Осигуряване за Майчинство ?

  • 9 559
  • 7
  •   1
Отговори
  • Мнения: 216
Здравейте майчета,
Искам да задам един принципен счетоводен въпрос и ви моля за съвет.
Ако една бъдеща мама,бременна в 3-ти месец реши да промени договора си с работодателя, съответно ще се промени и месечната й осигурителна ставка.
Ако например сега заплатата й е 300 лв., и работодателят нарочно я промени  на 800 лв. - 6 месеца преди термина, ще се увеличи и осигурителната сума, която сама ще си довнася (да кажем примерно с 200 лв.).
Въпросът ми е - има ли това смисъл, с колко ще бъде по-високо майчинството й след като роди?
Дали само с тези довнесени от нея 200 лева или с повече?
Моля, който е специалист и разбира повече да ми отговори какво точно би се променило от счетоводна гледна точка.
Надявам се да съм обяснила добре.
Предварително ви благодаря   bouquet!

# 1
# 2
  • Мнения: 216
Благодаря за линка, но бих искала конкретен отговор на въпроса ми.

# 3
  • Мнения: 1 372
има смисъл, защото 45 дни преди раждане и после 9 месеца след раждане ще получава 90% от 800 лв. което грубо е около 720 лв, като обаче зависи дали през месеците в които се е осигурявала на вискота сума е пускала болничен или е ползвала отпуска. Ако я осигуряват на 300 лв ще получава 90% от 300 лв, което прави 270 лв. Разликата е двойна, дори тройна. Заслужава си защото 6 месеца плащаш после 9 месеца вземаш, а и плащаш по- малко. Осигуровките на 800 лв са около 480 лв и 10% данък което е още 80 лв., та грубо се заформят около 600 лв. Друг е въпроса дали можеш да си позволиш да плащаш толкова,щото все пак не са малко пари даже смея да кажа, че са си солидна сума.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 296
Благодаря за линка, но бих искала конкретен отговор на въпроса ми.
Ами точно там и ще получиш конкретен отговор на конкретния въпрос.

# 5
  • Мнения: 253
има смисъл, защото 45 дни преди раждане и после 9 месеца след раждане ще получава 90% от 800 лв. което грубо е около 720 лв, като обаче зависи дали през месеците в които се е осигурявала на вискота сума е пускала болничен или е ползвала отпуска. Ако я осигуряват на 300 лв ще получава 90% от 300 лв, което прави 270 лв. Разликата е двойна, дори тройна. Заслужава си защото 6 месеца плащаш после 9 месеца вземаш, а и плащаш по- малко. Осигуровките на 800 лв са около 480 лв и 10% данък което е още 80 лв., та грубо се заформят около 600 лв. Друг е въпроса дали можеш да си позволиш да плащаш толкова,щото все пак не са малко пари даже смея да кажа, че са си солидна сума.
Работата е в това, че не получаваш 90% от 800лв., а се правят едни изчисления и сравнения м/у 90% от брутната заплата, в случая 720лв и 100% от нетната заплата, която в случая е приблизително 626лв. Обезщетението е по-малката от двете суми, т.е. 626лв на месец. Ако обаче през 6-те месеца си излизала в болничен (не става дума за този който е 45 дни преди термина), то нетната ти заплата става още по-малка и съответно обезщетението също. Като имаш предвид тези работи и чрез следния калкулатор http://www.kik-bg.com/bg/calculators/payroll_bruto.php?kik-bg=e7 … 09d325893ed4ab3e4 можеш приблизително да изчислиш ползата от увеличението.

# 6
  • Мнения: 682
Разбира се, че има смисъл да се осигуряваш на по-висока заплата. Осигуровките ти върху 800 лв. ще бъдат към 337 лв., но след това 9 месеца ще взимаш по-високо обещетение. За подробности се консултирай с мамите от майчинство-счетоводно. На мен ми помогнаха страшно много, за което им благодаря.  Hug

# 7
  • София
  • Мнения: 17 591
По време на болничния по майчинство се получава 90 % от средния осигурителен доход за предните 6 месеца.

