Била съм егоистка и той вече не можел повече да ме понася и да прави компромиси.
Той не може да има деца,три години ходя по клиники преживях какви ли не неща,болка и депресии след неуспешните процедури.
Бях готова на всичко само за да останем заедно,да имаме деца и да бъдем истинско семейство.
Сега ми казва че било егоизъм да искам деца щом той не можел да има.
Не иска да уточни какви са другите ми егоистични прояви,винаги е изглеждал доволен и щастлив.
Често ми казваше че ме обича и че съм единствената му връзка със света .
До вчера мислехме да подаваме документи за осиновяване,а днес за развод.
И "най-хубавото" е че моят доскоро любящ и загрижен мъж иска възможно най-бързо с личните си вещи да се изнеса от общия ни апратамент и да си ходя "на село".
Не мога да го преживея това,до вчера се прегръщахме и правехме планове за бъдещето,днес ме подканва да не го затруднявам и да се разведем по взаимно съгласие..
Не иска да говорим повече,ще си делим сметките и после всеки по пътя си...
Не съм вярвала ,че има такава болка,унижение и обида...
Как да се съвзема и да продължа да живея все някак?