Имаме си МАРТенче добро и сладко, което много скоро ще е батко!

пъърваааа 

Аз пък се ослушвах за теб. 
Ама си викам, нали сега ти трябва повече почивка, ще действам. 
Днес си мислех за теб в тези жеги - продължва ли да ти се гади?

ограничихме повръщането до веднъж на ден
днес беше особенно гадно
иначе през деня съм шест точки 

Цоп

Май не виждам МианаНиа в списъка

Ами не си е дала данните, за това
или аз съм ги пропуснала
в такъв случай да пише на Галя да я добавим, или Гале- пиши й на лични и се разберете моля те
на мен Гери ми направи забележка преди две теми време, ама 

Здравйте,момичета!
Нямам много време да пиша,едно че е жега,друго че мишлето не се спира и така.Но ви чета редовно
Танче,малко остана!И аз се вълнувам с теб!
Ние ще ходим на море след 3 седмици и вече нямам търпение!Преди два дни си резервирахме апартамент и сега чакаме само времето да мине!
Вие къде ще ходите на море?(сори ако вече сте обсъждали )
Лека вечер от нас!

 Здравейте, момичета.
 Дан, много неприятна случка. Много е опасно с тези препарати.
 Мини, радвам се, че си вече малко по-добре.  
 Моргауз, замислих се отново за Вас след като видях какво си написала. Разбирам те прекрасно за това как се чувстваш, защото аз така се чувствах, докато живяхме в София. Бях като изцеден лимон. Цялата тази мръсотия, претъпканите автобуси, шума, бездомните кучета на спирката пред нас, гадната ми работа в адвокатската кантора, където направо слугувах на капризните шефове вместо да се развивам като човек ме съсипваше.  Сега съм спокойна и щастлива. Но и това, което е написала Росито е много вярно. Просто има хора, които носталгията ги съсипва. Баща ми е такъв човек. Хем недоволства от всички неуредици в България, хем когато имаше възможност да работи и поживее на по-уредено място мрънкаше непрекъснато как му липсвали кафенето пред блока, река Марица, (където ходи за риба), кучето ни, гората край неговото родно място. Абе, хората сме различни - това е. Каквото и да решите - успех и дано скоро се почувстваш по-спокойна.
 Ние сме добре. Аз съм си все още в комплект с нероден Петърчо.   Както вика Иван да изчакаме поне майка ти, че да сме спокойни за Гено, като отидем да раждаме.
 Това е от нас. Приятен ден.

freia, Цвети по едно време акаше много тъмно зелено, а още беше само на кърма. След няколко опита установих че така става когато аз ям маслини
 Ох Мини, при нас такъв задух беше днес, та и аз се сетих за теб как ли си като при вас е още по-топло . А как е кака Стефи, наясно ли е вече какво има на мама в корема 
Танче, леко раждане, ако Петърчо те изненада по-рано, но дано е послушен и изчака баба

Аз съм послушно дете. 

Танче, кога щеше да дойде майка ти?

Добра вечер или лека нощ от нас .
Зайо, ДАН дано и при 2те ви да е било само притеснение.
На бременеещите мами стискам палци в тези жеги(аз като се знам как ми беше горещо постоянно не се виждам много бременна лятото)
Ние излизаме от 9-11 после пак към 17:30-18 до 20 ч.
За способностите: Моите деца са случили на не   амбициозна майка оставям се по течението(само храненето мие фикс идея )
- гърне: слагам сутрин и след сън (който вече е един - УРА), махането на памперса е далечна мисия
Днес една от майките на площадката ми показа дете родено юли 2004 с памперс (видяла да прозира през панталонките, и ме пита дали знам на колко е а то е по-голямо от Мити с 5 месеца) 
- хранене: сама е много добра, но ако работи с ръце. С лъжичка не съм опитвала да й давам да се маже, но ще трябва да й давам  , няма идея как ще стане тя напоследък я отказва.
- игри, обучение, занимания: не настоявам с книжки, тя харесва конструктори (включително Легото на Мити) умира за коли и топки(показва ги ръмжи като кола , състезателка ще става... ама не се сетих да й сложа една кола на прощъпалник).
Мити го бях оставила така, все още не се интересува от книжки и рисуване, музиката която харесва е много далече от детската.
Интересуват го часовници, цветове всякави  механизми и иска обяснение как работя, как са направени... и на всяко нещо А защо...?  (Ужас влизаме в цикъл вече  )и т.