Сега ще си позволя да цитирам RadoMit, който започна много полезната тема "Майчинството - счетоводно". Това е първия пост от първата тема.


"Привет на всички Вас момичета с растящи тумбита. Освен като “половинката” на Maimun4e .. съм и собственик на счетоводна къща .. /Привет Слънце много ме трогна когато ме разпозна още при регистрацията .. надявам се заедно да внесем повече яснота какво и как е по добре и по правилно/.
Ще Ви наруша за малко "женската" компания за да Ви обърна внимание върху няколко факта от които предполагам повечето се интересуват живо.
Става дума, преди всичко, за промените в КСО които прие НС или 315 дни платено майчинство от които отново 45 дни преди раждането и останалите 270 след това.
Предполагам, че малко от Вас са запознати в детайли от “кухнята” … но това предложение неколкократно е стояло на дневен ред .. но не е поставяно поради факта, че увеличаването на срока над 135 дни ще ангажира допълнителни средства от бюджета. … Сега на чист български вече .. при варианта 135 дни платените осигуровки и обезщетението което в последствие се изплаща бяха почти равни .. докато във варианта 315 дни майчинство за първи път се явява реалната възможност полученото в последствие обезщетение да е по голямо от внесените осигуровки .. или да внесеш 100 ед. .. и да получиш 200ед. напр. това .. чисто математически.
Как става това ще се опитам да Ви разясня малко по надолу .. даже и примери да дам.
В Раздел III на НАРЕДБА ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО И ЗА ДОХОДИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ПРАВЯТ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ, И ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ ИЛИ ЗА БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ , четеме следните текстове които касаят пряко:
 Раздел III
Изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане

   Чл. 5. (1) Среднодневното брутно възнаграждение, от което се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се определя, като сборът от сумите на среднодневното брутно трудово възнаграждение и/или от среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, и/или среднодневната минимална работна заплата и/или среднодневното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, умножени по броя на работните дни, за които се отнасят, се раздели на общия брой на работните дни за 6-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността.
   (2) Среднодневната минимална работна заплата за страната или среднодневният осигурителен доход при изчисляване на паричното обезщетение по ал. 1 се определя, като минималната месечна работна заплата, установена за страната, или осигурителният доход се раздели на броя на работните дни на съответния месец.
   (3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е работило при различни работодатели, размерът на полученото трудово възнаграждение се установява с удостоверение, издадено от съответния работодател, съгласно приложението. Ако на лицето е била издадена осигурителна книжка, получаваното възнаграждение или осигурителният доход се удостоверява с нея.
   (4) Ако лицето, работило при различни работодатели, за някои от тези дни не представи удостоверение или осигурителна книжка, при изчисляване на паричното обезщетение се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната. След представяне на удостоверението или осигурителната книжка паричното обезщетение се изчислява от действително получените възнаграждения или осигурителен доход.
   (5) Паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове или за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изчисляват поотделно от възнаграждението и/или осигурителния доход за всеки от договорите или за дейността, за която лицето се е осигурявало за своя сметка.
   (6) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2003 г.) Ако през периода, от който се изчисляват паричните обезщетения, лицето е било осигурено върху минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, при определяне на обезщетението се взема предвид среднодневният минимален месечен осигурителен доход, върху който е осигурявано лицето.
   (7) (Нова – ДВ, бр. 10 от 2003 г.) Сборът от осигурителните доходи, от които се изчисляват паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, за периода от който се изчисляват паричните обезщетения.
   Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2002 г., доп., бр. 10 от 2003 г.) За работещите по трудови и служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения среднодневното нетно възнаграждение се установява, като полученото месечно възнаграждение след намаляването му с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимите данъци, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на работните дни, за които се отнася.
   (2) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2002 г., изм. и доп., бр. 10 от 2003 г.) За изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества среднодневното нетно възнаграждение се установява, като полученото възнаграждение за всеки отделен месец след намаляването му с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с удържания авансов данък, когато такъв се е дължал, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни, за които се отнася възнаграждението.
   (3) (Изм. – ДВ, бр. 19 от 2002 г.) За самоосигуряващите се за тяхна сметка лица среднодневното нетно възнаграждение се установява, като избраният от тях месечен доход, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година, върху който са изчислени и внесени авансовите осигурителни вноски, се раздели на броя на работните дни за съответния месец.
   (4) (Доп. – ДВ, бр. 83 от 2000 г.) Дневният размер на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване или за бременност и раждане не може да надвишава средната стойност, получена от сбора на сумите от среднодневните нетни възнаграждения, установени по ал. 1 – 3, умножени съответно по броя на работните дни, за които се отнасят, и се раздели на броя на работните дни, за които е получено възнаграждението или са внасяни вноски върху осигурителен доход.
   (5) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2004 г.) Общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният му размер се умножи по броя на работните дни, включени в периода на временна неработоспособност, като сумата за първия работен ден от временната неработоспособност, но не за повече от 15 дни за една календарна година, която е за сметка на разходите на осигурителите, се начислява отделно от сумите, които са за сметка на фонд "Общо заболяване и майчинство".
...(има и още)

