Любов, живот и разпокъсани мисли....

  • 2 317
  • 4
  •   1
Отговори
  • Мнения: 217
Седя днес и си мисля в жегата.....
Как се отразиха загубите ми на любовта ми? Ми никак.... той все още е единственият човек, когото бих подкрепила, дори когато знам, че е сбъркал.
Можем ли да раждаме и друго, освен деца? Теоритично - да. За себе си знам, че идеите ми до момента не са донесли нищо друго, освен временно облагодетелстване на автора. Със сигурност обаче, има хора, които раждат ценни идеи. Вярвам.
Къде е границата между "искам" и "трябва"?
Налитат ме и лоши мисли.....
Едни такива, завистливи, гадни....
Какво стои за вас отвъд загубата, болката и тъгата?



# 1
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Загубата не промени любовта ми - напротив, съпругът ми беше изключително адекватен на ситуацията през цялото време. Беше ми опора, държа се мъдро и в крайна сметка излязохме от битката още по-сплотени и разчитащи един на друг.

Раждането е творчески процес като много други. Не е задължително да раждаш деца, за да изпиташ радостта от сътворението. Важното е какво искаш. Какво трябва е това, което другите смятат, че трябва да искаш. Но не те живеят живота ти, нали? Примадоната на собствената сцена си ти, ти си и режисьор, и сценарист, остава само смелост и енергия да изпълниш замисленото.

Днес стават 8 месеца, откак нашият мъничък син си отиде... Мъчно ми е, но животът продължава с текущите проблеми и задачи. Вчера се срещнах с приятелка с бебе на възраст, на която той щеше да е сега. Радвах се на мъничето, и ме болеше, и пак му се радвах и се опитвах да не си представям, какво би било, ако беше жив и здрав и при мен... Не знам - да си позволявам ли да искам, или да се свивам навътре в себе си?

Завистта не ме блазни, за мен тя е вид самоподценяване.

# 2
  • Мнения: 533
И при нас любовта не се променияно се промени мирогледа ни мислехме се за недосегаеми мислехме че нас лошо неможе да ни сполети че едва ли не сме имунизирани срещу нещастието просто защото имахме всичко и живота ни беше ОК-хубава работа любимия човек до теб пари и само това което най-много искахме ни го взеха завинаги.В тези трудни моменти най-силна подкрепа оказва баща ми добре че е той та да се справяме с трагедията.

# 3
  • Мнения: 604
Лили всички трябва да продължим напред ,въпреки всичко преживяно! Hug
И моята любов остана силна и непокътната ,защото Той беше до мен,
през цялото време в което имах нужда и продължава да бъде!Едно от
 малкото kеща в които съм сигурна е -изборът ми на съпруг!
Да и аз не спирам да искам да опитам отново, но този път редом със
стахът и с въпросите: Дали си струва -вече съм на 36¿ Ще мога ли да
понеса нова загуба¿Не знам дали не е по- добре да се отдам на дъщеря
си и на удоволствията свързани с нея!И аз очаквам една близка да ражда
скоро и с нетърпение чакам да видя синът и за да мага да си представя
поне, как би изглеждало моето момченце!
Извинявам се за малко обърканият пост, но той всъщност е унисон с мислите ми!

# 4
  • Мнения: 3 016
Моят съпруг също беше до мен и именно той ми помогна страшно много да се  посъвзема след загубата. Той беше този който ме извади от дупката. Благодаря на Господ че ми го е изпратил !
Талето, никой не си мисли ,че може да го сполети такова нещастие, докато обаче не се случи. И при нас бе така .Не ни липсваше нищо . Докато дойде страшния ден тогава и до днес ми липсва ужасно много моето малко момченце .........

Общи условия

Активация на акаунт