Таничка, има решение... (може и да съм го разказвала).... разказано от комшийката (майката на "снахата", Мити много я харесва.... момичета главата ме боли вече, тия малките само не прегръщат и целуват )
05.03.2007 г. около 10-11 ч.
"Гледам ги Мити и Жоро с колелото излизат на разходка, сами. След малко се прибират, отново излизат и Жоро се мъчи да напъха ревящия Мити в колата .... ...хм, нещо става тук.... гледах, гледах през прозореца и в момента, в който Жоро излезе от вратата успял да върже Мити му викнах... разбрах, че трябва да отиде при теб я болницата (трябваше да ми прибере дрехите след като ми казаха, че оставам). Дай го на мен Мити, ти иди той ме слуша" Момичето беше го нахранило(дори ябълка ял покрай нейното), той слушал, играли си с малката. После мъж ми си го взел и 15-15:15 ч  взели майка ми от гарата. В 15:30-15:40 като им се обадих вече пътуваха към вкъщи... е мъж ми бил няколко дни с високо кръвно но аз после научих явно и за него не е било лесно раждането 
Това беше непредвиден план Б.
План А - Сценарий за бързо реагиране беше: Товарим се всички в колата, седалката на Мити беше преместена зад тази на мъж ми от по-рано(милия хич не беше доволен т.к. не вижда тати като кара), за да може моята да поляга.
 

Не знам, но все си мисля, че като са по-малки децата /бъдещите каки или батковци/ по-лесно приемат раждането...  Мила беше на детска градина, когато Жоро ме закара в болницата да раждам. Беше много подготвена предварително по въпроса и знаеше много неща. Но на другия ден, когато я доведе и аз излезнах в коридора да ги видя, никога няма да забравя пребледнялото й личице и тревогата в очичките й. Въпреки, че тя се държа на ниво и се опитваше да не се издава... Дори и сега се просълзих, докато пиша това ...

Запис преди да потеглим!Ако мога поне ще ви чета!
Танче,много,много леко раждане ако не пиша до тогава!
ЦЕЛУВКИ НА ВСИЧКИ ВИ И НА МАЛКИТЕ ВИ СЛЪНЦА!

Отново среднощен поздрав и от мен, момичета!
Танче, стискаме палци всичко да е наред, а ти не бързай, няма да ни се схваната ръцете!
Мини, съжалявам че ти се гади. Сигурно е много неприятно, но - да сте здрави! Тази "екстра" ме пропусна и двата пъти, но пък първия път имах жестоки киселини от първия до последния ден.
Дан, дори не искам да си представя какво си преживяла,мила . У нас не е много обезопасено, а и Владислава непрекъснато разнася зарчета, мъниста, стотинки и търкаля моливи и химикалки по земята. Много ме дразни това, че се налага милион пъти да повтарям, за да направи нещо. Дано не се пребием или Мартина да глътне или да се набоде на нещо. Дразни ме, че непрекъснато оправям след нея и 5 минути са й достатъчни, за да разхвърля навсякъде, а после се кара на Мартина, че й късала списанията.
За раждането- Ние подарихме на Владислава разпечатка от ултразвука, която наистина приличаше на бебе с главичка , тяло и ръчички и така тя разбра, че ще става кака. Тогава беше много доволна, но сега ентусиазмът й постепенно се "изпарява".
Първия път секциото беше планирано и всичко беше много забавно. На самата операция докторите си направиха дискотека в операционната. Разказваха си вицове, шегуваха се с мене.  И втория път отиването ми в родилния дом не беше много драматично. Просто ми прилоша в болницата, когато отидох да си взема изследванията и ме приеха по спешност. Имам снимка от нейния рожден ден, на който не присъствах. Стои пред тортата уж усмихната, а очите й са тъжни и измъчени. Както й да е...
За Варицелата- Всички казваха, че е по-добре да я изкара, докато е по-малка. Изобщо не е вярно! Мартина има стотици пъпки - големи и някои от тях вече разранени случайно. Горкичкото, има поне 7 големи пъпки на малкото носле и няколко мънички. Цялото му личице, челото, вратлето, всичко. Днес пак беше с температура, което значи, че очакваме нови пъпки. Дупето и слабините са червени и с доста пъпки, също. Няма го и крема ни за дупе на Мустела-Стелактив, който ползвахме, а явно Бочко не помага. Познавам младежа, който ги внася и му звъннах да питам преди няколко дни, но не си изпълни обещанието да ми изпрати.
В Америка, Израел и Германия има ваксина, но тук няма разрешение за внос.
Говорите си за емиграция. Понякога така ми писва да живея тук, но май вече остаряхме за такива емоции, а и мъжът ми изобщо не иска дори да говори за това. Държавата ни е ...Аз честно си плащам данъците, изхвърлям си боклуците разделно и не цапам градинките скучешки лайна, но очаквам срещу солидните данъци и осигуровки, които плащаме да не се чудя къде да стъпя в кварталната градинка или как да не повърна, докато стигна до контейнера или как да не си балансирам всеки месец джантите на колата от трапищата по улиците в центъра. За нашия квартал, изобщо няма да коментирам, какъв е упадък.
Моля да ме извините, че съм малко рязка тази вечер  
Съшайн, прекрасно и безпроблемно пътуване и мнооого любов!

Вава, все едно си разказала как стоят нещата в къщи с Мила и Калина ...