Как да се справим със страха, че ще се повтори

  • 5 653
  • 43
  •   1
Отговори
  • Мнения: 387
Опитвам се да мисля, че вероятността човек да преживее два пъти загуба на дете е малка, но тъкмо успявам да повярвам в това и чувам за случаи с две деца, болни от едно и също. Все още се страгхувам и не смея да се доверя на нашата медицина. Знам, че 100 % гаранция никой не може да ми даде, но се опитвам да си отговоря на въпроса:"Готова ли съм да поема този риск?"

# 1
  • София
  • Мнения: 1 941
Вярваш или не, мислех си да говорим за тези неща. По-точно как може да се предотврати да не се случва - можем ли да прецакаме съдбата?!

Страхът - той остава и ще го има. Всъщност той е главният предпазител да не повторят нещата. Защото той те кара да си набавиш много информация, да си в час с необходимите прегледи, да нямаш доверие в лекарите и ходиш по много и различни такива, за да се презастраховаш. Ставаш суеверна /или не/, имаш малки лични ритуалчета, ако вярваш в тях те успокояват, отправяш молби към Господ, надежда и вяра, че този път ще е различно.... И да, трябва поемеш риска. При мен желанието да имам друго детенце надделя над всичко. Мъжът ми повтаряше една приказка - Прави каквото трябва, да става каквото ще. С последната част не съм съгласна, но кой ме пита. Ще я перефразирам - Направи каквото трябва, дано стане както трябва!  Praynig Това, което не зависи от нас е в Божиите ръце. Нечии пионки сме в този свят...

# 2
  • Мнения: 3 166
Ох, болната ми тема... След загубата на момиченцето, някак си имах кураж. Врявах, че няма да ме сполети пак същото. Е, сполетя ме. Трябваше ми много време за да събера кураж за следваща бременност. Така или иначе куражът ми не стана същия както след първата загуба. но осъзнах, че няма и да стане. Изгубила съм две деца все пак/а имам и един спонтанен преди Вики/.
 И  при мен надделя желанието да имам дете. Но страхът си стои. Ако прочетеш постовете ми в "кореместата тема" ще ти стане ясно какви параноии ме гонят. СТрахът ще го има винаги. Това е. Ако можехме след всичко случило да го пренебрегнем, да го надмогнем съвсем, според мен не би било нормално. Нормално е да го има. Въпросът е, че при повечето от нас в един момент по-силно се оказава желанието за бебе. Просто така сме устроени.. Вярвам, че и при теб нещата ще се случат по този начин. Hug

# 3
  • Мнения: 604
Така е страх винаги ще има, но и при мен желанието да имам друго детенце
надделява над всичко!Мисля че ще се справя-и така трябва да е, разбира се
с божията помощ!Вярвам че всяка една от нас трябва да преследва мечтите
си до край!Макар че и аз на моменти се лутам с въпроси от сорта:
Струва ли си да опитвам пак след всичката болка която изпитах  ¿
защо просто не си живея живота-та нали вече имам едно дете¿
Въпреки всички объркани въпроси ще кажа ДА струва си да преследвам
мечтата си, защото само така усещам че съм жива-с нови мечти и съкровени
желания!

# 4
  • Мнения: 384
Няма как страхът да изчезне. Аз искам бебе повече от всичко и колкото и да ме е страх съм твърдо решена да преследвам мечтата си. Бъдете силни и се борете за щастието, което заслужавате и дано Господ е с нас и ни дари с живи и здрави деца! Hug ви силно

# 5
  • Мнения: 3 016
Ох,ето това е моята тема .Само тези думи се въртят в  главата ми . Страха ме е обзел напълно. Страхувам се много и не мога да се реша ,въпреки че искам много силно още едно детенце .Ще се боря със страха обаче и дано го надвия скоро .

# 6
  • Мнения: 1 234
Страх винаги ще има, но не трябва да му се предавате момичета. Аз минах по точно същия път, след загубата на първото ми дете, но желанието да имам бебче надделя, и се решихме около две години и половина след загубата. Трудно е, исках да заспя за 9 месеца и после да се събудя, когато вече съм родила, и всичко е ок. Преживява се, дотолкова доколкото трябва да вярваш, че Бог не ни дава повече отколкото можем да понесем. Сега си имаме един палавник, и въпреки, че с него също имаме проблеми, мога да кажа, че си е струвало всяко едно притеснение. Усмивката и щастието, с което ни дарява са незаменими  Heart Eyes Лесно няма, а и да има, няма на нас да се падне я  Wink /това в кръга на шегата/. Обикновено два пъти не пада гръм на едно и също място, въпреки, че има малки изключения, вие вярвайте, че няма да сте от тях. Пожелавам ви го от сърце  Hug