.. но пак на обикновен български език ..
1.   Обезщетението се определя от размера на внесените осиг.вноски .. който не може да надхвърля максималния осиг.доход /1400лв за 2006г./.
2.   Определя се на база среднодневно възнаграждение.
3.   Когато нямаме осигуряване /демек не сме работили/ за база се взима минималния осиг.доход /160лв За 2006г./ или т.нар. минимална работна заплата, което вече не съществува като понятие.
4.   И нещо също много важно чл.6 (4) от текста по горе .. чиито принцип ще онагледя по надолу.

Сега малко примери:
Сигурно някои от Вас са виждали долната таблица .. но все пак да кажеме кое за какво е .. и как се получава .. Крис работи по тр.договор и таблицата изглежда така:

Месец        Бр.тр.         Нет.тр.      дни без       болнич       раб.дни
                   Възнаг.       Възнаг.      Осиг.                           Месец   

01            545.00         413.29           0                  0                 22
02            635.00         474.75           0                  0                 20
03            635.00         474.75           0                  0                 22
04            635.00         474.75           0                  0                 19
05            635.00         474.75           0                  0                 21
06            635.00         474.75           0                  0                 22
ОБЩО:   3720.00      2787.06         0.00            0.00              126

Сега да видиме какво стои зад сухите цифри ... Крис е осигурявана в/у 3720.00 лв. Сумарен осиг.доход ... ако го разделиме на раб.дни или 3720/126= 29.52 лв  среднодневно възнаграздение от което 29.52 * 90% = 26.57 лв би трябвало да бъде дневното ни обезщетение за майчинство... ОБАЧЕ .. тук се проявява чл.6 (4) от Наредбата и ни поставя като максимален размер 2787.06/126 = 22.12 лв .!!! .. и тази сума са умножава по дните в майчинство .... Сега Вие ще кажете .. ама защо .. нали са внесени осиг. в/у 3720.00 лв .. защо да ми се изплаща обезшетение в/у 2787.06 лв .. отговора е .. ЗАЩОТО ДЪРЖАВАТА ГЛЕДА ДА СИ ЗАЩИТИ МАКСИМАЛНО ИНТЕРЕСА И ДА НЕ СЕ “МИНЕ” ДА ПЛАТИ ПОВЕЧЕ … или пак ма бъл.език .. понеже в/у обезщетенията не се дължи данък /ДОД/ ако го нямаше чл.6 (4) от Наредбата ще се получи така .. че лице в болничен или майчинство ще получава по голямо възнаграждение от колкото когато е на работа .. при това няма да му плаща работодателя .. а НОИ .. само си представете какви злоупотреби ще има с болничните.....
.. Сега след като изяснихме методиката за изчисляване в следващоите примери ще усложниме нещата .. и ще ги приближиме до реалноста ...
......... Следва продължение ........
"
 
 

Общи условия

Активация на акаунт