Само да спомена че той е човек който не се отказва лесно по принцип и ще се бори за това което иска до припадък .
Не знам какво очаквам от вас, винаги когато чета такива теми ми се е струвало че отговора е ясен, но ето че сега аз съм от другата страна. Има ли около вас такива мъже, които наистина са се осъзнали и са се променили в името на семейството?Или отново всичко е празни приказки?
Сигурно поста ми е объркан, но се чувствам точно така.Благодаря че ме изчетохте.