непрекъснато иска да е с мен

Същото е при София, само че към баща й. Въпреки, че не се е отделяла от мен 3 г., въобще не й пука за мен 

Той не може да влезе на спокойствие в банята, не може да слезе даже за нещо до колата, ако не може да я вземе от градината, отивам аз и познай какво става - тръгва да слиза по стълбите, спира и пита къде е баща й, ако не я излъжа, че ни чака отпред или нещо такова, няма и да слезе, умирам от срам 

Той даже започна да се дразни на мен, защото не може да осъзнае какво е да си идеш при детето, за да направиш, каквото иска, а то да пищи и да вика "Махай се". Но след като пробвахме различни варианти, видяхме, че нищо не се получава и решихме да се примирим, докато отшуми. Нагаждаме се, няма начин, той пое изцяло грижите за нея, а аз неговите задължения вкъщи, иначе не се издържа.

Единствено за приспиването я натиснах и за около 2 седмици свикна, че ще е с мен, но си трябваха разни подмазвания и подаръци за да се уредя, защото с баща си заспиваше по 2 часа  караше го да й носи мляко, сок, ставаше по 5 пъти до тоалетна и т.н., а с мен даже приказка не иска, само казва Лека нощ и вече е захъркала 

Единственото, за което се сещам е баща й да прави неща, които предизвикват интерес, игра, предмет, храна, с която да я залъже.

Имам чуствтото, че сега започна да отшумява, но поне до 3г. и половина беше истиснки кошмар 

Никол, страшно звучи това с твоето дете. Фетиш към таткото 

Иначе при нас е същото - но към двамата. Към който успее да се присламчи и не го пуска до тоалетна да идe. През деня съм аз, вечер с баща си.

mystic, страшно е наистина, не дава да го пипна, казва, че това си е нейния мъж 

КАСИС, намерих една тема, която бях пускала преди няколко месеца, като я чета виждам колко по-добре е положението сега, значи има светлина в тунела, ще мине и при вас 

КАСИС,ние имахме същия проблем.Малката така се беше залепила за мен и тичаше по дире ми,но премина.След като баща й започна да поема някои от ангажиментите покрай нея му е станала върла фенка.
С времето и при вас нещата ще си дойдат на мястото.Бъди търпелива.
Никол имаш много красива дъщеричка. 

никол, сега като погледнах темата ти се сетих, че съм я чела. направо ти завиждам  на всичкото отгоре не мога да прехвърля нищо домакинско на баща й - не може да прави нищо. т.е. обича да не може да прави нищо. за пръв път зареди миялната тази седмица - нищо не се измило при това подреждане + изкривени пластмасови съдове. преди 6 години веднъж пра - чаршафи + копринена пижама + вълнена жилетка на 70 градуса. повече не пере ама темата не е за него...

дано да мине както казват всички ,че не се търпи. в началото реших, че е от яслите - да не би да мисли, че не я обичам, че я изоставям. ама с яслите свикна, а другото става по-зле. като се къпя ми отваря кабината да си общуваме. като пишкам иска да ме бърше ужас. адски е некомфортно да не си сам в тоалетната  и е едната ръка да готвя, а с другата да редя пъзел 

Звучи ми толкова познато, а в същото време - сякаш не е било... При синът ми този период трая някъде до към 2 години и 10 месеца. На три вече сякаш беше съвсем друго дете.
Навършвайки третата година, все едно прекрачи някаква граница, израсна изведнъж, престана с всички вредни навици, комуникацията ни мина на съвсем друго ниво... Пожелавам ти и при вас да се получи така 

Мисля, че и родителите са хора, не само децата. Да, разумно е да се откликне на нуждата на детето - примерно жажда през нощта. Но да си избира кой точно да даде водата е явно изнудване, на което, според мен, родителите не следва да се поддават.

Абсолютно си права, същото мислех и аз, но все пак имаме нужда и от сън, а ако не й "угодим" такъв просто няма

Същата работа  Не само, че не иска да се отдели от мен изобщо (в детски клуб, при баби и т.н.), ами и цялата обслужваща дейност трябва да се върши от мене. Да, обича да си играе с баща си, радва му се много, но когато трябва да му се налее вода, примерно, трябва да съм аз и никой друг.

Дъщеря ми мина през два такива етапа- първо привързаност към мен, после към баща й. За наша огромна радост с времето това "пристрастяване" отшумя. Сега е ужасно привързана и към двамата и създава проблем на бабите, иска да е с нас.

Ох, и при нас положението е същото. Стела е непрекъснато хваната за мен, вече започнах да се уморявам физически и психически. Когато излизаме на разходка почти през цялото време иска да я нося, често в парка стои сгушена в мен, вместо да играе с децата. Влиза в пясъчника само ако и аз съм там, трябва да играя с нея. Днес бяхме на басейн и тя през цялото време беше в ръцете ми. В малкото моменти, в които влизах във водата стоеше на ръба на басейна и ревеше да отида при нея. Когато и се ходи до тоалетна, не дава на баща и да и помогне. Рядко се съгласява той да я храни и облича. От скоро приема да я къпе, но след това задължително трябва да я поема аз, иначе е голям рев.
Най-кошмарно е вечер, защото е уморена и кисела и настоява да е непрекъснато в ръцете ми, не си спомням кога за последен път съм вечеряла спокойно. Сутрин, приготвям закуската с нея в едната ръка, вечер така слагам масата, вечерям и вдигам масата.
Таткото се изнесе да спи в хола, защото тя много се буди нощем и нощем само аз се грижа за нея. Като добавя и това, че все още суче и го прави по не знам колко пъти денем и нощем, можете да добиете бледа представа за ситуацията.
Неприятното е, таткото се обижда. А когато отиваме на гости на моите родители, те могат да и се радвам само отстрани, докато е в ръцете ми. Не дава на никой от тях да я гушка и те я занимават непрекъснато като я водят при животните или и измислят разни забавления само и само да и се порадват за малко.
Дано този период скоро да свърши, защото не знам още колко време ще издържа. Много съм привързана към нея и обичам да се занимаваме заедно, но не 24 часа в денонощието.

Хайде и моят син в списъка.Пресен случай,снощи се връщат с баща си от разходка(като преди това един час е уговарян да тръгне)и той не дава на баща си да му събуе сандалките.Искал мама да му ги събуе.Аааааа,ядосах се и му казах,че няма да дойда, да си ги събуе сам(през деня бяхме в парка и там спокойно си събу сандалите и ги почисти от пясъка),и че не се ли събуе ще стои в коридора.И така,викове*мамаааа*,хленчене един час.Накрая го повиках с обувките при себе си,в хола,и му ги събух.Избрах среден вариант,ама то не се издържа.
Отдавам го на това,че от както се е родил все сме заедно,няма баби,няма никой.

абе, и аз знам, че не трябва да се угажда, ама няма иначе мир. в състояние е да бучи 30мин аз да направя нещо, а не баща й. и като се случи да е вечер, цял ден съм била на работа и ми е надута главата, просто отстъпвам. то и сутрин е същото за да не закъснеем за ясла и работа, съм съгласна на всичко. чакам да стане на три, значи. към половин година. ама, ако и тогава не се очовечи малко, не знам как ще оцелея. ето, снощи се прибираме, с 5 торби съм, бързам всичко да сложа в хладилника, пишка ми се, почва да вали и трябва да събера прането, а тя пищи аз да я събуя. баща стои и я моли той да я събуе, а тя реве като одрана на живо. полудях. полудях просто

Моя син все още е влюбен в мама. Единствения "напредък", ако може да се каже, че сега вече не иска само с мен ами да сме тримата с баща му.  Което си е истинско мъчение да се свърши някаква работа, при положение, че няма баби, които да го поемат от време на време. Идилията е пълна - мама, тати и аз, друго не иска.
Страшното става, когато мама излезе и останат само двамата мъже - цирк и ужас. Надявам се с възрастта да става все по добре.