# 7
  • Мнения: 1 369
 Толкова време съм мечтала да имам дете, че страхът просто остана на заден план пред желаниято да бъда майка. Имаше го през цялото време, до последния ден.  За причина за загубата ми изтъкнаха само един единствен анатомичен дефект, за което ме убедиха, че се среща изключително рядко и никога не се повтаря. Е да, ама не. Същия дефект видя д-рът ми още в 16 г.с през втората бременност. Изпаднах в отчаяние и ужас щом излязох от кабинета. Плаках цяла вечер и цяла нощ. На другия ден си дадох сметка, че оплаквам детето, което нося, а всъщност нищо все още не се е случило. Почувствах се виновна пред нея. Момичетата тук ме помнят колко бях зле, но пък ми дадоха много сили да продължа. Знаех, че това, че знам за съществуването на проблема, не ми дава никакви гаранции, че нещо няма да се случи отново ей така, изведнъж. Сега, след като всичко мина благополучно, ми е по-лесно да ги призная тия неща. Това, че прекарах в болницата последните 2 седмици, уж ми даваше някаква сигурност. И все пак и там имаше един "инфарктен" момент, един ден преди секциото бебето се беше изместило цялото в дясната половина, а обикновено ми търсеха тоновете вляво. Никога няма да забравя гробната тишина, която се възцари в стаята, когато сложиха уреда вляво. Няколко секунди, в които сърцето ми просто спря. Дори когато легнах на операционната маса, пак умирах от страх, плачех от напрежение, а една акушерка ми се накара- цитирам "Тука си дошла за хубаво, за дете си дошла, какво си заревала?"
  Сега пак ме е страх. Чак ме боли на моменти. Но това е друга тема.
  Няма справяне със страха. Всичко е в Божиите ръце. Бог беше решил, че това дете ще се роди живо и здраво. Което за съжаление не знаех, докато не я чух  да изплаква Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 825
Няма как страхът да изчезне. Аз искам бебе повече от всичко и колкото и да ме е страх съм твърдо решена да преследвам мечтата си. Бъдете силни и се борете за щастието, което заслужавате и дано Господ е с нас и ни дари с живи и здрави деца! Hug ви силно
Peace Съгласна съм на всичко, за да имам детенце  Praynig

# 9
  • Мнения: 611
Страхът винаги ще го има , той е част от нас , просто няма как да изчезне.
При мен , както и при голяма част от вас желанието да имам дете надделя над всичко. Първите 2-3 месеца не исках и да чуя и за друго бебе , исках си моето , не можех да понасям да гледам малки бебета около мен , нито пък бременни. Плаках от радост , но и от мъка , когато кумата ми роди , термините ни бяха с една седмица разлика. Може да звучи егоистично , но тогава си мислех , защо тя държи своето бебе в ръце , а моите са празни , защо точно моето бебе трябваше да си отиде. Не исках да гледам племенника си , не исках да го прегръщам , болеше ме.
Изведнъж всичко това спря , нещо се преобърна в мен , станах друг човек. Започнах да гледам с много любов малкия , отидох да видя бебето на кумата ( защото дори и това не исках да направя преди ) , нагушках го и го нацелувах хубаво , поплакахме си заедно и така , мина ми , не знам как , но стана.
Още на следващия месец бях на фронта на активно бебеправещите , не спирах да пиша в " Искам бебе " , бях много позитивно настроена , и то взе че стана на 3 месец опити.
Сега бременността ми е вече факт , радвам се на живота който нося , старая се да мисля позитивно и се надявам този път да успея и ноември да гушна моята мечта.

# 10
  • Мнения: 703
Хриска,пожелавам ти го от сърце!
Възхищавам ви се,момичета!Че се страхувате,но се борите!

# 11
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Злато, нещата не стават толкова бързо и лесно
трябва първо душата да си изплаче сълзите по загубата, да отболи раната...има много хора тук борещи се с болката дълго и упорито...много дълго, но вярвам, че и техния момент ще дойде
пожелавам скръбта ти да премине в тиха тъга и копнеж по бъдещето....дай боже и по-скоро ако може

# 12
  • София
  • Мнения: 3 123
Толкова време съм мечтала да имам дете, че страхът просто остана на заден план пред желаниято да бъда майка. Имаше го през цялото време, до последния ден.

ето това ,все едно аз съм го писала.
 След първата загуба много ме беше страх,че може да се повтори,но всички казваха,че е било случайно,че всичко ще е наред.Забременях 2-ри път -този път с близнаци.Казах си - ето когато Господ затвори врати,отваря порти.Е да ,но ми затръшна и портата - загубх близнаците си в 20-та седмица.Това не сломи желанието ми за дете,но увеличи тройно страха.През 3-тата бременност нямаше и минута,в която да не се питам дали бие малкото сърчице в мен.В 18-та седмица започнах да качвам много кръвното,имах белтък в урината и увеличена кръвна захар,казах си-пак се започва.За щастие бях при много добра лекарка и всичко завърши успешно.Макар и с месец по-рано роден,синът ми е здраво и хубаво бебе-то е мноето слънце,то е моят живот и бих минала отново през всичко заради това малко съкровище.
 Не губете кураж мили момичета,всяка ще гушне своята мечта! Hug

# 13
  • Мнения: 7 107
Гаранция никога няма, но това е хубаво на бъдещето. Неизвестно е. Затова винаги трябва да очакваме само хубаво там.  Hug Praynig
Въпреки многото опровержения на тукашни майчета - Зори, Светлето, сега и Ефа.  Cry

# 14
  • Мнения: 651
Със страха няма начин да се справим, важното е да не му се поддаваме изцяло. Треперех през цялата си втора бременност от страх да не се повтори. На финала имах и няколко реални причини да изтръпвам от страх. Е, всичко приключи благополучно, но това изобщо не значи, че съм преборила страха. И сега понякога се събуждам от ужасяващи кошмари и само се моля детето ми да е добре.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт