Прибирам се в един слънчев ден и намирам бележка на вратата залепена, че не сме били на двете дати, когато е трябвало да отчитат, и да се обадим за допълнително уточняване.
Дотук-добре. Нямало ме-нямало, няма да седна да чакам с плетката у дома в 10 часа, я, през РАБОТНА СЕДМИЦА. Обадих се преди повече от седмица, превърляха ме от телефон на телефон, дадох адрес, имена, номер на телефон-щото си нямаме долу домофон-и чакам. Чакам миналата събота по план от 10 до 11.30. До 12.30-а и след това-никой не ми се обади. Провалена сутрин, провалени планове, ба...о си мамата.
Обаждам се с 300 зора, в работно време!!!!-втори път (тази седмица). Едва ли не трябваше задължително да стане в работен ден, но аз настоях за СЪБОТА!!! Не мога да си позволя да си губя нито надницата, нито дни отпуска, за да БЛАГОВОЛЯТ да ме отчетат.
Насрочиха ми среща за днес "между 9 и 12". Детето е на разходка с мъжа ми, събота е ЕДИНСТВЕНИЯТ ден, в който мога да изляза от матрицата и да си свърша работа, но не би!!!!
Вързана съм като пленник за стола.
Естествено, преди да пусна "възмутена тема", звъних на телефоните им.
Познайте дали работят в събота.
П.С. Моля, дайте съвет на кого да се оплача? Само не ме пращайте на арменския поп-с него вече се познаваме.