Любими откъси, мисли и пасажи от книги, стихове, с които живеем

"…Върнах снимката откъдето я бях взел. И тогава осъзнах нещо, което не ме жегна. Затваряйки вратата на [стаята на] Сухраб, аз се запитах дали така изниква прошката — не с фанфарите на покаянието, а просто с това, че болката си събира багажа и се изнизва тихомълком в нощта."
(Халед Хосейни, Ловецът на хвърчила)

"Никога не бива да правиш нещата просто добре! Редно е да ги правиш отлично. (...) Ако вършиш нещо просто добре, значи че го вършиш зле. Защото победят ли те в дребните неща, при по-важните неминуемо ще загубиш."
/ Хосе Карлос Сомоса - "Клара и сянката"/

"През половината от дните не мога без теб. В останалото време ми е все едно дали ще те видя пак. Това не е въпрос на морал, а на издръжливост."
/Майкъл Ондатджи - "Английският пациент"/

Фридрих Ницше:«Това ли беше животът? –ще кажа аз на смъртта. –Добре тогаз! Още веднъж!»

"Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели... може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."
Стивън Кинг
"То"

"Как ли се чувства самоубиецът,който лети надолу от скалата?Сигурен съм,че усещането е напълно разумно.Иначе защо ще крещят,докато падат?
Стивън Кинг
"Гняв"^^^^

"Човекът е единственото животно, което притежава вина."-Дж.Стайнбек , "На Изток от Рая"

"Или както казваше Мак:"Днес свирката свири едно, утре друго, а Господ свири на сто свирки."-Дж.Стайнбек , "Улица Консервна"

Ако искаш да не бъдеш критикуван - не прави нищо, не казвай нищо, бъди нищо!

Аз вярвам в теорията за единствения куршум. Можеш да се влюбваш и любиш много пъти, но има само един куршум, на който е гравирано името ти. И ако извадиш късмета да те прострелят с този куршум, раната никога не заздравява.
(Майкъл Конъли - "Законът на Бош")

Тръгнат ли нещата зле, за да се утешат, хората дирят други себеподобни, които са още по-зле. Трудно можем да разберем помага ли това, но очевидно помага. Човек уравновесява болката си благодарение на чуждата и ако се окаже, че собствената е по-лека, изведнъж му става по-добре.

Стайнбек

"Любовта е необуздана сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани."
<<Паулу Коелю "Захир">>

Aurora , прекрасни мисли   , имам ли позволението ти да плагиатствам някоя в подписа си в бъдеще?

Киора , де да им държах правата, щях да ги издам в книга...разбира се

Не ни остава време да обичаме хората,от това да ги съдим и критикуваме!
                            Майка Тереза






По-добре е да запалиш свещ,от колкото да проклинаш тъмнината....

Ако минавате през ада, не спирайте да вървите
Уинстън Чърчил

За почитателите на Тери Пратчет (избрани цитати):

Прозвуча като онези писъци, за които трябва доста да се
понапънеш.


Преподавателите на Ринсуинд единодушно бяха заключили, че
той е роден магьосник толкова, колкото рибите са родени
алпинисти.


... Усещаше, че тъмнината е пълна с невъобразими ужаси - а
неприятното на невъобразимите ужаси е, че е твърде лесно да си
ги въобразиш...


Ринсуинд си спомни, че бе чувал друидите да използват странни
и ужасни отрови. Разбира се, често бе чувал, обикновено от
същите хора,че мошениците имат близко поставени очи, гръм не
удря два пъти на едно и също място и че ако боговете бяха искали
човек да лети, щяха да му дадат самолетен билет.


Коен бе потресен.
- Огньове от книги?
- Да. Ужасно, нали?
- Така е - каза Коен.
Той смяташе, че това е отвратително. Човек, прекарал целия си
живот без удобство, под открито небе, знае стойността на
хубавата дебела книга, която би трябвало да разпалва
готварските огньове най-малко един сезон, ако се внимава как се
късат страниците.


-Можеш ли да седнеш на стола?
-Не госпожо, ама мога да се свлека по корем на него.


