Вижте, обаче, какво "решение" и панацея ни предлагат.
Остава един въпрос-дали българинът си е научил уроците от недалечното минало и дали пак ще клъвне на въдицата?
Българинът няма да се умори в търсенето на лесни пари. Преследвайки далаверата обаче, сам влиза в поредния капан. Мечтата на всеки да намали разхода си на гориво за колата роди странна дистрибуторска мрежа. Тя предлага хапче чудо. То се казва MFG-Caps или "повече мили с един галон". Пускаш го в резервоара и то пести между 10 и 14% бензин, дизел и дори газ. Освен това намалява с 80% вредните емисии. Не е добавка към горивото, а катализатор.
Проверка в интернет показва, че такова чудо наистина има. Произвежда го американската компания FFI (Fuel Freedom International). Тя си има сайт, според който продава продукта си по интернет в 224 държави. Има лицензирани дилъри и у нас. Те твърдят, че по продажби на магическата капсула България в момента е в Топ 10 на страните потребители. Проверка на "Стандарт" обаче показа, че почти никой не е виждал и чувал за хапчето чудо. Наш екип отиде дори на сбирка на дистрибуторите. Оказа се, че никой от тях не носи в себе си от магическите капсули. Имаше единствено снимки.
Как действа българският "клон" на американската FFI (Fuel Freedom International). От две години той вече е изградил структури във всеки областен град. Работи на принципа "мулти левъл маркетинг". По нищо не личи да има някакъв маркетинг. Парите идват основно от попадналите в мрежата дистрибутори. Това разказаха за "Стандарт" хора, които са били зарибени, но се отказали, притеснени, че може да са въвлечени в пирамида.
В българския вариант на FFI не може да влезе всеки, който пожелае. "Организацията" приема нови членове само с изрична препоръка на старите. Те гарантират пред ръководството, че новите са сигурни хора, което означава, че няма да се разприказват, където не трябва. Второто условие за членство в организацията е всеки кандидат-дистрибутор да внесе 1500 лв., срещу които получава "лиценз". Процент от таксата отива в джоба на този, който го е вербувал, а остатъкът се разпределя по веригата нагоре. 50% се вливат по сметките към най-високото ниво, разказват посветените. На жертвата се разяснява, че парите са за "стартов пакет", който освен лиценз включва индивидуален типов сайт в интернет, дебитна карта и няколко блистера със скъпоценни таблетки.
"Лицензираният" дистрибутор получава и правото да раздава сам лицензи на други дистрибутори, стига те да си платят на свой ред по 1500 лв.
Оттам нататък пред членовете на заверата се отварят вратите на големия бизнес, обещават щедро босовете. Те имат правото да продават хапчета и да трупат суми, естествено срещу определен процент отчисления за горните нива. Има и още едно допълнително условие, което предвидливо не се съобщава на кандидатите за бърза печалба. Издаденият лиценз е валиден само 1 месец. В този срок дистрибуторът е длъжен да продаде минимум 3 блистера, които струват 50 долара. Ако не успее, лицензът се деактивира. Всъщност дилърът не е длъжен да продава, достатъчно е само да купи капсулите, за да не изтърве документа, за който е олекнал с 1500 лв. Така всички зарибени са притиснати да продължат да дотират босовете си с по 50 долара всеки месец, защото реални продажби почти няма. За лапнишараните остава единствено възможността да излъжат някой друг, от който да възстановят вложенията си.
Българският вариант на FFI естествено не плаща никакви данъци, не издава фактури, нито касови бележки. Блистерите, върху които липсват име и адрес на производителя, се предават от ръка на ръка, а излагането им в магазини е строго забранено. Целият този "бизнес" се върти на тъмно и в пълна нелегалност.
Дистрибуторите старателно крият имената на шефовете си и обясняват на новопостъпилите, че тук ръководни кадри няма, защото всички са равни.
Родните шефове на тази "световно известна компания" избягват всякакви публични изяви и реклами. Те дори нямат и офиси, нищо че афишират 100 млн. долара годишна печалба. Регионалните структури в областните градове се помещават в незабележими сгради без никакви указателни табели или фирмен знак. "Нашите лаптопи са наши офиси!", отсича на полусектантските сбирки регионалният гуру, ако някой дръзне да полюбопитства.
Странното е, че всички разплащания са по електронен път, разказват посветени. Не знаеш дали пращаш парите си на компанията в Щатите и дали оттам получаваш дивидент, а не от някой варненски лаптоп.
Росица Иванова
Ето линк, вижте и другите подтеми в "Стандарт' , наистина звучат "интересно".
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-06-30&article=238289