Това което беше може би тригера е едно вирусно заболяване, тук го наричат "respiratory syncytial virus". Това не се лекува с лекарства, помага се на детето да го преодолее. Този вирус не засяга по-големите деца, но за жалост при бебетата които го "хванат" повече от веднъж диагнозата астма е почти задължителна....(а това е лесно ако имате по-голямо дете вкъщи, което ходи на градина, защото обикновенно големите деца нямат изразени симптони, че са болни)
Видях хубава и простичка статия за това Тук
Ако мислите,че е полезно, може да го закачите в библиотеката си.
Моя бебок отново беше с много тежки пристъпи тази нощ и пак спря да диша. На всичкото отгоре така се беше изплашил, че мятайки ръце блъсна небулайзера и той падна за земята и се потроши, та сега отивам да купувам нов. А аз така се панирах като се случи това, че мъжа ми почти ме наби, че гледам умно а не помръдвам. А големия ми син стоеше до мене с чантата е лекарствата(това е 3 сутринта) ровейки в нея и само повтаряше като папагал "МАМО МАМО ТУКА ЛИ СИ МАМО ТРЯБВА ДА МУ ДАДЕМ ЛЕКАРСТВОТО МАМОООООООО"....
Е и завършихме с адреналин...... Може би нямаше да се наложи, ама аз така се изпопанирах.... после бегом в интензивното отново....
Чувствам се много смотана сега. Незнам защо неможех да реагирам навреме.... Може би понеже дечко се беше подобрил напоследък и не очаквах толкова тежък пристъп. Чувствам се виновна.... МНОГО. Даже се мразя. ОХ.
Махнете го тоя край на постинга ми ако искате, аз просто исках да се нарева публично и да се замопорицая да ми олекне.