- Какво предствлява Ефеб? -попита Птраци.
- Никога не съм бил там. Както изглежда, управлявана е от Тиранин.
- В такъв случай се надявам да не го срещнем.
- Не е такъв. Всеки 5 години си имат нов Тиранин, но преди това нещо му правят. Мисля, че го изз-бират.
- Мислиш ли, че прилича на онова, дето правят на котараците и биковете?
- Ъ?
- Нали се сещаш... да не се бият и да са по-кротки...
Тепик трепна от погнуса.
- Честно казано, не съм сигурен. Но май не е същото. Хората имат нещо, с което даго изз-берат. Доколкото знам, нарича се мнимокрация иозначава, че всеки в цялата страна може да каже кой да е новия Тиранин.Един човек - един... - той млъкна. - Един човек - един пас.
- Значи тъй го избират?
- Основното е обаче, че всеки може да го прави. Много се гордеят с това. Всеки разполага с един...- отново се поколеба, вече сигурен, че нещо бе объркал - ... пас. Всеки. С изключение на
жените, разбира се. Идецата. И престъпниците. И робите. И неграмотните. И хората с чуждпроизход. И хора, които не са одобрени по разни причини. И много други.Но всички останали могат. Цивилизацията на Ефеб е много напреднала.
- Значи това е мнимокрация, така ли?
- Изобретили са я в Ефеб. - каза той, усещайки смътно, че трябва
да защити идеята.
- Бас държа, че са имали проблеми с износа й.


Сюзън мразеше литературата. Далеч повече й харесваше да прочете някоя хубава книга.

Това беше музика, която не само можеше да избяга, но пътьом
занавън можеше да обере и банка. Беше музика със запретнати
ръкави и разкопчано горно копче, която вдигаше чапка за
поздрав, усмихваше се и крадеше златото.
Беше музика, която стигаше чак до нозете, без да се обади на
господин Мозъка.
...
От нея на човек му идеше да събори стените и да се възкачи
на небето по огнени стъпала. Дощаваше му се да изключи всички
щепсели, да изхвърли всички шалтери и да пъхне пръсти в
електрическата мрежа навселената, за да види какво ще стане
след това. Дощяваше му се дабоядиса вратата на спалнята си в
черно и да я налепи с плакати.

(Музика за душата)

Варварският вожд попита:
- Кои са най-великите неща, които човек може да намери в
живота?
...Човекът от дясната му страна вглъбено допи коктейла си от
кобилешко мляко и кръв от снежна котка и рече следующето:
- Свежият хоризонт в степта, вятъра в косите ти, отморен кон под
тебе...
Човекът от ляво рече:
- Крясъка на белия орел във висините, снегът в гората, истинска
стрела в лъка ти.
Вождът кимна и рече:
- Без съмнение, това е да видиш врага си убит, унижението
наплемето му, скръбта на жените му... Но нашият гост, чието име
елегенда, трябва вярно да ни каже: кое е това, което човек може
данарече най-великите неща в живота?
Гостът мисли дълго и после каза предпазливо:
- Топла вода, добра зъболекарска помощ и мекичка тоалетна
хартия...


Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши.
Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там
първа и я чака.


Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно.
Тишината е само отсъствие на шум.


Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.


Времето е наркотик, много от него убива.


Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.


Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не
могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш
да стигнеш навсякъде.


Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е
ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.


-ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
- И щом го имате, какво ще го правите?
- ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.


ХОРАТА ПРАВЯТ ЖИВОТА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ
СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА ПЪЛНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА, ТЕ УСПЯЛИ ДА
ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА? УДИВИТЕЛНО!


Глупавите хора са способни да направят това, за което умните
дори не се осмеляват да помислят.


Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва
да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е
по-способен организатор.


“Някои учени смятат,че живота е много сложен, други че е
елементарен и в основата си е много прост,а трети че е смахнат и
бирата никога не стига…”


Дървесната религия проповядваше следното: дърво, което е
добро дърво и води чист, благоприличен и възпроизведен живот,
може да бъде уверено, че ще възкръсне след смъртта си. Ако е
било наистина много добро, накрая ще се прероди в пет хиляди
ролки тоалетна хартия.


Октаво изпълваше стаята с мъглява потискаща светлина, която
по-точно изобщо не беше светлина, а обратно на светлината;
тъмнината не е обратното на светлината, тя е просто нейното
отсъствие, а това, което се излъчваше от книгата беше
светлината, която се намира отвъд тъмнината, фантастичната светлина.

Багажът нищо не каза, но този път по - силно.


Всяка сутрин изгревът ги сварваше напълно неподготвени.


Но ставаше късно, всъщност ставаше толкова късно, че започваше да става рано.


Пондър кимна. Беше много схватлив опреше ли до детайли на
механизми, и веднага си нарисува мислена скица. Сега
предпочиташе да си има и мислена гума за триене на такива скици.


Той така и не събра кураж да опита попарата на Албърт, която
водеше свой собствен живот на дъното на тенджерата си и ядеше
лъжицaта


...каза канцлерът твърд като едноседмична филия хляб.

-Умрял е от отравяне с тежки метали.
-Как тъй?
-Три меча в корема.

Погледът на архиканцлерът бе толкова неприветлив, че би
пропъдил и закоравял пияница от бар с безплатни напитки.
Веднъж Сибил - благословена да е от боговете - му донесе това
духче с цели петнадесет функции, макар че десетина от тях
изглежда се състояха в оправдания защо не може да изпълнява
останалите пет.

Научих ...

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези, които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път, когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това, което трябва да се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога, когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да те подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора, с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори, когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко, което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората, на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това, в което вярваш.

Pebibals, кой е автора?

Съжалявам, но не успях да го открия. 

Има ли някой хубав превод на това стихче ,но цялото....има още един куплет....разбирам го ,но не мога да го преведа адекватно...
Do not stand at my grave and weep,
I am not there, I do not sleep.
I am a thousand winds that blow.
I am the diamond glint on snow.
I am the sunlight on ripened grain.
I am the gentle autumn rain.
When you wake in the mornin hush,
I am the swift, uplifting rush
Of quiet birds in circling flight.
I am the soft starlight at night.
I am the gentle breeze
whispering through your hair.
I am the butterfly that fans your cheek,
gently reminding you I am near.
Do not stand at my grave and weep.
I am not there, I do not sleep.
Do not stand at my grave and cry.
I am not there, I did not die!-.................СТРАХОТНО Е

"Беше Рая,точно по средата на Ада..."-"НОВОЛУНИЕ"-Стафани Майер

" - Боже, колко съм глупава!- вика приятелката ми, стресната като жена, която твърде късно си спомня, че е сложила бисквити във фурната. - Знаеш ли какво съм си мислила винаги? - пита с тон на откривателка, като се усмихва, но не на мен, а някъде надалеч. - Винаги съм си мислила, че човек трябва да се разболее и да умре, за да види Господ. И аз си представях, че когато Той дойде, ще е все едно гледам съклописа в църквата: красив като цветно стъкло, през което грее слънце, толкова ярко, та не разбираш, че се стъмва. И това ми носеше утеха: да си мисля за тази светлина, която отнасяше всякакъв страх. Но се обзалагам, че не става така. Обзалагам се, че в самия край човек осъзнава, че Господ вече се Е показал. Че нещата, такива каквито са..- ръката й обхваща с кръг облаците, хвърчилата, тревата и Куийни, потупваща пръстта над своя кокал-...всичко онова, което винаги сме виждали е било Той. Що се отнася до мен, аз мога да напусна света с днешния ден в очите си."

Труман Капоти
"Спомен за една Коледа"

"Гаджетата имат нежна кожа" - Сан Антонио

* * *

 

Един адютант, тънък като велосипедна спица, с очи, сини като южните морета, и с мустачки като спирала за мигли ме въвежда в кабинета на майор Паркингс (от английските секретни служби).

Паркингс е снажен петдесетгодишен човек, студен като английска гравюра. Той е риж, посивял и с керемиденочервен тен.

— Комисарят Сан Антонио? — пита ме той. — Щастлив съм да се запозная с вас.

Сядам в един фотьойл, дълбок като въгледобивна мина, и с внимание кръстосвам крака.

— Молбата ви стигна до мен. Изглежда се отегчавате в Англия?

— Да, малко. Не искам да кажа, че местенцето е скапано, но във военно време…

Той се усмихва, дълго ме съзерцава, после внезапно става сериозен и ме пита:

— Познавате ли Белгия?

Без колебание се правя на девица. Следя обясненията му отблизо, изучавайки нейната география. Ох, ще ме простите, но един път видели момиченце с такъв габарит, хич не ви трябва да гълтате бром, за да го забравите.

 


Торта Рунтавелка - Сан Антонио

Дребничкият лекар се изправи: беше или азиатец, или джудже, поразено от вирусен хепатит.

Извади краищата на стетоскопа от ушите си и го провеси на врата като гердан. Хромираната слушалка висна до тестикулите му. Късичките пръсти и нослето говореха за природно нещастие — навярно му ставаха само презервативи номер три нули. Малката му чутура навяваше мисълта, че си прави прическата при някой индианец от племето живаро — любителите на сушени човешки глави.

Извърна се към двамата, които очакваха с притеснение да чуят диагнозата: дама към четирийсетте, но още ставаща, и още как, при това много елегантна, и як прислужник с кестенява коса, облечен в черен панталон и руска рубашка от жълто платно. Направи гримаса, което не беше никакъв проблем за сбръчканата му муцунка.

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

Първо послание до коринтяни, глава 13

"Невъзможно" е просто голяма дума, използвана от малките хора, които си мислят, че е по-лесно да се живее в света, който им е даден, отколкото да опитат силата си да го променят. Невъзможното не е факт. То е мнение. Невъзможното не е обяснение. То е предизвикателство. Невъзможното е потенциал. Невъзможното е временно. Невъзможното е едно нищо."

Дейвид Бекъм